Най-добрата майка

Най-добрата майка

Чувството, че забързани в ежедневието, децата са пренебрегнати и няма време за общуване с тях е познато на всяка майка. Важно е обаче не количеството, а качеството на общуване с детето. Колкото повече положителни емоции изпитва майката, толкова по-добре е и за детето. Но мислите за „лошата майка“, която не отделя достатъчно време на детето си, рано или късно се промъкват коварно  при всяка жена. При някои това е в по-малка степен, при други – в по-голяма и често майките, давайки всичко от себе си, се упрекват, че са лоши майки. Повторена или помислена няколко пъти, тази фраза се загнездва в съзнанието и предизвиква чувство за вина, а след това и неувереност, депресия, лошо настроение и самочувствие, от което страда не само тя, но и детето.

Идеални хора няма. А и не е необходимо да бъдеш добър просто така или заради някого. Замислете се – защо и за  кого вие искате да бъдете идеални? Защо това е толкова важно  за вас? Какво ще се случи, ако наистина станете идеалната жена и майка? Кой и по каква система ще ви оценява като такава? А и въобще понятията „добро“ и „лошо“ сами по себе си са нееднозначни. Често това, което е добро за едни, е лошо за други и обратното, според критерия на оценяващия. Ако се сложите в неговите рамки на одобрение или неодобрение, дали ще ви стане по-леко? Най-лошият вариант, който можете да изберете за себе си е да си поставите за цел  да станете „добра“, заради някой друг. Това ще бъде тежка и трудна задача, която ще ви накара да избягате от себе си и търсенето на това  „добро“ няма да ви донесе нищо добро. Стремежът винаги да си добър в ежедневния кръговрат може да скрои лоша шега на всяка жена. Като правило, това се случва на жени, които през целия си живот са се старали да се докажат, че те са най-добрите. И перфекционизмът ги заставя да търсят съвършенство навсякъде, дори  и там, където изобщо го няма, а и не е необходимо. А когато те вече са майки, с още по-голяма упоритост се стремят към  него. Трудно и непосилно е за всяка жена да бъде най-добрата майка, когато толкова много проблеми се стоварват върху главата ѝ, още в първите моменти от живота на детето… Освен чисто физическото неразположение, след раждането, тя трябва да приеме и ролята на майка, а много често изобщо не е готова за това. И точно тук се появява коварното желание да бъде майката – отличничка. Това означава, че тя, необръщайки внимание на огромния товар от нови задължения, свързани с появата на малкия човек, бързо се захваща с всички възможни домашни дела едновременно. При това тя се старае не само да се грижи идеално за детето си, но и домът и да блести от чистота – защото вкъщи има малко дете; да приготви здравословна храна – защото така е правилно; да обърне внимание на бабите, лелите и всички, които идват на гости, за да видят бебето – защото така е учтиво и възпитано, а и не на последно място, да обърне внимание и на съпруга си – защото трябва да бъде и добра съпруга. Но човешкия организъм не е машина. От постоянното недоспиване, от силната концентрация на внимание, както и от тежестта на домакинската работа, настъпва силна физическа умора, следствие на която в главата се загнездва мъчителната мисъл „аз съм лоша майка, при мен нищо не се получава, както трябва, приятелките ми, с деца на възрастта на моето, се справят с всичко и изглеждат по-добре“. И младата майка остава с цял куп комплекси и битови проблеми. Резонно е да се попита къде тук са съпругът ѝ, възрастните родители, т.е., хората от семейството, които би трябвало да окажат помощ, когато ѝ е най-тежко. Обикновено са наблизо нея, но за перфекционистката, да приеме помощ, би означавало да признае собственото си поражение, т.е., своята неидеалност. И така ден след ден, преживявайки всичко това, майката, без сама да забелязва, започва да става раздразнителна, а понякога и да крещи на детето си. Тя вече не се радва на майчинството, нейната „неидеалност“  става център на света ѝ. Неусетно настъпва апатия и емоционална резистентност. Намира се в омагьосан кръг, където постепенно потъва и изчезва като личност.

