Обикновените неща или откровено за майчинството

Днес си тръгнахме от Местенцето с една леко разхвърляна кола и две неспиращи да бърборят деца… И си говорихме за всички реклами, които ни заливат с посланието, че трябва да сме „Супер“ майки – много креативни, винаги усмихнати, неотказващи игра на децата и непрекъснато мотивиращи ги да се развиват, изпрали с най-добрият прах и предлагащи най-здравословната храна… Говорихме си как за майчинството се говори или леко цинично, или с патос и бляскави думи, а то понякога e нещо обикновено – споделено пътуване, сандвич преди училище, гледане на любим анимационен филм, подреждане на разхвърляна детска стая.

Ако децата ни не се развиват по общоприетия за „нормален“ начин, става още по-трудно и често се чувстваме виновни. Струва ни се, че не правим достатъчно – не сме ги завели при най-добрите специалисти, не им обръщаме внимание, не играем всички онези развиващи игри, публикувани в Интернет и не правим всички онези неща, за които сме чели и са ни разказвали.

Понякога става голяма каша в нашите умове… Ние виждаме всички неща, които смятаме, че трябва да правим и си мислим, че майчинството се определя от наличието на топла храна, множество терапии и деца, които са винаги спретнати, усмихнати, ходещи на хиляди места и работещи с най-различни специалисти. Забравяме, че толкова много от майчинството се състои в това и ние да се чувстваме добре. Всички деца имат нужда от майка, която се поглежда в огледалото и се чувства щастлива. Майка, която не е забравила, че вярва в детето си, когато никой друг не го прави …

Децата ни се нуждаят от нас.

Те не се нуждаят от други неща. И не ни разбирайте погрешно – не спирайте да правите малките неща, които обичате и да отделяте време за децата си. Това не е текст срещу „ранното детско развитие“ и креативността, която като майки имаме. Ние казваме, че е прекрасно да правим нещата, които ни правят щастливи, а те понякога са най-обикновени и това е нещо чудесно…

Обикновените неща са невероятни неща, защото ги правим със сърцето си …

В рубриката четете още:
Да играем и да учим в „Местенцето“
Приказки и внимание