На какво се смеят децата

На какво се смеят децата

Чувството за хумор у децата (или поне тази форма, под която го виждаме ние възрастните) се развива значително по-късно. И то, както естетическият вкус или грамотността, се нуждае от усъвършенстване.

Забелязали сте как детските смешки ни се струват глупави и обратното, нашите шеги предизвикват по-често недоумение у децата. Простото обяснение идва от различния жизнен опит и възрастови особености, от които така силно зависят развитието на мисленето и емоциите. Чувството за хумор е в силна зависимост от нивото на културата в едно общество. Ако в него върхът на остроумието са комиксите и скечовете, когато зад кадър звучи смях, подсказващ къде е точно смешният момент, то детето може и да не се придвижи по-далече от първото стъпало в развитието си.

Доколко отношенията в семейството, определящи специфичен стил на общуване формират детското чувство за хумор?

Понякога родителите общуват с детето изключително в хумористичен или по-лошо, в ироничен стил, макар иронията не винаги да е обидна за хлапето. И ето че хлапето (естествено копирайки поведението на майка си и баща си) от пелените расте в една среда, в която шегата е нещо толкова естествено, че понякога му е трудно да различи сериозното от несериозното.

Тънката ирония е недостъпна за малките деца, не е по силите на възрастта им. Не учете детето да се надсмива над себе си. Най-добре е да се фиксирате на достойнствата и заслугите му, така повишавате самооценката и подсилвате самоувереността му. Когато децата пораснат достатъчно, за да разбират идеята на шегата, те сами узряват до това да се посмеят над своите грешки.

Не подценявайте децата, те много добре знаят къде са им слабите места и ако не искат да се коментират, значи не е дошъл подходящият момент. Какъв е смисълът да се шегувате със срамежливостта на хлапето, ако то и без това трудно понася тази черта от характера си и страда от нея. По-добре му помогнете да се избави от проблема си, естествено не с шеги, които то ще приеме като издевателство. Е, по-късно, когато премине периодът на зачервените от срам бузи и малчуганът стане по-общителен, можете да си позволите някоя волност по адрес на негов бивш недостатък. Но да не е от “любов към изкуството”, а за да наблегнете колко променено е сега детето и колко добре се справя. Отдайте внимание на неговите заслуги за това, не пропускайте да му кажете, че не на всеки се удава да е първенец. Лошата шега може да остави големи поражения в детето.

Много внимателно се отнасяйте към кривите нослета и клепналите уши, изобилието от лунички, за да не създадете трудно изкореними комплекси. Физическите недостатъци са трудни за отстраняване и е грубо да се шегувате с тях.

Истинско богатство е едно смеещо се дете и нищо на света не би трябвало да попречи на това. Дори малки меланхолици, попадайки във весела компания, стават по-общителни и по-открити. Смеейки се, много по-лесно се разделяш с обидите, страховете и капризите. Смехът защитава детето, прави го силно и неуязвимо.

Над какво обикновено се смеят хлапетата, когато гледат анимационни филмчета?

Рисуваният герой пада от високо и се размазва, минава нехаейки през опасни ситуации, разбива си главата хиляди пъти (и не само главата, но предимно нея), гълта пирони, които дупчат корема му като лейка, в очите му плуват корабчета, а над него падат предмети от битов и небитов характер.

Изразните средства, използвани в съвременната анимация са силни, понякога крайни. Възрастните се мръщят и демонстративно заявяват, че това е “промиване на мозъка” и детето нищо не може да научи от подобни абсурдни истории, освен да слуша чист английски (е, поне един плюс!). Някои майки дори упрекват децата си в излишна жестокост, ако те пренасят действията на анимационните герои в играта с неодушевени предмети. В действителност това не е проява на жестокост, а на неразвито им чувство за хумор. Хлапетата се заливат от смях при неочаквани ситуации. Те обаче не са се научили все още да съчувстват. Задача на родителите е обаче да покажат на хлапето разликата между смешната и забавна история от смешката със садистичен привкус. Всъщност, ние възрастните се смеем на същите тези недоразумения, които взривяват децата, но облечени в много по-сложната форма на думите и техните нюанси.

Анимацията привлича хлапетата пред телевизионния екран, научнопопулярните филми са безинтересни.

Хумора и звуковите ефекти, движението на цветове, герои и изменението на музикалния фон са някои от факторите, приковаващи децата пред телевизионния екран. На децата им е трудно да отделят в съдържанието главното от второстепенното. Кадрите с незначителна информация, могат да се сторят на детето много по-съществени от основната сюжетна линия. Прехласнати деца и баби, гледащи сапунения сериал всеки ден, виждат различни неща. Бабата ако се вълнува от “тръпките” между героите, то малката внучка се интересува от красивите лица и прически на актрисите, рисува тоалетите им. За децата е все още сложно да обединят събития, случващи се в различно време. С възрастта започват да разбират програми с далеч по-сложни времеви съотношения. Понякога се затрудняват да направят логически извод за събитията, показвани на екрана, а също и за чувствата на героя.

Децата не са в състояние да разбират и запомнят всичко, което се случва на екрана дори в предавания създадени за тях, така както предполагат възрастните. Някои изследователи считат часовете, прекарани пред екрана за фактор, ограничаващ общуването в семейството, играта и другите занимания, които се предполага, че малките деца правят в свободното си време (или когато трябва да си пишат домашните). Учени са открили, че гледането на телевизия действително влияе на разпределението на свободното време, т.е. намалява времето, отделяно за спорт. Децата предпочитат да изгледат още едно филмче (и още едно, и още едно), вместо да излязат да потичат с приятелите си в парка. Това пък се отразява негативно на физическата форма. Прекаленото седене пред екрана предизвиква и пасивно отношение към познавателните дейности. Много класически произведения са интерпретирани в различни варианти и се поднасят в “смлян” вид, четенето отнема много повече време. Снижена успеваемост – категорични са изследователите, ако се мине границата от 10 часа седмично пред телевизора. Но все пак това не прави децата пасивни интелектуално. На практика децата активно мислят за видяното на екрана, а ако програмата е информативна, те разширяват своите знания.

Откъс от книгата „Тайната на щастливото детство“ на Весна Ризова,  Издателска къща “ТАРА”.

Изпрати коментар

Подобни публикации