Наистина ли клин клин избива?

Наистина ли клин клин избива?

Дете удря друго дете. Родителят скача и започва да му се кара. „Така не бива да се прави. Не бива да удряш„. След, което, за да е по-убедителен, плясва детето през ръцете.

Да шляпнем или ударим детето е лесно. Знаем, че не трябва да го правим, но въпреки всичко има моменти, в които и най-търпеливите родители просто не виждат друг изход. В описания горе случай, родителят простичко обясни: „Искам да види, как боли, когато те удрят, защото той не може да си го представи.

Но наистина ли клин клин избива? Наистина ли можем да научим детето да спре да прави нещо, като го напляскаме?

Факт е, че детето спира. Но дали, защото е осъзнало, че постъпва неправилно и опасно или защото го е страх? Отговорът е лесен. Страхът е водещият мотив детето да прекрати нежеланото от родителя поведение. А щом родителят вижда резултат, то е вероятно да продължи да удря и в други ситуации. И това е най-опасното при този вид наказания. Родителят си казва: „Работи!„. Детето спира да бърка в контакта, не разлива храна по пода, не се дърпа, когато решите да се прибирате, не се тръшка за играчка на витрината.

Факт е и че учи. Учи много. Учи, че правото винаги е в по-силния. Учи, че в диалога няма смисъл. Учи, че можеш да управляваш другите чрез страха. Учи, че конфликтите и споровете се разрешават с бой и че можеш да налагаш волята си на по-слабите.

Едва ли обаче, родителите искат това да са уроците, които децата им да научат. Едва ли искат да се огледат в очите на детето си и да видят страха, отломките от счупеното доверието и крещящото чувство, че не са обичани.  Защото този, който обича, не бие, не причинява болка, не налага волята си.

Биенето оставя детето в безтегловност. То не знае кога може да бъде ударено отново, защото това са моменти, които произтичат не толкова от него самото, а от усещането на родителя, че не може да се справи по друг начин. След удара детето не разбира как може да се промени, не вижда позитивна алтернатива. Посланието е: „Това трябва да спре!“ и детето го разбира ясно, но не разбира как може да продължи по друг начин. А вероятно и няма да потърси родителя, за да получи подкрепата, която му е необходима, за да се промени. Трудно се взимат съвети от този, който удря. Трудно се споделя, когато може вместо разбиране, диалог, подкрепа, да получиш шамар. Но пък за сметка на това, с времето детето лесно се научава да крие и да лъже, защото се страхува и иска да избегне агресията, усещането за нелюбов и неуважение. И така се ражда непреодолима дистанция и отчуждение.

Продукти

Изпрати коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Подобни публикации