1. Първо се успокойте
Всички жени, които имат деца, все някога са започнали да се учат също от нулата. Вие не сте лоша майка, просто се учите на нещо ново за вас – да бъдете МАМА на своето дете. Това също подлежи на научаване, както и всяка друга дейност или професия.  Ако срещате затруднения, потърсете помощ от вашата майка, от приятелка, която има по-големи деца от вашите, от книгите, форумите, от курсове  или училища за родители или от специалист, ако се налага. Така ще придобиете повече увереност, а както всички знаем, тя никога не е излишна. Често комплексът на лошата майка възниква след нетактичното вмешателство на други хора или постоянните забележки на близките – например майката оставя детето за малко на бабата, за да  вземе душ или да свърши набързо някоя своя работа, а насреща вместо разбиране среща мърморене. И когато няколко пъти се сблъска с такова отношение, още повече в момент, когато и хормоните все още са разбъркани след раждането, започват да се появяват натрапчиви мисли като „аз съм лоша майка, аз не съм 24 часа непрекъснато с детето си, както е при другите майки, другите са по-добри от мен“ и т.н., все мисли, които разяждат душата и не дават покой. А струва ли си изобщо да им обръщаме внимание? За да не се случва такова нещо, то трябва да се научите да възприемате изказванията на близките си спокойно и с усмивка. Съвсем не винаги те искат да ви наранят. Понякога това се случва, поради особеностите на характера на човека, когото на времето са „съветвали“ по същия начин и за него това е правилният модел на поведение, друг път се случва защото близките смятат, че така помагат и всичко е „за добро“. Ако за вас е невъзможно да приемете спокойно подобни изказвания и ги усещате като нападки, то можете да ограничите общуването с тези хора до времето, когато ще бъдете готова спокойно, без скандали и разправии да заявите, че такива изказвания са ви неприятни и не желаете да ги чувате повече. Ролята на МАМА, която имате в момента, не ви обрича да бъдете идеалната домакиня, нито пък да експериментирате и прилагате върху малкото същество най-съвременните методи за отглеждане и развитие, базирани върху последните постижения на педагогиката или педиатрията. Никой не иска това от вас. Обичайте себе си и не си причинявайте това! За такива постижения достойни награди няма, така че какъв е смисълът? Но ролята МАМА, обаче, предполага много, много обич, безусловна и безгранична любов и си струва, заради тази любов да се принесат в жертва всички възможни битовизми, включвайки такива „важни“ дела като идеално почистения дом, кулинарните деликатеси в кухнята, подвизи и постижения над ютията и прочее домакински чудеса от храброст. С времето ще се научите да правите грешки, без да страдате от това. Няма нищо фатално, ако сложите детето да спи половин час по-късно, отколкото обикновено или измиете пода не 2 пъти, а само веднъж. Затова пък ще можете да прегърнете няколко пъти повече вашето дете или просто ще имате минутка време да поседнете и да си поемете дъх. Когато детето ви порасне, то едва ли ще помни колко старателно са били изгладени блузките му и по каква методика са го учили да чете и пише, но винаги ще помни песничката, която му е пяла мама, приказката, която му е разказвала, прегръдката в топлите ѝ ръце, усмивката и очите ѝ. И заради това светло чувство си заслужава да се изхвърли от живота всичко, което ни пречи просто да живеем, за да може най-главният ни съдия, когато порасне, да може да ни каже „обичам те мамо и благодаря за любовта ти“!

