„Не може!“ или как да налагаме забрани

Първите правила в живота на детето навлизат с думата „не”: не пипай, не хвърляй, не прави това, не прави онова. За да се научи детето да реагира правилно, са нужни много време, търпение и съгласуваност между родителите – ако мама забранява, а татко разрешава, нищо няма да се получи.

Не може!

Това, което в повечето случаи приемаме като непослушание и капризи, най-често е опитът на малкото дете да стане независимо. Към края на първата си година то започва да опознава границите на своите възможности, границите на родителското търпение и даже границите на търпение на другите хора. Именно чрез тези ужасни за възрастните ежедневни борби, детето се самоутвърждава и развива чувството за собствена значимост, самоувереност, целеустременост, решителност, настойчивост – всичко това, което често погрешно приемаме за инат.

Около 7-8 месец детето вече може да разбере някои установени правила на поведение. Например, думата „не”. Но въпреки че на тази възраст то може да усети, че сте недоволни или разтревожени, това съвсем не означава, че ще ви послуша. Неговите способности да следва указания или да контролира поведението си са твърде ограничени.

Но да се научи да разбира думата „не” е нужно, безусловно. Това се налага преди всичко заради собствената му безопасност. Ако вие знаете точно защо сте казали „не” и настоявате за изпълнение на забраната, даже най-малкото дете може да ви разбере. Но не го обсипвайте с безкрайни забрани. Ако те са твърде много, нито един разумен човек не би могъл да ги изпълни. Как би протекъл животът ви, ако нищо не ви е разрешено? Затова се постарайте да изберете само 5 забранени предмета от раздела „опасни за живота и здравето”, като например:

• контакта
• масата
• телевизора
• терасата
• печката

Естествено, вкъщи има много повече места и предмети, които са опасни за детето, затова се погрижете просто да приберете излишните, докато порасне. Приберете вазите, ютиите, иглите, лекарствата и всичко онова, което може да бъде счупено или да заплаши живота и здравето на детето. Така и вещите, и детето, и вашите нерви ще останат здрави. Но за целта е задължително правилата да се поддържат и изпълняват от всички членове на семейството. Детето трябва да знае, че това, което не може, не може винаги, а не „а, добре, днес може”.

Забраните „за всеки случай”

Не налагайте забрани просто „за всеки случай”. Например, детето се катери по дървото. Вие знаете, че сте длъжни да му забраните да го прави, но също така разбирате, че нищо страшно няма да се случи, освен това сте убедени, че всяко дете трябва да може да се катери по дърветата. Но ситуацията се усложнява от факта, че наоколо има хора, които ви гледат осъдително. И вие решавате, че трябва да направите забележка, за да им замажете очите. Казвате „не” по-скоро заради околните, а не защото сте убедени в неговата целесъобразност. Може би ви се струва, че детето не разбира вашите мисли, но на практика то прекрасно долавя съмненията ви. А ако на всичко отгоре и не настоявате да изпълни забраната, то следващия път изобщо няма да реагира на думите ви, защото вече знае, че на такова несериозно „не” може и да не се подчини.

Не пляскайте детето през ръцете

Как да направим така, че детето да научи значението на думата „не”? Не можете да го възпитавате, седейки на дивана. Не можете да очаквате от дете на година да изпълнява словесни заповеди. В повечето случаи ще се наложи да отвличате вниманието му или да го отстранявате от опасните места. Ако видите детето да се засилва към печката, кажте строго „Не!” и придайте изплашено изражение на лицето си. След това го вземете на ръце и го отведете от опасното място. Даже на най-малкото дете обяснете всяко свое „не”, запознайте го със забранените предмети. Покажете му, че иглата боде болезнено (можете даже леко да го боцнете), покажете му врящата тенджера и му обяснете, че е гореща и пари.

Отношението към поведението на детето зависи до голяма степен от настроението на родителите му в дадения момент. Едно и също поведение може да предизвика одобрение или порицание, според тяхното състояние в мига на извършването му. Опитвайте се да възприемате всяка ситуация с търпение и чувство за хумор, независимо от настроенията ви. Не повишавайте тон. Не прибягвайте към физически наказания. Много родители, за да не пипа детето им забранения предмет, просто го пляскат по ръката.

А това в никакъв случай не трябва да правите! Едногодишното дете е изследовател. То има два органа, с помощта на които опознава качествата и свойствата на предметите – ръцете и езика. Именно посредством пръстчетата си то научава, че масата е гладка, диванът – мъхест, лицето на мама – нежно, а това на татко – бодливо. Едва с израстването си то ще започне да разбира какъв е предметът само с поглед.

