Невъзпитаните деца

Невъзпитаните деца

Няма майка, която да не е убедена, че нейното дете е най-доброто на света и че то никога няма да стане като останалите невъзпитани деца. Не, не и нейното!

Няма съвестна майка, която още по време на бременността да не е прочела поне една книга за възпитанието на децата. Няма и книга, в която да няма глава, озаглавена, например, „Как да обичаме детето, без да го разглезим“. И тогава майката започва да се замисля: а как да разделя едното от другото? Нали непослушните, разлигавените, „противните“ деца не падат от небето, нито от тотото. Откъде тогава се вземат те?

Откъде идват невъзпитаните деца?

Новороденото изисква цялото време на родителите си, тяхното внимание и всичките им сили. Докато е толкова малко и безпомощно, майката денонощно бди над него. Но рано или късно идва моментът, когато тя започва да се замисля: „ А дали няма да възпитам егоист, ако все така му угаждам за всичко?“. Това е напълно нормално, щом става въпрос за двугодишно дете. Но за съжаление, такива мисли минават и през главата на майките на съвсем малките бебета.

Около 4-5-месечна възраст детето започва да се нуждае от по-малко сън. Нарасналото време за будуване то иска да прекара, естествено, със своята майка. Та нали тя е неговият център на Вселената! На пръв поглед изглежда, като че ли бебето изисква цялото ù внимание, даже когато е сито и няма нужда от нищо. Всяка майка получава купища съвети как не трябва да учи детето си да е вечно в ръцете ù, как трябва да го оставя да поплаче, за да развива белите си дробове, да не бърза да му угажда, защото то плаче от инат и т. н.

А всъщност то съвсем доскоро е било едно цяло с нея. Даже след раждането си, бебето счита, че е все още част от мама и е твърдо убедено, че няма нужда да бъдат разделяни. Когато не получава нужното му внимание, не по-малко значимо като въздуха и храната, то става тревожно и раздразнително. Започва да се държи още по-изискващо, което често води до извода, че вече се е разглезило. И тогава майката, с педагогическа цел, реагира с по-голямо отчуждение. И кръгът се затваря.

Именно такива деца, когато пораснат, създават на родителите и околните куп неприятности. Те са свикнали да живеят със съзнанието, че на този свят нищо не се дава даром, а трябва да бъде извоювано със сцени и викове. На 4-5-годишна възраст между тях и родителите им вече е издигната стена от неразбиране. Колкото по-зле се държи детето, толкова повече родителите му охладняват към него. Това е един омагьосан кръг – детето свиква с мисълта, че единственият начин,  по който може да се домогне до родителското внимание, е да направи нещо лошо. Именно в такива условия се формират децата-манипулатори, тираните, злосторниците и малките егоисти. И точно такива деца обикновено наричаме „разглезени“.

Може ли да се купи любовта?

Колкото и странно да изглежда на пръв поглед, но точно в такива семейства децата често се разглезват със скъпи подаръци. Всички познаваме много случаи, в които чрез вещите родителите се опитват да заглушат чувството си за вина. По такъв начин те сякаш се откупват от децата си, които бързо се включват в играта, защото това става единственият вид любов, който получават. Те упорито и отчаяно изискват още и още подаръци. Но понеже играчките не могат да заменят любовта на мама и татко, това се превръща в безкрайна гонитба.

Тояга или морков, кое да изберем?

Ако се опитаме да наблюдаваме такива семейства, ще забележим две характерни особености. Родителите са неоправдано строги и хладни с децата си в едни случаи и неоправдано отстъпчиви – в други. Те могат да се разделят условно на две категории, според това как са маскирали недостига на любов в отношението си към децата.

Строгите родители вярват, че ако наистина обичат детето си, те не могат да допуснат то да порасне невъзпитано, непослушно и т. н. За целта те изискват безусловно подчинение, включително и в случаите, когато биха могли да отстъпят. Когато не са сигурни дали това, което прави детето им, е добро или лошо, те го забраняват „за всеки случай“.

Снизходителните родители разсъждават така: „Аз обичам детето си и затова не мога да му се налагам.  Даже да поиска десетия шоколад, пак ще му купя. И изобщо не ме интересува, че той може да е вреден за зъбите му.“

Любов и забрани

Може ли любовта да разглези децата? Или разглезени са тези деца, чиито родители не ги обичат истински?

Същото може да се каже и за строгостта. Родителите трябва да бъдат последователни и солидарни в своите изисквания към децата си. Тези изисквания трябва да бъдат малко на брой. Все пак всяко дете се ражда свободно и всякакви забрани и ограничения го потискат. Естествено, на всеки родител се налага да забрани нещо на децата си и да изисква тяхното послушание. Но не трябва да се забравя, че децата трябва да слушат не защото трябва да слушат по принцип, а защото родителите са отговорни за живота и здравето им. Децата от малки трябва да бъдат приучени на основното правило в човешкото общество: „Постъпвай с другите така, както искаш да постъпват със самия теб“. За всичко останало детето трябва да разполага с максимална свобода. Ако погледнем на възпитанието от тази позиция, ще открием, че забранените неща не са чак толкова много и че повечето забрани могат да бъдат наложени съвсем тактично.

Родителите, които обичат истински своите деца, се отнасят към тях внимателно и сериозно. Когато вземат някакво решение, те се съобразяват само с благото на детето. Обикновено не измислят специална линия на поведение, а действат според ситуацията. Опирайки се на собствената си интуиция, те усещат какви потребности има детето им в дадения момент. Бебето се нуждае от цялото внимание на майка си, без остатък, а по-голямото дете има нужда и от останалия свят в добавка. Най-добре е децата да разполагат със свободата да правят каквото искат, но само при условие, че няма да причинят вреда нито на себе си, нито на някого другиго. Само така те могат да се развиват, да растат активни, любознателни и уверени в себе си. И освен това, ще се научат да обичат другите хора.

Източник: gaverdovskaya.ru

Изпрати коментар

Подобни публикации