„От нашия нищо няма да излезе!“ или как влияят очакванията на родителите

Хубав слънчев есенен ден естествено те кара да излезеш навън с детето. Скоро паркът се изпълва с още много деца и родители. Децата тичат на воля, носи се весела глъч.

„Ходите на английски?„- дочувам реплика близо до нас. Двама родители са застанали до пързалката. „Браво! И как е? Справя ли се? Справя се. Браво! То може и нашия да го запишем, ама дали ще му влезе нещо в главата!? Вашият е умен.  А от нашия май нищо няма да излезе!“

И двете деца са близо до родителите си. Пързалят се едно след друго. Чуват, със сигурност чуват как ги обсъждат, макар и да не дават вид. Само мога да предположа как се чувстват.

Вероятно родителят, изрекъл тези думи, иска най-доброто за своето дете, сигурно има мечти и надежди, но той просто не вярва, че е възможно да се случат.

Очакванията на родителите директно влияят върху самочувствието и поведението на децата.

„Нищо няма да излезе от него/нея!“, „Толкова си може!“, „Това е много трудно за него/нея, няма смисъл да опитва!“, „Езиците не му вървят“, „Не е музикален/на!“, „Погледни, какво направи. От теб само бели може да очаква човек!„, „Чакай! Не можеш сам/а!“ са все послания, които казват „Аз не вярвам в теб!„. Те отразяват ниските очаквания към децата и трасират пътя, по който те ще изградят представата за себе си в бъдеще.

Представете си го и от гледна точка на възрастен. Имате потенциал, но попадате на работно място, където никой не уважава експертността Ви. Шефът смята, че всички са мързеливи и не заслужават доверие. Колкото и да се стараете, колкото и качествен продукт да доставяте, от Вас никога не са доволни. Вероятно мотивацията Ви бързо ще падне, инициативността ще умре, ще спрете да се стараете, а сутрин ще тръгвате нещастни и безкрайно неудовлетворени за работа.

Подобни усещания изпитват и децата. Когато не вярваме в техните възможности, когато не подкрепяме техните интереси и стремежи, ние подклаждаме ниското им самочувствие, неувереност и страх от развитие, промяна и учене. Ниските очаквания водят до това децата да полагат по-малко усилия, а когато се изправят пред трудност, да се опитват да я заобиколят или директно да се откажат да направят опит да се справят. „Аз не мога!„, „Не искам!„, „Няма смисъл от това!“ са репликите, които ще избуят у децата от семената на неверието в способностите им.

Високите очаквания имат точно обратния ефект. Те помагат на децата да изградят позитивен образ за себе си, събуждат любопитството и любознателността им. Трудностите не ги карат да се страхуват, а ги мотивират да положат усилия, да учат и опитват различни решения. „Мога да се науча!„, „Искам да опитам!„, „Ще се справя!“ са репликите, които може да чуете от тях.

И във високите очаквания трябва да има баланс, за да не станат проводник на свръхамбиции. За да се предпазите от това, тръгнете от желанията, интересите и нивото на умения на детето и създайте добра среда те да се развият. Ако натискаме детето да тръгне в посока, която не отразява интересите и целите му или която е свръх неговите възможности, е вероятно да постигнем негативен ефект. Вместо да развием увереност, ще събудим страх от провал. Вместо детето да има високи стремежи и да се радва на постиженията си, то ще се чувства тревожно и виновно, че е разочаровало родителите си. Добре е да се вслушваме в детето си. Неговото поведение и отношение към това, което прави, ще ни подскаже как се чувства и дали има нужда от подкрепа, дали го прави с удоволствие или не, дали му помага да се развива или напротив, го потиска.