Общувайте с децата си в Музикалния кръг на Глобал Вижън Съркъл!

От година правите Театър на сетивния лабиринт и за деца. Какво ти донесе работата с тях?

Да, Лабиринтът за деца е новото ни откритие. Направихме едно представление „Пътуване във Всичколената“. Пилотното издание беше миналата година през юни, а тази година през март го развихме и обогатихме. Усещаме работата с деца като мисия, която надгражда творчеството и изкуството.

Ще ни разкажеш ли повече за Театъра на сетивния лабиринт?

Лабиринтът е представление, което се случва изключително само за теб. Създаваме пространство, през което хората преминават самостоятелно и се срещат лично с актьорите, които се превъплъщават в различни роли. Това какво ще се случи, много зависи от реакциите на преминаващия и от това какво ще подаде на актьора. Това е една съкровена среща, чрез която имаш възможност да се потопиш в свят, който си забравил, да се свържеш отново със спомените си, да преоткриеш свои мечти и усещания. Просто време за себе си. Обикновено на едно представление от 4 часа максимумът брой души, които могат да минат през лабиринта е 28, а актьорите, които играят за теб са около 25.

Какво включва „Пътуването във Всичколената“ ?

Детският лабиринт е вълшебно, приказно пространство, в което децата преживяват чудеса и се изявяват творчески. И това всъщност е най-ценното, не просто книжката да е пътят към приказното, а да го преживееш на живо с тялото си и сетивата си.

Проектът е с космическо измерение и основното послание на пътуването е, че ти си любимо дете на Всичколената. В това пространство всяко нещо е живо и ти е приятел: гората и водата, растенията и животните, дори звездите и галактиките. С всяко нещо можеш да общуваш, защото разбираш езика на всички същества и ако им се довериш, те ще те преведат през най-различни приключения. Децата сами избират по кой път да поемат. Строят планети, вдъхват живот, карат сърцето на Всичколената да запее. Искаме да им вдъхнем идеята, че Вселената е уютно място, а не студено и мрачно. Космосът е пространство, в което ходиш по чорапи, в което играеш, общуваш, то е пълно със светлина.

За каква възраст е предназначено „Пътуването във Всичколената“?

За деца от 6 до 106 години. Долната граница е важна, не защото е страшно преминаването през лабиринта, но децата са сами около 1 час, срещайки се с актьори, които са непознати за тях. Затова приемаме, че се изисква определена емоционална зрялост. Макар че, на последния Лабиринт минаха и деца на 5 години, и дори едно детенце на 3 години и половина.

Какви бяха реакциите на децата? Какво научихте от тях?

Децата през цялото време те провокират, защото задават най-различни въпроси. Смая ни чистотата и невинността, с която влизат. Те, за разлика от възрастните, се отпускат още от самото начало, отварят широко очи и напълно ти се доверят. Това катализира случването на един прекрасен магичен свят. Някои деца минават по няколко пъти, за да видят какво ще се случи по другия възможен път и така преживяват срещите с приказните герои по нов и различен начин. Едно дете мина цели четири пъти и обяснението на баща му беше, че то просто иска да си общува с героите. Така разбрахме, че за децата е важно да има друг свят, който не е разомагьосан и където всичко е много красиво. В обратните връзки децата простичко казваха, че във Всичколената всичко е много красиво, че всички са много добри и всичко е много вълшебно.

Кога ще е следващият Лабиринт за деца?

Все още нямаме конкретна информация, но може да следите на страницата ни във Фейсбук . Там обявяваме всички наши събития. Освен това, скоро ще тръгне и новият ни сайт sensorytheatresofia.com

Кога Лабиринтът стъпва в България?

Театърът на сетивния лабиринт влиза в България през 2006 година с уелския режисьор и изследовател Юън Бриок. Той е нашият пряк учител. Самият метод на Театъра на сетивата идва от колумбийския антрополог Енрике Варгас, който го открива сред местните индианци като практика на инициация. Когато юношите трябва да встъпят в статус на мъжество, по-големите им организират няколкодневни предизвикателства, през които те трябва да минат. Но тази практика на лабиринта като инициация или портал към нов статус я има във всички култури. Енрике Варгас развива тази практика като театрална форма в Барселона в своя театър, наречен „Театър на сетивата“  и там работи с постоянна професионална трупа. Юън Бриок пък използва Театъра на лабиринта като метод за работа с общността, дори с терапевтичен ефект и работи с непрофесионалисти. Насочен е към деца от институции, младежи в рискови ситуации и в райони с конфликти като Украйна.

А какъв е Вашият екип?

Мога да го нарека интердисциплинарен – има психолози, социални работници, актьори, музиканти, сценографи, фотографи, визуални артисти, танцьори. Събираме се веднъж годишно и обикновено правим по едно представление през ноември-декември. Самата му направа отнема много време и ресурс, но пък е работа на сърцето и имаме нужда да го правим, а освен това, срещата с хората е много зареждаща.

Как се прави Театър на сетивния лабиринт?

Това е театър, който няма режисьор и сценарий. Прави се един специфичен изследователски процес, за да се свържем с историята на мястото, а и със собствените си емоции. Много зависи от конкретното място, защото то вдъхновява темата и историята, която ще разказва Лабиринтът. Работи се с местните приказки, легенди, правим проучване сред местните хора. Включваме много архетипи и търсим проявлението им през времето. Чак след това създаваме конкретните предивикателства.