2. Никой не е перфектен
Не се сравнявайте и не се съревновавайте с другите майки  –  това е другото нещо, което трябва да направите, за да прогоните лошите мисли. Ние обичаме да се сравняваме с другите, а своето дете – с другите деца. Когато сравнението е в наша полза, нашето самолюбие е спокойно и утешено. Но ако видим, че другата майка е в по-добра позиция от нас, чудесно се разбира с децата си и отлично (според нас) се  справя със своите задължения,  възниква съмнението „дали наистина съм добра майка?“. Всеки човек е уникален и не прилича на нито един от другите хора. Повечето майки имат същите проблеми като вашите, просто не винаги те са видими за цялото им обкръжение. Нормално, за всеки човек, е да желае да се представи навън в най-добрата си форма и откъм най-добрата си страна. Но това съвсем не означава, че наистина някой друг е по-добър от вас. Съществуват хиляди майки, които отделят повече време на детето си, отколкото вие, но също така има и хиляди майки, които са много по-зле от вас. Вие може би не сте най-добрата, но не сте и най-лошата майка. Винаги ще се намери някоя майка, за която майчинството е призванието на живота ѝ, а нейното дете е по-спретнато и по-възпитано от вашето. Но вие не знаете какъв в действителност е нейният живот и дали наистина всичко е толкова идеално, колкото изглежда. Вие сте съвсем индивидуална, различна, уникална личност, а да  поставяш оценки на различието и уникалността е просто невъзможно.

3. Времето
Един от главните проблеми, който имат всички майки, е времето, което никога не стига както за работата, която чака да бъде свършена, така и за почивка, а още повече за семейството. Затова, научете се да планирате времето си и никога не спестявайте време за общуване с децата си. При добра организация, винаги може да се отдели толкова време за общуване с детето, колкото е необходимо. От рано планирайте графика си така, че детето да знае кога има „резервирано място“ за него. Изпълнявайте обещанията си и не отменяйте планираното в последния момент. Някои деца, които предпочитат просто да бъдат близо до мама,  могат да помълчат цял час, преди да решат да споделят нещо с нея. И ако тя реагира с „хайде, казвай бързо, че няма време, имам работа“, то детето едва ли скоро ще има желание отново нещо да довери. Осигурете си достатъчно време, за да се получи истинско общуване. И да се даде на детето да разбере, че време за него винаги има и ще има. За всички останали хора мама може да бъде всякаква, дори дистанцирана, странна и понякога неразбираема в постъпките си, но за детето винаги трябва да бъде достъпна, топла и стабилна.

4. Управлението на гневът
За да могат вашите отношения с детето да бъдат пълни с хармония, любов и топлина, научете се да управлявате гнева си и да се справяте с вашата раздразнителност. Обикновено изтормозената и изнервена жена постоянно реагира с викове и сълзи на всеки каприз на детето си. Осигурете си възможност да „изпуснете парата“, т.е., ако чувствате, че се намирате на ръба на нервен срив и ви се иска да крещите и дори да ударите пищящото и заинатено дете, сложете го в креватчето му и излезте от стаята за миг. С него нищо лошо няма да се случи, а вие ще имате време да преброите до 10 и да дойдете на себе си, а след 2 минути, вече ще можете, по-успокоена,  да гушнете своето дребосъче и да утешите и него. Вместо да  изливате негативните емоции върху детето, можете да отидете в другата стая, да скъсате лист хартия, да удряте стената, възглавницата или нещо друго, докато се успокоите. Ако има възможност, вземете си вана или душ, или поне наплискайте лицето си с вода – водата отмива умората и  негативните емоции и връща спокойствието, доколкото е възможно. Необходимо е да възстановите своето психоемоционално състояние, непозволявайки на негативните емоции да вземат връх и да си го „изкарате“ малкото.

