На гости на психологически център „Аз и Ние“

Психолози, съпрузи, родители- днес Ви представяме двама много вдъхновяващи професионалисти, основатели на психологически център „Аз и Ние“ Мариела Михайлова и Людмил Стефанов. Тя е завършила начална педагогика, магистратура по психология и има специализация по клинична и консултативна психология. Сертифицирана е като психодрама психотерапевт. Той е завършил психология с втора специалност философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.  Оттогава се е обучавал в различни терапевтични  школи.

Ще имате удоволствието да се запознаете с тях и на предстоящата Академия за родители, която ще се проведе на 27 и 28 февруари 2016г. в България мол. Темата на презентацията им е „Родителят и детските кризи от раждането до 7 години – чакаме да минат или правим нещо?“

Каква е Вашата  лична философия, която  определя професионалната Ви работа?

Людмил: Вярваме, че ние – хората – се раждаме с потенциала да бъдем цялостни и съвършени личности. С всеки от нас на света идва едно изключително същество,  на което изначално му е дадено  да изгражда отношения на доверие и любов. Всеки притежава вътрешната сила да е свързан със своята същност, да отстоява себе си,  да бъде творец на  живота си… Но житейските обстоятелства  още от най-ранно детство могат да накърнят този наш потенциал. Постепенно ставаме невротизирани,  напрегнати или неуверени в себе си и понякога губим връзката си с радостта от живота… В края на живота си ние обикновено се връщаме отново към цялостността. И всеки от нас е виждал хора в напреднала възраст, които сякаш излъчват светлина и вътрешна красота.  Защото значимостта, която цял живот сме придавали на различни преходни събития, робуването на това какво ще кажат хората или на собственото ни его, започва да губи стойност пред лицето на неизбежния край и ние постигаме умиротворение и хармония.

Мариела: И всъщност  дълбокият смисъл на психотерапията е да ни помогне да постигнем тази хармония по-рано, а не чак в края на живота си. Колкото по-рано заживеем в мир със себе си и в баланс с другите, колкото по-рано се свържем със своята истина, толкова по-добре.  Това е посоката, в която един терапевт върви в личен план и към която насочва и подкрепя клиентите, които са му се доверили.

Как стигнахте до идеята за създаването на Психологически център „Аз и Ние“?

Мариела: Ние с Людмил от 16 години сме партньорска двойка в живота и в работата. Срещнахме се в обучителна група и едно от нещата, които ни свързва и до днес, е магията всеки ден да се докосваш до вътрешната сила на човека. Имаме сходни професионални пътища.  И двамата сме започнали своята професионална кариера като психолози в училище. Консултирали сме  деца, семейства, учители. По-късно години наред  сме намирали  своята  реализация  и като групови водещи. Обученията, които  водим  поотделно, а често и като екип,  представляват тренинги с практическа насоченост, където хора от различни сфери придобиват умения за справяне със свои  житейски ситуации. Водим  групи от родители, учители, професионалисти от социалната сфера, администрацията, здравеопазването, бизнеса.

Людмил:  Паралелно с професионалната си изява,  продължихме да  се обучаваме  за индивидуална и групова терапевтична работа. Мариела – най- дълго  в  Психодрама и в Транзакционен атализ. А аз най-продължително съм участвал в групи по Позитивна терапия, Краткосрочна терапия, НЛП. През последните  години бях силно привлечен от  Системния подход на Берт Хелингер, в който дълбоко вярвам и прилагам в работата си.   Винаги сме имали афинитет  към работата с хора. Психологически център „Аз и Ние“ е реализация на нашата обща мечта да предоставим своите знания, опит и енергия на нашите клиенти – деца, възрастни, семейства, групи.  Да   сме  до клиентите си, когато те се срещат  с предизвикателства в личния си житейски път, е най-дълбокият смисъл на нашата професия .

Какви са посоките на Вашата работа? 

Людмил: Консултираме  деца, родители, възрастни, партньорски двойки.   В живота на човека всичко е взаимно свързано. Така че, когато клиентът дойде при нас със своята заявка, първо  изследваме причините, търсим заедно реалните проявления на проблема във всички сфери на живота. Първите стъпки са клиентът да погледне осъзнато към  собствената си реалност,  след това да се свърже с вътрешните си ресурси, за да направи значими  стъпки  към промяна на това, което не го удовлетворява.

