На детската площадка или как да общувам с другите родители и техните деца?

  • Здравейте, г-жо О! Имам дъщеря на година и два месеца, която непрекъснато се опитва да създава контакти с другите деца, както и с възрастни. Когато е в количката маха и подвиква на хората, изпраща им целувки, маха за здравей или довиждане. Няма проблем да споделя играчките си, а когато няма такава носи на децата листенца, пръчки, пясък и с усмивка им ги поднася, за да се свърже по някакъв начин с тях. Проблемът за мен е, че много често другите деца ( а и възрастни) се отдръпват от нея, а децата получили играчки от нея ги взимат, бягат, не ѝ ги връщат.Когато аз започна да играя с тях и им показвам как например топката се връща на другия, те често започват ( говоря за 2- 3-4г.) да я прегръщат и целуват или поне не я избутват от мястото за игра. По-големите деца около 6-7 г. играят с нея и много ѝ се радват. Аз не мога непрекъснато обаче, да се старая да показвам на чуждите деца как се играе, все пак усилията ми са насочени към собственото ми дете. Освен това повече деца в квартала въобще не правят нищо друго освен да бягат нагоре-надолу, да стискат в ръцете, това до което са добрали, да реват или да се хранят с чипсове, царевични пръчки и шоколад. Какво да правя? Когато я изведа, в повечето случаи се чувствам по-скоро разстроена, когато не я заведа при децата изпитвам угризения, защото, едва ли не, я ограничавам от контакти. Зная, че тепърва ще събира впечатления, но все пак не ми харесва „примера“, който вижда. Благодаря ви! Очаквам Вашия отговор!
 

Госпожа О:  Благодаря за въпроса! В него виждам много посоки за размишление, които ще се опитам да засегна в отговора си.

Разбирам, че едно от основните Ви притеснения е средата и най-вече ценностите и нагласите на другите деца и родители.  Действително е неприятно, когато има малко допирни точки за това как трябва да възпитаваме децата си, но в същото време не можем да променим настоящата ситуация за една нощ.

Децата в посочената от Вас възраст 2-3 години действат на принципа на импулса. Това, което харесат, искат да го получат на момента и често се борят със сълзи.  Не им се сърдете.  Все още им е трудно да отчитат чуждата гледна точка. Освен това, в тази възраст все още не е характерна съвместната игра. Има ситуации, в които застават един до друг, например на пясъчника, но всеки изпълнява отделно действие, което не е свързано с другите. Вашето момиченце е комуникативно и очевидно изпитва удоволствие да общува, но всяко дете има различен темперамент. Когато Вие им покажете как могат да играят заедно, всъщност Вие им помагате да минат една крачка напред в уменията си за общуване и игра. Това е полезно и за Вашето момиченце, защото вижда реални стратегии за запознанство, съвместна игра, забавление и т.н.. Вярвам, че и  другите го оценяват и затова реагират,  спонтанно, откликвайки с прегръдки и целувки.

Аз Ви окуражавам да сте посредник между Вашето дете и другите деца от градинката. Вярвам, че всеки трябва да е промяната, която иска да види у другите. Разбира се, Вие сама ще сложите границите там, докъдето искате да се ангажирате с това. Ако в даден момент изпитвате нужда да прекарате по-спокоен ден, в разходка само двете, на по-тихо и изолирано място, направете го. Излишно е да се чувствате гузна, даже напротив, наслаждавайте се на тези вълшебни моменти. Може да играете заедно на толкова много игри. Когато чувствате, че искате да сте сред други деца, въоръжете се с търпепение и най-вече позитивна нагласа, че играта и общуването с другите може да са забавни, защото Вие допринасяте за това, отпуснете се и наистина се забавлявайте. Излишно е се дразните и да се ядосвате на другите, защото така си вгорчавате деня. Просто ясно отстоявайте нещата, в които вярвате.

От моя опит, виждам, че когато родителите на дадена площадка или градинка се опитат да изговорят стратегии как да се справят, напрежението намалява и децата се успокояват. Например, може да се разберат да оставят децата сами да опитат да разрешат някое предизвикателство (често се оказва, че децата се разбират по-добре, отколкото, ако се намеси възрастен, стига, разбира се, родителите да следят да няма агресия помежду им), да се изчакват за дадена играчка или за пързалката, или за люлката, да разменят играчки и още много решения. Всеки ден това може да са различни родители и да се стигне до различна договорка, но важното е, че един такъв опит за сондиране на мнението помага и на родителите, и на децата да се свързват и да стигнат до съгласуван подход поне в дадената ситуация. Не че това е лесно и винаги ще се получава, но поне трябва да се опита.