5. Помощта на другите
Не се притеснявайте да поискате помощ. Помолете и позволете на близките ви да ви помагат с детето, а ако нямат възможност или не желаят (да, случват се и такива неща), уговорете се с детегледачка, която поне веднъж седмично да седи с детето за няколко часа и да ви осигури „глътка въздух“. В това време вие можете да вземете вана, да отидете по магазините, да се разходите, да се срещнете с приятелки или просто да изпиете едно кафе сама и на спокойствие, освободена от пресата на отговорността. Не се страхувайте да наемете детегледачка, макар и за няколко часа, в това няма нищо лошо и ужасно, вие също сте човек и имате нужда от вашето лично пространство и това в никакъв случай не ви прави лоша майка. Използвайте всяко време за почивка. Опитайте се  да поспите поне час. Сънят е необходимо условие, за да може да се запази спокойствието, от което толкова много се нуждаем всички.
Всеки човек се нуждае от поне малко време, в което да остане сам или да го използва за нещо лично. Дори майките на новородени бебета трябва да имат малко време за себе си, за да бъдат в добро настроение и разположение на духа. Постарайте се да си осигурите такова, та макар и да са само 30 мин. в денонощието, в които никой да не ви безпокои за нищо.

6. Общуването
Общуването с близките роднини е от полза и за детето, така то получава първите уроци по общуване и разбирателство с членовете на фамилията. Комуникацията с бащата е не по-малко важна за детето от тази с майката. Детето ви има нужда да вижда както женски, така и мъжки модел на поведение в семейството. Не освобождавайте таткото от грижите около детето и от общуването с него. Обикновено той е зает с осигуряването на финансовото благополучие на семейството, но детето ви е общо и то има нужда и от двамата си родители. И ако при майките майчинството е инстинкт, то при бащите бащинството трябва да се възпитава. А това става най-добре чрез общуване. Най-разпространените случаи, в които възниква комплексът на лошата майка, са когато детето прекарва повече време с баба и дядо, а в това време мама е заета с други неща. Ако вие прекарвате прекалено много време на работа, вие не сте лоша майка, лоша е ситуацията, в която се намирате. Понякога майката е единственият работещ в семейството и преди да започнете да се самоизяждате от чувство за вина, вижте за какво става въпрос – ако на доходите на майката  разчита цялото семейство и е необходимо тя да се върне на работа много скоро след раждането, чувството за вина и самообвиненията няма да доведат до нищо добро.  Добре е да се осъзнае, че често дори  много от неработещите жени нямат емоционален контакт с децата си. Така че от самосъжалението и чувството за вина пред детето няма смисъл. Намерете сили след работа да  отделите повече внимание на  детето си и се радвайте на моменти, в които сте заедно. Не превръщайте вашите срещи в нещо изключително, защото твърде рядко се виждате за по цял ден. Прекарвайте заедно почивните дни, занимавайте се с интересни неща и просто бъдете щастливи.
• Не затрупвайте детето си с прекалено много подаръци. Скъпите подаръци не могат да компенсират липсата на внимание и липсата на време за общуване. Не бива да се отплащате на детето, за да компенсирате отсъствието си. Крайният резултат може да бъде то да стане равнодушно,  очаквайки все повече и повече подаръци, на които все едно, няма да се радва, а в по-късна перспектива, имайте предвид, че очакванията ще растат, заедно с възрастта. Дали тогава ще можете да отговорите на тях?
• Избавете се от чувството за вина! Лоши майки няма. Тук нямаме предвид наркоманките, алкохоличките и тези, които са изоставили децата си, става въпрос за нормалните майки, тези, които обичат  децата си и се грижат за тях. Общуването с детето е много ефикасен начин за борба със синдрома на лошата майка. Дори с новороденото трябва да се разговаря. Още от първите мигове на живота си, на малкото човече му е нужно да усеща ръцете на мама, нейната прегръдка, да слуша гласа ѝ. Разговаряйте с детето си, когато го обличате, когато го храните. Утешавайте го с думи, когато плаче, успокоявайте го, когато се страхува или е нервно. Не е толкова важно, че детето още не разбира смисъла на казаното, за него е важно да чува топлия глас на мама, интонациите, да чувства присъствието и обичта. Всичко това ще помогне на майката да се чувства „добра майка“, а детето да усети любовта и грижата, които са толкова необходими в първите години от живота. И когато детето порасне, ще знае, че да обичаш не означава да владееш, а да защитаваш и посвещаваш себе си на детето, не означава напълно да подчиниш своите интереси на него, забравяйки за себе си.

