Основни принципи и етапи в обучението на Мария Монтесори

Основни принципи и етапи в обучението на Мария Монтесори

Мария Монтесори създава подход ориентиран към естественото желание и капацитета на децата да учат. Тя осъзнава, че създавайки им подходяща среда и материали, и под ръководството на наблюдателен и грижовен учител, се развива пълния потенциал на детето. Монтесори казва, че най-големия успех за учителя е да може да каже “Децата работят така, сякаш аз не съществувам”.

Монтесори е начин на живот също толкова, колкото е начин на обучение и той не започва, когато детето е готово да тръгне на детска градина. Още от раждането детето се появява с определен потенциал и това, което ние възрастните трябва да направим е да осигурим среда за развитие на този потенциал. Средата трябва да е стимулираща и в самото начало тактилна, с много възможности за движение, защото детето учи чрез активност, когато прави нещата само.

Чувствителните периоди

Според Монтесори първите шест години след раждането на детето са най-важните в неговото развитие. Обучението в този период от живота е най-ефективно, когато ние в максимална степен следваме детето. Монтесори говори за т.нар. периоди на интензивна сетивна чувствителност. Това са периоди от физиологичното развитие на детето, в които то се поддава особено лесно на обучение в определена област. Например до 5-6 години детето може да научи с лекота няколко езика, ако средата му съдейства. За математика децата са чувствителни между 4 и 7 години. За ред са чувствителни от 1-2 години до 3-4. Чувствителният период за социални умения е между 2 и 6 години. Чувствителни за малки предмети са между 1,5 години и 2,5 годишната си възраст. Ръководейки се от тези периоди на сетивна чувствителност, на детето може да се предлагат подходящи материали и стимули чрез средата, за да се подпома ученето, развитието. Информацията децата възприемат чрез своите сетива: тактилно-допирни, обоняние и т.н. Ръцете са най-важният инструмент на ума, според Монтесори. Тя разработва специални обучителни материали, които обхващат упражнения за подготовка на детето за практическия живот; упражнения за развиване на сетивата; способстващи развитието на речта; материали за развиване на математическите способности на детето; както и материали, подпомагащи обучението по география и космология. Всички материали се характеризират с вграден контрол на грешката, така че да не е необходима оценката отвън за нивото на справяне и постижение на детето. Това способства неговото интелектуално и социално развитие, учи го да обича процеса на учене, работа и игра.

„Попиващ ум“

Играта, работата, ученето са изключителни човешки дейности. Когато ги извършваме на база вътрешен порив, собствено желание и мотивация, ние се забавляваме изключително много: работейки, учейки, играейки. Човек /още с появата си на този свят/ има естествената потребност да напредва и да се развива, да учи, да постига подобрение, да развива нови и нови умения. Монтесори педагогиката умело следва тази естествена човешка потребност, като създава условията, стимулите, спокойствието за децата и тяхното пълноценно развитие. На колко от вас, когато ви кажат „нарисувай ми нещо!“, ще го направите с желание, спонтанно и посветено и ще се получи наистина нещо красиво? Децата изучават и „попиват“ от света с всички свои сетива. Според Мария Монтесори детското развитие преминава през три основни етапа. Първият етап – от 0 до 6 години – е най-важният. Тя го нарича „Попиващ ум”. Това е периодът на трансформация. Разделен е на два подпериода: 0-3 години /подсъзнателен Попиващ ум/ и 3-6 години /съзнателен Попиващ ум/. През този първи етап се формира характерът на детето. От раждането до 3 години детето има съзнание, до което възрастният не може да стигне. От 3 до 6 години умът е същият, но детето става податливо на влияние. Според Монтесори преди 3 години функциите се създават, а след 3 години те се развиват. В този период всички впечатления остават, попиват в ума на детето, те го оформят.

Средата и ролята на педагога

Средата, в която децата се възпитават и обучават, е изключително важна. Всичко в нея е съобразено с нуждите на детето – размерите на мебелите са детски, обзавеждането и всичко в средата е от естествен материал. Всичко в тази среда, включително обучителните материали, са на достъпна за детето височина, така че във всеки момент то може само да започне заниманията си, може самостоятелно да обслужва своите нужди. Детето само избира в кой момент с какво да се занимава. Ролята на педагога е да демонстрира, ако е необходимо, как се работи с избрания материал. Доколко детето се чувства щастливо, е важен показател за правилното обучение. Когато възрастният непрекъснато помага, децата възприемат, че не са достатъчно добри и стават зависими от нас. Обучението по Монтесори поощрява децата да постигат независимост, да градят самоувереност и самочувствие.

Концентрацията

Вероятно сте виждали детето си погълнато от своето занимание, потънало толкова дълбоко в усещането, че не чува и не обръща внимание на стимулите на средата? Това е естественото състояние на концентрация на децата според Монтесори. Тя твърди, че концентрацията е основна предпоставка за здравословно емоционално, интелектуално и двигателно развитие при децата. Детето „потъва” в своята игра или работа и по този начин може ефективно да твори и да развие себе си. Така то се учи да извършва различните дейности, наслаждавайки се, напълно погълнато от удоволствието от правенето, от самия процес … а не от идеята за постигане на крайна цел. А процесът е това, което ни развива! Кой от нас не се чувства истински щастлив, ако се забавлява, докато работи или учи?

Елиминиране на състезателния принцип

Индивидуалността на детето е важна за Монтесори, почти принесена в култ; свободата на избора – също. Детето е способно да намери вътрешна мотивация за своето обучение, развитие, занимание. Затова за децата не е нужен външен стимул, какъвто е съревнованието, за да се стараят да имат добри постижения. Похвалите, така често използвани в образователната система, не бива да са средство за подкупване на децата. Според Монтесори няма лоши деца, има лоша среда и подход. Подкупването чрез похвали пречи на детето да изпита удовлетворение от свършеното; прави децата нещастни, защото те започват постоянно да се съревновават и непрекъснато постигат неуспехи. А и в крайна сметка – кое е по-ценно: да се стремим да станем по-добри от съседа, или да се стремим да ставаме все по-добри в уменията и знанията си?

Връзка с природата

Връзката с природата е особено важна в детската възраст, защото нещата, които детето вижда и до които се докосва се превръщат не просто в спомени, а в част от душата му. Монтесори вярва, че естественото само по себе си е източник на вдъхновение за учене. тя вярва, че децата се очароват от природата и трябва да прекарват възможно най-дълго време в нейното обкръжение, а не затворени в класната стая. никое описание или картина не може да замени гледката на истински дървета и целия живот, който кипи около тях.

Мария Монтесори поставя фокусът върху нуждите на детето. Този подход се е запазил до днес, като на мотивираните и жадни деца за познания се предлага богата и стимулираща среда. Това е, което прави Монтесори метода много повече от алтернативен метод за образование.

По материали от montessori-varna.com, detstvomoebg.com и montessori-hi.com

Изпрати коментар

Подобни публикации