Какво се случва, когато родителите пляскат детето по ръцете? Те нарушават емоционално-познавателния му процес, нарушават основния за тази възраст стремеж към изследване, толкова важен за по-нататъшното му развитие.

На всяко ваше „не” непременно предлагайте „да”. „Не може да се рисува по стените, но може да рисуваш на този лист”, „Не може да излизаш на терасата сам, но можеш да излизаш с мама”, „Не може да пипаш ютията на мама, но можеш да играеш със своята”. Децата много добре усвояват понятия като „твое” и „мое”: „Не може да си играеш с очилата, те са на баба ти”, „Не пипай въдицата, тя е на баща ти”, „А тази книжка е твоя, ние няма да я пипаме без твоето разрешение”. Така, почти на игра, ние учим детето да уважава чуждата собственост, при това уважавайки и неговата.

Познавателните процеси

Вкъщи всичко е ясно и отдавна е усвоено какво може и какво – не. А навън? Често разходките се превръщат в произшествия. Детето лази насам-натам, тича, събира всякакви боклуци… И мама започва да раздава „не”-тата наляво и надясно. А всъщност детето иска да докосне всичко ново, да усвои нови умения, да изпита нови чувства. И то лази, пипа, усвоява.

За да не съсипете разходката и разстроите себе си или детето, можете да спазвате някои прости правила:

• Не поставяйте детето на място, на което не може само да се покатери. Нагоре е лесно, очите виждат къде могат да се хванат ръцете, но когато се наложи да слиза, става опасно. Но и не бързайте да свалите своя катерач, оставете го да се „наслади” на чувството за безпомощност. Изчакайте, докато сам не ви помоли за помощ. Затова пък следващия път няма да се покатери толкова високо.
• Дайте му възможност да разгледа и пипне нещо ново, даже това да е някаква мръсотия, пръчка или мокро листо. Вие не можете да си представите колко ценно може да бъде това за едно дете.
• Отнасяйте се грижливо към детските „съкровища”. Не си позволявайте да изхвърляте стъкълца и камъчета, без да поискате разрешението му за това. Всички тези предмети могат да се измият, обезопасят и по този начин да съхранят мира в семейството, давайки възможност на детето за нови открития. Не забравяйте, че вярното решение винаги се намира между „не” и „да”.

От 3 до 5

Постепенно, във възрастта между 3 и 5 години, детето започва да осъзнава опасностите, които крият някои предмети и може частично да контролира любопитството си. От тази възраст нататък то започва да изпробва търпението на родителите си не чрез стремеж към рискове, колкото чрез капризи („Купи ми!”), обикновено пред публика. Защо детето изведнъж започва да капризничи? Играчката, която си е харесало, е само повод. Главната причина може би се крие в неговата умора – физическа или емоционална. Даже и не толкова малките деца се изморяват, когато са дълго време сред тълпата. Накарайте го да разбере, че го обичате, но неговото поведение е неприемливо. То е длъжно да разбере, че има „правилно” и „неправилно” поведение. Лошото поведение води до неприятни последици. Например, ще се наложи да напуснете детската площадка или нечий рожден ден. Ако детето осъзнае, че лошото поведение така или иначе е наказуемо, ще се старае да се сдържа в определени рамки.

Още един прост начин да избегнете такива неприятни ситуации е да се уговорите с детето на входа на магазина или парка. Разберете се, че днес ще може да си избере една играчка или да се повози един път на въртележките. Непременно го погледнете в очите и го попитайте дали е съгласно. Но в никакъв случай не допускайте отстъпки от рода на „добре де, повози се още веднъж” или „добре, добре, избери си още една играчка”. Детето бързо ще разбере, че вашите уговорки не струват пукната пара и че изпълнението им не е задължително.

Постарайте се вашите забрани и нареждания да отговарят на следните изисквания:

• Те не трябва да се дават злобно, с викове, с раздразнение, но не трябва да приличат и на молба.
• Те трябва да бъдат по силите на детето, да не изискват от него твърде голямо напрежение.
• Те трябва да бъдат разумни, да не противоречат на здравия разум.
• Те не трябва да противоречат на други нареждания – ваши или на другия родител.
• Те задължително трябва да бъдат изпълнени.

Ако се стараете да разбирате своите деца и мотивите които ги ръководят, ще успеете да намерите правилния подход и никога няма да се налага да се червите заради тяхното поведение. Бъдете търпеливи, внимателни и обичайте своите деца.

Източник: bg-mama.com