7. Работата
Не се затваряйте вкъщи, ако имате възможност да работите нещо, та било то и на половин ден. В нашето общество се смята, че работещата майка е в по-добро положение от майката-домакиня. Ако жената избере да бъде само домакиня, тя ограничава кръгът си на общуване с други хора, притъпяват се интересите ѝ, всичко се върти около домакинството и децата. Не трябва да се подценява и финансовата зависимост, в която тя обикновено се намира. В нашата балканска култура на нея често се гледа като на безплатна домашна помощница, която винаги е на разположение, а това не е добре нито за нея самата, нито за децата. Тя се отпуска чисто психологически, има все по-малко изисквания, все по-често ѝ е все едно как изглежда, как е облечена и каква прическа има. А от тук до депресията има само една крачка.

8. Професионалната помощ
Потърсете помощ при специалист – ако нищо друго не помага, това е начинът да се справите. Не винаги с близките ви хора може да се говори за лични проблеми и помощта на психолога може да бъде много на място. Понякога човек трябва да изживее нещо, някакъв шок, за да осъзнае какво се случва в действителност. Но хората са различни – един ще се „стегне“ и ще се „вземе в ръце“, а друг просто ще се отпусне в безсилие и ще потъне в депресия. Негативни мисли за своето майчинство, от време на време, има всяка жена. Те може да възникват, когато семейството е в криза, разпад или има напрегнати отношения с роднините и по-точно с родителите – вашите или на тези на съпруга. Ако техните посещения, поради една или друга причина, са ви неприятни, поговорете с половинката си и му обяснете всичко. Помолете го за поддръжката му и ограничете, до колкото е възможно, общуването си с тях. Но ако семейството е в криза, ако има постоянни кавги и трудности в отношенията, потърсете психолог, с чиято помощ да преминете през това изпитание. И колкото по-спокойно се отнасяте към всичко това, толкова по-добре ще бъде за вас и за детето ви. Проблеми имат всички хора и това, че и вие ги имате, не ви прави лоша майка. Посещението при психолога може много да ви помогне да върнете отново душевното си равновесие, когато това е необходимо.

9. Позитивно отношение към живота
Правете колкото може повече неща, заедно с детето си и се научете да бъдете щастливи заедно. Мама не може да поиграе с детето си в момента, но може да го вземе със себе си там, на това място,  където тя самата се чувства щастлива. Например – мама харесва да кара ски – чудесно, стига да е в подходящата възраст, на детето ще му хареса в детското ски училище. Заедно с другите деца там, то радостно и смело би се пързаляло на ските, виждайки, че мама също е щастлива просто да бъдат заедно и да споделят една и съща дейност. Ако мама обича да шофира – една съвместна разходка с кола би била чудесно прекарване на времето ви заедно. Ако мама обича (или трябва) да готви – на малкия помощник също би му харесало да моделира фигурки от тесто например, които след това ще бъдат изпечени, а как ще стане това – мама всичко знае най-добре и ще покаже.

10.  Възпитавайте в детето си позитивно отношение към живота.
Научете детето си и на това, което не може да се купи с пари. Наблюдавайте заедно огнения залез от балкона, нахранете птичките навън, направете снежен човек през зимата и замък от пясък през лятото, наблюдавайте заедно как се разлистват клонките на дърветата и как разцъфват цветята на перваза на прозореца. Правете много неща заедно с детето си – освен, че то ще научи много полезни неща, така се възпитава и формира  вкусът към живота. Научете детето си на доброта и на любов към живота, защото тя е точно това – да го приемаш с цялото му разнообразие, да се радваш на малките неща и просто да бъдеш щастлив. И не на последно място, вашето дете се нуждае от щастлива майка и ако тя наистина се научи да бъде щастлива, то може да се смята, че тя е най-добрата майка и е дала на детето си всичко, което му е нужно, за да бъде щастливо и то.

Източник: deteto.info

Изпрати коментар

Подобни публикации