Нестандартните детски градини: Децата владеят 100 езика, Италия
Реджио Емилия е град в северна Италия, но е известен най-вече с това, че дава името си на един от най-добрите в света подходи за ранно детско развитие.
Началото се поставя след края на Втората световна война, когато жителите на градчето осъзнават, че трябва да създадат среда, в която децата им да растат като свободни личности, която да стимулира мисленето им и умението им да правят избор, да насърчава изследователския и творческия им дух. Казано накратко, те искали място, което да разгръща целия потенциал на малчуганите. Идейният вдъхновител на проекта става Лорис Малагуци- педагог, психолог и консултант на италианското правителство по въпросите на образованието.
Детските градини Реджио Емилия са предназначени за деца от 3- 6 години, но има и ясли за деца от 1 до 3 години. Реджио Емилия няма стандарти за обучение на учители, нито е система на обучение. Всичко е организирано върху принципи на работа, които се интерпретират от средата, училището и общността, в която се прилагат. Ето и най-важните от тях:
- детето е способно, можещо, знаещо и заслужава уважение, признание и внимание;
- децата се раждат с неутолимо желание да изследват света, да си задават въпроси, да градят обяснения, хипотези;
- детето се развива и коригира своето поведение посредсвом общуването с другите деца, възрастните и общността, в която живее. Много се цени съвместната работа в група и взаимопомощта;
- образователният процес е спонтанен, а не организиран. Педагогът следва интересите и естественото любопитство на децата;
- на детето трябва да се предоставят множество пътища и средства за себеизява и себеизразяване: рисуване, колаж, строене, моделиране, движение, музика, танц, пеене, фотография, конструиране, четене, разказване, дискусия, експеримент, драматизация, игра със сенки. Средата трябва да спомага за изява на заложеното и уникалното у всяко дете;
- учителят е партньор, наблюдател, съпътства изследователската и съзидателна работа на децата. Не дава готови решения. Стимулира ги да задават въпроси, да издигат и проверяват хипотези, да градят обяснения, да изпробват решения, да споделят какво са научили. Педагозите работят по двама и отделно има учител, който им помага за артистичните проекти.
- учителят документира дейността на децата по различни начини – води дневник, записва с камера, фотоапарат или диктофон, отбелязва идеите и мислите на детето, води лична папка на всяко дете, организира пространството с произведения на децата. Документирането на работите на децата им позволява да се връщат многократно към тях и да ги видят от друга перспектива, да потърсят нови решения, да дискутират върху нововъзникнали идеи и въпроси.
- семейството е съществена част от живота на детето в градината. Родителите се канят на различни събития, лекции, наясно са с текущите проекти и взимат участие в тях, може да посещават децата през деня, прилагат метода на възпитание у дома.
Проектите заемат централно място в подхода Реджио Емилия. Автори и инициатори на темите им са самите деца. Проектът може да се възникне от въпрос или идея след наблюдение на природата или труда на възрастните в общността, в която живеят, да е провокиран от средата и взаимоотношенията между децата или да се роди от спонтанно желание за направата на нещо.
Например, едно дете задало въпрос „Как да нарисувам лъв?„. За да отговорят на този въпрос децата проучили начина на живот на царя на саваната, разглеждали статуя, опитали да го направят от различни материали.
Проектите може да продължат ден, седмица, месец и дори година. Децата дискутират активно, решават проблеми и накрая споделят резултата с останалите. В процеса на работа, естествено разширяват знанията си и в други области: математика, език и др. Няма структурирани занимани по четене и писане, но учителят насърчава ограмотяването посредством необходимостта детето да записва идеите си и да ги комуникира с останалите.
Средата в подхода Реджио Емилия е наречена „третият учител„. Организира се от педагозите, за да създава богати усещания на децата, да провокира въпроси и идеи, да насърчава формулирането и решаването на проблеми, да води до активни взаимоотношения между децата и възрастните. По думите на Малагуци, децата могат да се изразяват с 100 различни езика и средата трябва да подпомага това.
Детските градини напомнят истински дом. Те са открити, светли и много комфортни. Има вази с цветя, растения, покривки, буркани със зърна, изсушени билки. Всичко е естетически подбрано и красиво. По стените са закачени произведения на децата.
Ключово място е пиацата (площад). Това е място за събиране и общуване.
Кухнята е достъпна за всички и децата може да наблюдават как готвачът приготвя храната им и дори да му помагат.
В коридорите има диванчета, на които родителите може да обсъждат с учителите въпроси, които ги вълнуват.
Има „ателие„, където децата може да се отдадат на различни творчески занимания. Осигурени са всякакви материали: бои, пясък, мъниста, миди, шишарки, камъчета и други природни материали, хартия, ножици, лепило, четки, артистични костюми и др.
Предвидена е и „тиха стая“ – място, в което децата да се отделят, да си починат, да прочетат книжка.
Из детската градина са поставени множество огледала във всякакви форми. Целта е детето да опознава себе си, да влиза в различни роли, да се наблюдава, да открива различни перспективи. Например, детето строи с дървени кубчета или играе с камъчета директно върху огледалото или то е поставено в страни. Това му позвалява да види едно и също нещо от различни ъгли и съответно да го разбере по-добре. Ако решите да използвате този подход у дома е добре да използвате акрилни огледала, защото са безопасни, особено за по-малките.
Има и градина, където децата опознават природата.
И да завършим с едно стихотворение от самия Лорис Малагуци, в което се събират всички негови идеи и възгледи за децата и възпитанието:
Twitter
Facebook
Pinterest
Googleplus
Можете да прекратите абонамента по всяко време.