По отношение на това дали другите деца и възрастни откликват, действително е неприятно да се усмихнеш и да поздравиш някого, а той да се прави, че не те забелязва. Но хора има всякакви. Някои се чудят защо ги поздравявате, други са стеснителни, трети не знаят какво да правят, четвърти просто не желаят да ги закачате. Мисля, че е важно да научим децата си, че другите имат право да са такива каквито са. И най-важното, че всеки един от нас има право да избере с кого да общува и с кого не и че това не подменя стойността на нашата личност. Ако детето Ви се озадачи, че някой не му отвръща, простичко кажете: „Ти го/я поздрави, но тя има право да реши дали да отвърне или не.“

За мен е по-важен вторият въпрос, който разчитам между редовете. А той е свързан с отношението на другите родители. Факт е, че на публичните пространства не е много лесно да откриете хора със сходни нагласи и ценности. Вярното е обратното – там свободно могат да пребивават всякакви хора. И всеки един от тези хора ще има собствена идея за това как трябва да възпитава децата си. Някои ще мислят като Вас и с охота ще се включат в опитите Ви да заиграете децата, други ще провидят във Вашите опити възможност да седнат с реещ се поглед на пейката с цигара в ръка, защото това е възможност да се откъснат и да отморят, трети ще потънат в разговор с някого и само отвреме навреме ще поглеждат къде е детето им и какво прави и да, най-вероятно няма да се впечатлят от това, че то е взело Вашата играчка и не я връща вече повече от половин час, а Вашето плаче или чака с тъжни очи да му я върнат. Много често, самите родители не знаят как да реагират и се притесняват от поведението на своите деца, когато взимат чужди играчки или се държат агресивно.  Това е реалността и ние трябва да функционираме в тази среда. Важното е да отстояваме нещата, в които вярваме и ясно да заявяваме желанията и позициите си, разбира се любезно и с уважение към другите.

Факт е, че масово по пейките се раздава чипс, царевични пръчици, шоколад и какво ли още не и на децата им е трудно да устоят на изкушенията. Няма как да забраним на другите да го правят, но имаме право да отстояваме да не раздават от тези храни на нашите деца. Бъдете любезна, но твърда. Ако някой подава на Вашето дете (вероятно при Вас това все още не е толкова често), първо обяснете на възрастния, който вярвам е изпълнен с добри намерения, защото не осъзнава вредата, която нанасят на неговото собствено дете, че избягвате да давате такива храни на детето си, защото му се отразяват зле. Бъдете асертивна и така ще научите и Вашето собствено момиченце да бъде асертивна и да се отстоява, независимо от натиска върху нея. Моят личен съвет е да сте готова  с хрупанки (плодове или други неща, които позволявате), които да дадете на детето си, за да задоволите импулса му да схруска нещо. И започнете да обяснявате за храната. Нищо, че е малка. Обяснете, че има добра храна, която прави тялото силно и лоша храна, която прави тялото слабо. Затова избягваме лошата храна. Разбира се, няма да стане само с едно обяснение, а с постоянно възпитаване на вкуса и отношение към нея самата, нейното собствено тяло и здраве. И Вие трябва да сте пример.

Трудно е, когато човек до определен момент е избирал средата си, да попадне на място, където не вижда допирни точки с другите. Много майки преживяват трудности с това. Има и други начини да откриете среда, която Ви допада. По градинките има и майки като Вас. Когато имате шанса да се запознаете с такъв човек, опитайте се да поддържате контакта. Има стойност в това да се формират такива познанства, защото може да се оформи сравнително постоянна група за разходка и игра. Поне това е стратегията на много майки.  Освен това има много центрове, които предлагат различни възможности за занимания на майки с деца, общуване между майки, обмяна на опит,  с които може да разнообразите ежедневието и да разширите мрежата си от познанства. Не всички майки са мобилни, но със сигурност може да помислите за варианти да се свързвате с хора и да участвате в групи, които отговарят на Вашата ценностна система.

Изпрати коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Подобни публикации