Осиновяване – какво да правим когато започнат срещите с детето?

 

Катерина Ковачева

Калина е дете на 2г., което от раждането си се отглежда в дом за медико-социални грижи за деца. Осиновителите й я виждат два пъти преди да я вземат вкъщи – един път в Дома (за 10 минути) и още веднъж – на осиновителното дело. Месец след осиновяването Калина е записана на детска градина. Сега детето казва “мама” и на майката, и на бащата. Казва “тате” и на бащата, и на дядото. Липсва й спокойствие където и да е, с когото и да е, дори това да са нейните родители.

Административният срок за вземане на решение от кандидат-осиновителите дали ще осиновят детето, което им е предложено, е един месец. Често това е период, в който трябва да се приготви детската стая на детето, да се купят всички необходими дрехи, играчки и останалите приспособления, като кошче за кола, количка и други. В рамките на този един месец кандидат-осиновителите трябва да подготвят отново и целия пакет от документи, необходими да се приложат към осиновителното дело. Всъщност, това са едни динамични 30 дни. Дни, в които бъдещите родители трябва да организират ангажиментите на работните си места и майката да се подготви за продължително майчинство.

Забързани в изпълнението на административните въпроси около осиновяването, времето на бъдещите родители за опознаване на детето, което скоро ще се нарече Тяхно, неумолимо и безвъзвратно тече.

Но защо е важно, въпреки всички логистични трудности, често придружени и с пътувания до другия край на България, където е настанено детето, да намерим време за срещи с Нашето дете? Простичкият отговор е, че, ако в този един месец се реализират възможно най-много срещи с детето, адаптацията в новия дом ще е по-лесна за него и по-малко стресогенна за всички.

Ето няколко конкретни задачи, които е важно да се отметнат по време на периода на напасване с детето:

1.Събиране на максимално подробна информация за историята и развитието на детето

Тази първа стъпка е от изключителна важност, тъй като на кандидат-осиновителите се прочита досието на детето още преди първата среща с него, но често това е свръхемоционален момент и бъдещите родители рядко запомнят цялата информация. Освен това в докладите рядко се вписват по-малко “съществените” неща като например кога детето за първи път се е усмихнало, кога е казало първата си думичка, пълзяло ли е, или направо е проходило и кога е станало това. Важно е да се събере от първо лице и информация за това дали детето е било търсено от биологичните си родители, имало ли е срещи между тях и как са протичали те. Често ли боледува детето, има ли алергии или изразени страхови реакции към нещо определено също е съществено да се знае. Всичко това служи на специалистите ако се наложи в бъдеще да се работи с детето по някаква причина – трудност в развитието, емоционални проблеми, поведенчески особености и други. А и родителите се чувстват по-подготвени, знаейки всички особености на детето, което са решили да осиновят.

2. Опознаване дневния ритъм и навиците на детето

Известно е, че повечето кандидат-осиновители нямат опит в отглеждането на деца. Ето защо е важно по време на срещите с детето да се събере информация за неговия режим – през какви интервали спи, колко често се храни, с каква точно храна (адаптирано мляко, пюрета, варена, пасирана, сурова храна и т.н.) и в какви количества. Също трябва да се получи информация за навиците на детето – има ли любима храна, предпочитани занимания/игри, контактува ли с други деца, какво го успокоява, когато е разстроено. Важно е да се има предвид, че, ако детето е отглеждано в приемно семейство, ще си го получите с “наръчник за употреба” – поради индивидуалния тип грижа, приемните родителите са добре запознати с навиците на децата.

3.Изграждане на доверителна връзка между детето и осиновителите

Тук е важно да се има предвид, че децата, отглеждани в институция, рядко и дори никога не са виждали мъжка фигура, поради което срещата с мъж може да породи у малкото човече или страх от непознатото, или любопитство към новото. В подобни ситуации е добре кандидат-осиновителите да проявяват необходимата гъвкавост – не е важно детето да хареса и двамата веднага, важно е да се изгради доверителна връзка с поне единия родител. Но за да се случи това, е необходима известна подготовка. Трябва да се познават възрастовите особености на детето и подходящите за него игри/занимания, които своевременно да му бъдат предложени по време на срещите за напасване. Необходимо е и време, затова е важно в този едномесечен срок на напасване да се реализират възможно най-много срещи между детето и бъдещите му родители, за да може детето още на този етап да усети промяната, да разпознава “мама” и “тате”, а не като Калина да се лута в хаос от емоции. Ако осиновителите съжителстват с трети лица в едно домакинство (прародители/друго дете в семейството), е добре те да присъстват поне на една среща с цел намаляване на стреса при идването на детето в новия му дом.

4.Подготовка на детето за най-голямата промяна в живота

Да бъдеш част от семейство е нещо непознато за децата, растящи в институция. Да имат своя стая, собствено легло и лични играчки също е непознато за тях. И това поражда стрес. Ето защо още по време на срещите за напасване е важно бъдещите родители чрез богат набор от техники (снимки, разкази) да запознаят детето с промените, които му предстоят. Добър начин всичко това да се случи е като се подготви албум с ключови обекти в новия дом – снимки на всяка стая, на детското легло, на мама и тати, на домашния любимец. Освен това е добре на детето да бъде даден т.нар. “преходен обект” – красива играчка и/или комплект спално бельо. Това е обектът, който по-късно ще служи като своеобразен мост между миналото и настоящето на детето, ще го успокоява, ще валидизира неясните детски спомени като реални.

5.Справяне с някои усложняващи обстоятелствата фактори

Не е далеч денят, в който ще се наложи детето от Дома да отиде в новото си семейство. И това обичайно изисква транспортни дейности. Децата, живели в институция обаче, рядко/никога не са се качвали в МПС и тогава рискът пътуването да се превърне в кошмар, а не в щастливо начало, е огромен. Ето защо е добре в рамките на процеса по напасване да бъде отделено време за подготовка – какво е това “кола”, какви звуци издава, как изглежда. Същото се отнася и за домашните любимци – “домските деца” рядко излизат от сградата на институцията и затова животинският свят им е непознат. Добре е срещите между детето и осиновителите му да бъдат съпътствани и от такъв тип подготовка, като могат да се използват плюшени играчки с формата на съответното животно, тематични песнички, клипчета, приказки, снимки.

 

Катерина Ковачева е психолог във Фондация “За Нашите Деца”. Завършила е в СУ „Св. Климент Охридски“. Интересите й са насочени към психологическото консултиране на родители, които изпитват затруднения в отглеждането и възпитаването на децата си. Работи с кандидат-осиновители и осиновители и ги подкрепя в процеса на адаптиране на детето към новото му семейство. Има опит в директната работа с деца от институции и такива, които имат трудности в развитието си. Работила е с младежи, живеещи в риск, с хора, лишени от свобода, както и с представители на различни други маргинализирани групи в България. Друга преобладаваща част от професионалния й опит е свързан с планирането и провеждането на социално-психологически тренинги и обучения. Катерина е сертифициран обучител от Международна асоциация “Стъпка по стъпка” (ISSA) и се занимава с темите на дискриминацията на деца в училищна възраст, приобщаващо образование и други. Има опит и в сферата на сексуалното здраве и образование и в превенцията на ХИВ/СПИН.

 

Имейл за контакт: k.kovacheva2015@abv.bg

Изпрати коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Подобни публикации