Мариела:  Същевременно в Психологически център „Аз и Ние“ водим и групи за родители, психодрама, групи за личностно развитие, тренинг-обучения, а също и групи за емоционална и социална интелигентност за  деца  „Изразявам себе си“. Пътят, по който вървим заедно като професионалисти, е свързан с работа със семейства, деца и родители.

Разкажете ни за групите за деца „Изразявам себе си“?

Мариела: В групите „Изразявам себе си“   работя с деца от 4 до 8 години. Създадохме програмата  с моята колежка Боряна Славова и в нея водещ метод на работа е психодрамата.  Психодрамата за деца е изключително ефективен подход за  насърчаване на  емоционалните и социалните умения на децата от  4 до 12 години. Тя отваря пространство за спонтанност и творчество. В играта децата се свързват с  това, което им е направило впечатление в живота и по този начин се разтоварват от силата на преживяното и имат възможност да изразят себе си и собствените си нужди в едно защитено  и добронамерено пространство. Като резултат от водения игрови процес в групата, децата изграждат умения за себепредставяне;  умения за разпознаване и изразяване на емоциите си;  по-висока самоооценка;  по-богат  репертоар от поведенчески роли;  опитност за работа в екип; нагласа, че във всяка житейска ситуация имат избор; приемане и емпатия към различните от тях.

Групите „Изразявам себе си“ са целогодишни, защото това е един достатъчно дълъг период от детското развитие, в който можем да наблюдаваме положителни промени в поведението на детето.

Людмил: На мен като външен наблюдател особено силно впечатление ми прави постоянна  връзка  на Мариела  с родителите. Информацията тече и в двете посоки,  така че ателиетата „Изразявам себе си“ се оказват една  развиваща среда за децата,  която пуска здрави корени и в семейството.

Как децата говорят за участието си в ателиетата?

Мариела: Интересно е да видите как децата идват там. Те са с нагласата, че това е един свят, създаден специално за тях, където могат да играят, да споделят, да се забавляват и да  учат.  Скоро майката на Пресиян /на 7 г./ ми писа, че тръгвайки си от група, той ѝ казал: „Мамо, при Мери е най-хубавото място за едно дете на света!“. За децата аз съм Мери.

Вие предлагате подкрепа и на деца, от различни възрасти, които са изправени пред различни предизвикателства: трудности в общуването, конфликтни и стресови ситуации, страх и неувереност? Какъв е Вашият подход на работа? 

Людмил: Ние работим с деца от ранна детска възраст до тийнейджъри.  Всяка възраст изисква специфичен подход. Често при взаимодействието  с деца, основният начин за отработване на техните трудности е чрез игра с кукли, рисуване, влизане в роли. Като не трябва да пропускаме най-важното, което подкрепя децата и това е личното присъствие на психолога, доверието, което той изгражда със самото дете. Когато това доверие е факт,  идват и добрите резултати. Дори понякога съвсем неочаквано. Целта, която ние си поставяме, е детето  да почувства  увереност, че е попаднало на място, където може да се споделя открито, където  има добронамерен и уважителен контакт с възрастния.  И още нещо – ключовата цел на нашата работа е да се хармонизира връзката на детето с родителите, а не то да получи в кабинета  на психолога някаква алтернатива на това, което му липсва в семейството.  Казано по друг начин,  професионалното ни  верую е, че в този тип работа не е най-важен  психологът и неговата връзка с детето. На първо място е ценността на родителите и  семейната среда.

Мариела: Напълно споделям това мнение. Ние помагаме на децата и родителите да изградят такава връзка по между си, която дава на детето увереност, а на родителя –  подходящи решения за справяне с предизвикателствата на родителската роля.

Какви са най-честите предизвикателства, с които се сблъскват родителите при появата на детето? Каква подкрепа може да получат родителите при Вас и какъв е подходът Ви на работа?

Мариела: Родителството  е уникална  социална роля, до която всички  хора се докосват в живота си.  Още от деца ние изграждаме своя представа какво значи да бъдеш добър родител. Когато създадем собствени деца, обаче, тази представа се сблъсква с реалността. Детето изведнъж пренарежда пространството и взаимодействието в цялата семейна система и то често по начин, който  не ни харесва. Важно е да знаем, наблюдавайки порастването и развитието на  детето си, родителят несъзнателно се  „връща“  към  собственото си  детство. Актуализират  се спомени, а понякога нахлуват и травматични преживявания.  И колкото родителят е по-осъзнат за  тези  психологически механизми, които го управляват, толкова по-добре  той може да бъде свързан с детето си и с неговите нужди.  Всъщност това е една от целите на психолога –  родителят да открие кои са онези вярвания и убеждения, които го движат, когато взима  решения за своите деца. И тази негова осъзнатост повлиява върху неговото поведение и посланията, които отправя към детето си.

