На гости в школа за емоционално развитие „РадостИ“

Хубавите места се познават по усмихнатите хора. Няма как да не си го помислим и когато се запознахме с Радостина Стоянова, основател на школа за емоционално развитие „РадостИ“ (и във фейсбук). Мястото се намира в бл. 16 А в квартал „Младост“ 1. Пространството не е голямо, но кани на игра. Няма излишни неща, децата го конструират по различен начин всеки път.

Радостина Стоянова определя себе си като психолог  по професия и приятел на децата по призвание. Споделя, че се радва  често като малко дете на много неща, но най-много на детските усмивки. Майка е на едно почти две-годишно съкровище и съпруга на беларусец със синьо-зелени очи. Приема се  за  „дете на трета култура”. „Терминът „Third culture kid” срещнах  на скоро и ми стана много любим. Това са деца, които са живели на много места и съответно  са приели особеностите на различни култури като свои и лесно се приспособяват към нова среда. Аз съм българка, но учих и живях повече от 5 години в Германия , в последствие и на други места, а от три години покрай съпруга ми привиквам към беларуските традиции.

Как реши да се занимаваш с ранно детско развитие?

Решението бе взето в момента, в който осъзнах, че в много отношения се действа на принципа „След  дъжд качулка”. Разбира се, че ще помогна, доколкото знанията и уменията ми позволяват на дете или семейство в труден момент, но често много от проблемите могат да бъдат избегнати с предварителни действия и познания или казано с професионален език –  с  превенция.  Дали едно дете,  въпреки трудностите ще се развие в една или друга посока, често зависи от това какви превантивни фактори са му оказали влияние. Така, че ранното детство е най-подходящият момент да събираме информация и да заучаваме методи, които да подпомогнат последващото развитие на детето.

Разкажи ни за център „РадостИ“, на който си основател.  Как се роди идеята? С какво е различен?

Откакто реших да се занимавам с психология, не съм се съмнявала, че ще работя с деца, че искам да им помагам да се справят с трудностите по пътя си и да бъда опора в процеса им на развитие.  Исках да имам своя практика, където да мога да споделя опита и знанията си по начин, който да им бъде полезен. Но съдбата винаги има и допълнителни планове. В моя случай това беше да ме сблъска с анимацията. Това приключение започна като проста необходимост за допълнителни доходи, докато подготвях дипломната си работа. Общо три години изкарах като детски аниматор, което много ми помогна да погледна работата с деца от друг ъгъл. Винаги има какво един възрастен да научи едно дете, но как един възрастен трябва да ентусиазира едно дете, за да го научи на нещо ново, е съвсем различна история. Умението да ги мотивира, да ги забавлява, да се вживее в детските игри е също толкова важно, като да им даде нови знания. Научих се как да бъда екип с детето, без да губя професионалния си поглед над ситуацията. Това, което отличава РадостИ от други психологически практики е, че с детето говорим на един език, а това, което ни отличава от клубовете за игра и творчество, е че учим допълнително емоционални и социални умения по време на заниманията.

Какви занимания предлага центърът? Какви умения развиват децата?

Заниманията са за деца от 0 до 10 години, макар понякога да събирам и тийнейдъри за дискусионните семинари. Те са разделени на възрастови групи в общия случай от 0-3, 3-5 и от 6-10, като това разделение е условно с оглед на интересите и възрастта на децата, но винаги е възможно едно дете да прескочи в една или друга група, ако има съответните интереси.

За бебоците ни има специално занимание за творчество, където се експериментира с всичко, което можете да си помислите, но най-вече с ядливи материали (мозайки с ориз, макарони и домашен пластилин, бои от сметана и какво ли още не). Целта е те да опитат колкото се може повече материали и техники, с които да развият, както фината си моторика, така и сензорните усещания и креативността си. Специализирано занимание за моторика и сензорика има всяка сряда, където залагам повече на двигателни модели и боравене с инструменти, танцуваме и броим, учим цветовете. Това е и моментът, в който всеки родител може да зададе въпрос и да получи допълнителна информация относно ранното детско развитие, за кое трябва и за кое не трябва да се притеснява в особеностите на детето си.

За децата от 3 до 5 години направленията са няколко. Възпитателно, където основен фокус е върху природата и опазването ѝ, това е заниманието, в което рециклираме и правим от нищо нещо. Образователно, където тренираме немски език, това е едно занимание, където играем час и половина, но използваме предимно немски език.  И психологическо, където основната линия са емоционалните и социални компетенции, учим се как да разпознаваме емоциите, как да ги променяме и овладяваме, учим се да се сприятеляваме, да помагаме на другите и да решаваме конфликтни ситуации.

За децата от 6 до 10 години направленията са същите, но на по-високо ниво и с различна тематика, продиктувана от интересите им. Използвам за основа на заниманията различни характери и герои от детски книги, приказки, филми и прочие, така че, завладени от историята, децата да влязат с готовност в един напълно нов свят, където те самите имат основна роля и право на глас при развитието на заниманията.

Работила си по проект за подкрепа и развитие на социални и емоционални компетенции при деца от предучилищна възраст. Ще ни разкажеш ли каква беше целта му и какви бяха големите изводи от него?

