„От нашия нищо няма да излезе!“ или как влияят очакванията на родителите

„От нашия нищо няма да излезе!“ или как влияят очакванията на родителите

Хубав слънчев есенен ден естествено те кара да излезеш навън с детето. Скоро паркът се изпълва с още много деца и родители. Децата тичат на воля, носи се весела глъч.

Ходите на английски?„- дочувам реплика близо до нас. Двама родители са застанали до пързалката. „Браво! И как е? Справя ли се? Справя се. Браво! То може и нашия да го запишем, ама дали ще му влезе нещо в главата!? Вашият е умен.  А от нашия май нищо няма да излезе!

И двете деца са близо до родителите си. Пързалят се едно след друго. Чуват, със сигурност чуват как ги обсъждат, макар и да не дават вид. Само мога да предположа как се чувстват.

Вероятно родителят, изрекъл тези думи, иска най-доброто за своето дете, сигурно има мечти и надежди, но той просто не вярва, че е възможно да се случат.

Очакванията на родителите директно влияят върху самочувствието и поведението на децата.

Нищо няма да излезе от него/нея!“, „Толкова си може!“, „Това е много трудно за него/нея, няма смисъл да опитва!“, „Езиците не му вървят“, „Не е музикален/на!“, „Погледни, какво направи. От теб само бели може да очаква човек!„, „Чакай! Не можеш сам/а!“ са все послания, които казват „Аз не вярвам в теб!„. Те отразяват ниските очаквания към децата и трасират пътя, по който те ще изградят представата за себе си в бъдеще.

Представете си го и от гледна точка на възрастен. Имате потенциал, но попадате на работно място, където никой не уважава експертността Ви. Шефът смята, че всички са мързеливи и не заслужават доверие. Колкото и да се стараете, колкото и качествен продукт да доставяте, от Вас никога не са доволни. Вероятно мотивацията Ви бързо ще падне, инициативността ще умре, ще спрете да се стараете, а сутрин ще тръгвате нещастни и безкрайно неудовлетворени за работа.

Подобни усещания изпитват и децата. Когато не вярваме в техните възможности, когато не подкрепяме техните интереси и стремежи, ние подклаждаме ниското им самочувствие, неувереност и страх от развитие, промяна и учене. Ниските очаквания водят до това децата да полагат по-малко усилия, а когато се изправят пред трудност, да се опитват да я заобиколят или директно да се откажат да направят опит да се справят. „Аз не мога!„, „Не искам!„, „Няма смисъл от това!“ са репликите, които ще избуят у децата от семената на неверието в способностите им.

Високите очаквания имат точно обратния ефект. Те помагат на децата да изградят позитивен образ за себе си, събуждат любопитството и любознателността им. Трудностите не ги карат да се страхуват, а ги мотивират да положат усилия, да учат и опитват различни решения. „Мога да се науча!„, „Искам да опитам!„, „Ще се справя!“ са репликите, които може да чуете от тях.

И във високите очаквания трябва да има баланс, за да не станат проводник на свръхамбиции. За да се предпазите от това, тръгнете от желанията, интересите и нивото на умения на детето и създайте добра среда те да се развият. Ако натискаме детето да тръгне в посока, която не отразява интересите и целите му или която е свръх неговите възможности, е вероятно да постигнем негативен ефект. Вместо да развием увереност, ще събудим страх от провал. Вместо детето да има високи стремежи и да се радва на постиженията си, то ще се чувства тревожно и виновно, че е разочаровало родителите си. Добре е да се вслушваме в детето си. Неговото поведение и отношение към това, което прави, ще ни подскаже как се чувства и дали има нужда от подкрепа, дали го прави с удоволствие или не, дали му помага да се развива или напротив, го потиска.

Продукти

Изпрати коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Подобни публикации