Людмил:  Работата с родителите е неизменна част от работата с децата. Както вече споменах, моето  разбиране за проблемите, с които клиентите идват, е  свързано с философията на големия германски терапевт и хуманист Берт Хелингер. За него начинът, по който ние родителстваме, е дълбоко повлиян от връзката, която имаме със собствените си родители. И това е връзка, която можем да развиваме и укрепваме през целия си живот.

Родителите често имат усещането, че губят контрола, че не знаят как да постъпят в една или друга ситуация, че допускат огромни грешки с детето си. Какво е Вашето послание към тях?

Людмил:  Моето послание към родителите е, че всички родители са добри! Родителят винаги дава на детето си максимума, на който е способен. И затова чувството за вина  на родителя към детето  винаги е неуместно.

Мариела:Искам да добавя и още  нещо: либералните тенденции в обществения живот и във възпитанието сякаш твърде често карат родителят да е тревожен и  да се пита: „Дали съм прав, дали не греша с детето си?“. Това тревожно питане го прави неуверен в себе си. А детето има нужда от уверен в себе си родител. Това, разбира се, не изключва необходимостта от усъвършенстване на родителя, така че той да развива своите способности  и  да приема спокойно предизвикателствата на родителската роля. Израстването е процес за всеки един от нас. То продължава през целия живот.  И ако  ние като родители погледнем към себе си,  ще имаме шанса да разкрием заложения в нас  потенциал да бъдем опора на детето си, а не да търсим опората в него; да дадем на детето си пространство да реализира себе си, а не да очакваме от него да ни реализира нас.

И все пак, кога е добре родителите да потърсят подкрепа от психолог?

Мариела: Моят опит показва, че всеки родител интуитивно усеща кога той или детето му се нуждае от професионална подкрепа . Често, обаче,  родителите очакват , че нещата ще отминат от само себе си.  Затова моят съвет е родителите да се доверят на интуицията  си и да не чакат твърде дълго. Понякога и само една консултация с психолог може да даде опорни точки на родителя.  Разбира се, ако забелязват в децата си странно поведение, страхове, натрапливости, агресия, тревожност, нежелание за ходене в училище или детска градина, трудности с адаптацията, при загуба или раздяла в семейството, родителите е добре да се консултират със специалист .

Ще ни подарите ли игра?

Людмил:  С удоволствие ще ви подаря една игра, която  съм измислил заедно с малката ми дъщеря, когато беше на 8 години. Играта  се казва „Болф“ /съчетание от футбол и голф /. Играехме я в Южния парк. Необходима е една  топка.  На равно място в парка се намира или изкопава плитка дупка с диаметър около 40-50 сантиметра.  А може и просто да се постави обръч.  За начало топката се поставя на 15-20 метра  от дупката. Играчите са баща и дете и се редуват.  Първият играч  рита топката по посока на дупката или обръча. Целта му е тя да влезе в дупката. Ако не успее от първия път, което е нормално, има право на още ритания, докато успее.  След това същото прави другият. Този, който е успял да вкара топката с по-малко ритания, печели разиграването и има една точка. Могат да се регламентират колкото искате на брой разигравания.  Много е важно бащата да позволи на детето да спечели едно от  първите две-три разигравания.  Иначе то може да се откаже от играта и да се разсърди на баща си. И с право!

Ще водите рубрика на страниците на „Детето играе“. Какво да очакват родителите?

Людмил:  Нека очакват неочакваното. За мен много ценни са тези открития за себе си и за света на човешките  отношения, които  след като ги направим, си казваме: „Толкова е естествено! Как не съм се сетил до сега?“.

Мариела: Да, в тази рубрика  ние  ще се опитваме да отправяме към родителите такива послания, които  да им изглеждат естествени. Е, посланията сами по себе си понякога не са достатъчни, за да направим положителни промени. Но в крайна сметка – нали затова са психолозите: за да намерим заедно отговор на въпроса защо понякога  не правим това, което всъщност е толкова естествено?!