Работила съм по няколко проекта към една неправителствена организация, но към този проект бях ангажирана от начало до край, защото го разпознавам като основополагащ за разбирането ни за емоционалните и социални компетенции. Целта беше да проверя дали една утвърдена немска система за превенция и развитие на деца в детска градина може да покаже същите добри резултати и в български условия. Големите изводи от него бяха на първо място голямата готовност на родителите да подкрепят идеята и да позволят на децата си да вземат участие. Ангажираността от тяхна страна, за която не съм се и надявала предвид големия скептицизъм на българина, показа, че има място и за такъв тип работа в детската градина и родителите я приемат радушно.  Повече от 130 деца взеха участие в проекта, което на моменти изпитваше физическите ми възможности от към събирането на информацията, но и това препятствие беше преодоляно. Децата показаха ентусиазъм и възторг, че за разлика от другите предвидени за тях занимания, за първи път ги питат за мнение, иска се от тях идеи как може да бъде решен даден проблем, използват се техники, които учителките в забързаното си ежедневие не са прилагали често. Статистическите резултати отговориха на очакванията и на подобни резултати от други сходни проучвания и с това поставиха основата, че в тази област има още какво и как да се работи, а защо не да разработим и българска такава програма.

Един от най-важните резултати за мен остава изводът, че от четирите основни емоции „страхьт” е емоцията, която е почти неразпознаваема за децата. В днешно време полагаме много усилия да говорим и търсим решения за агресивното поведение при децата, но няма как да се преборим с този феномен, ако не им обясним за „страха”. За да обясним на детето, че неговото заплашващо поведение, провокира страх у отсрещното дете, трябва да му покажем ококорените очи на другарчето, зяпналата от очакване уста и ръцете поставени в отбранителна позици. Така то ще  може да осъзнае, че емоцията, която се заражда в неговия противник не е радост и желание за игра, а  уплаха. Често поради неразбиране на тези състояния от децата се стига до познатите конфликтни ситуации.

Как родителите в своята си малка семейна система да подкрепят развитието на социални и емоционални компетенции?

С няколко прости стъпки. Родителите са пример за подражание на своите деца, затова всичко, което показват или казват на своите деца, ще бъде напълно прието от тях. Нека говорят за собствените си емоции, как се чувстват, защо се чувстват така в дадена ситуация. Колкото и очевидно да изглежда за големите, децата имат нужда от обяснения, те не всеки път могат сами да стигнат до същите заключения, както ние възрастните, защо и как се чувстваме в определена ситуация.

Организираш и семинари за родители. Какви са темите? Как протичат?

Темите на семинар-дискусиите, както аз ги наричам, са свързани с психо-социлното развитие на децата в ранна детска и предучилищна възраст. Случва се да отскочим и до юношеската възраст, ако има заявка за това. Наричам ги семинар-дискусии, защото не се стремя да минават в лекционна форма, а да отговоря максимално на нуждите и въпросите на родителите. Много често използвам интерактивни методи, не защото е така популярно да се слагат тук и там като израз, а защото желанието ми е, както децата, така и родителите да влязат в историята, да се поставят на мястото на даден герой или на собственото си дете, за да преживеят това, което се опитвам да им обясня по даден проблем, да го преживеят така, че сами да намерят решението му спрямо собствените си потребности. В общи линии мога да кажа, че е забавно, разтоварващо и полезно.

Ти работиш и по индивидуални заявки на родителите. За какви предизвикателства родителите може да потърсят професионална психологическа подкрепа в център „РадостИ“?

Като клиничен психолог се занимавам с емоционални и поведенчески разстройства. Но нека не се притесняват родителите, че трябва да има клиничен проблем, за да се интересуват или да питат за различни фази от развитието на децата. Понякога се случва да имат нужда от успокоение, че това през което детето минава е просто фаза, но понякога навреме зададен въпрос може да постави своевременно начало на по-продължителна интервенция.

Какъв е подходът ти на работа при индивидуалните заявки? Може ли да ни дадеш пример?

Както повечето специалностти и в психологията има различни направления, които наричаме  школи. Направлението, в което съм специализирала в Германия е когнитивно-поведенческо, т.е. разработвам с детето конкретен мисловен процес, който следва да му помогне да измени поведението си така, че да реши даден проблем. Звучи може би сложно, затова често казвам, че учим с децата различни неща. Учим как да реагираме, когато се страхуваме или сме в безизходица. Учим  как да се контролираме, отпускаме или различни двигателни модели, които да постигнат баланс в емоционалните реакции. Понякога учим с детето, а понякога заедно с родителите. Всеки случай е уникален и аз се старая да подходя по същия уникален начин, затова понякога само говорим, друг път творим, в трети подскачаме и танцуваме… Психологията не е окултна наука, както ми се е случвало да се натъкна на коментари. Тя е методи и техники, които имат за цел да помогнат на клиента да се почувства по-добре и да му даде силите занапред да се справя сам с проблемите си.

Ще ни подариш ли игра?

Първото, което ми идва на ум, е нашата кутия с капачки. Звучи изключително елементарно и на практика също е така. Имаме една пластмасова кутия от сладолед, в капака, на която съм пробила продълговата дупка, и сладките бебоци пълнят в нея неизползваемите капачки от детски пюрета. Когато я направих и оставих в центъра, целта ми беше да покажа, че често ежедневните предмети се оказват достатъчно добри, за да заместят скъпоструващите развиващи играчки. Но тя се оказа абсолютен хит и няколко майки си ги направиха след това вкъщи. Както повечето родители вече знаят, сортирането и определянето формата на фигурите е основен етап от развитието на децата около годинка. В нашия случай подобната на касичка кутия, която позволява да се види и случващото се вътре, се оказа допълнителен стимул.

За по-големи дечица се сещам за друга моя любима игра, а именно как „чуваме” емоциите. Изберете си една неутрална дума като например краставица, чадър или нещо измислено като  „чунбудрела”. Опитайте се да онагледите дадена емоция, използвайки само избраната дума. Думите носят голям емоционален заряд, когато се опитваме да изразим позицията си в спор или във възторг, но дори неутралните думи могат да разкрият как се чувстваме, ако им дадем съответния заряд.