Пак беля! Пак същата беля!

Детето се е скрило зад пердето и тихо разглежда саксиите на перваза. Повдига ги една след друга, сменя им паничките, размества ги, пробва дали по-голямата саксия ще пасне на по-малката паничка и изведнъж…. саксията пада на земята. Цветето се счупва, а пръстта е навсякъде по килима.

Организирали сте весели игри на чешмата. Детето прелива щастливо вода от съд в съд, готви, мие си ръцете. Обяснили сте, че водата трябва да е само в мивката и да не се разлива встрани и знаете, че то го може. При втория поглед обаче виждате, че подът е наводнен, а дрехите на детето са подгизнали.

Детето се опитва да достигне книжката, която иска да разгледа. Придвидливо сте я прибрали по-нависоко, защото не искате да я скъса като предишната. За беля отгоре сте сложили фотоапарата. Не сте предполагали, че може да стигне до този рафт. Книжката повлича фотоапарата и той полита в шумен полет към земята.

Белите на децата са неизброими. Сигурно и самата Астрид Линдгрен е имала материал за цяла поредица с любимия на всички ни Емил от Льонеберя. Винаги е симпатично да си пуснете „Денис- белята“, но когато видите тези образи да се развихрят у дома Ви, вероятно се надига по-скоро гняв, отколкото умилена физиономия.

И все пак, спомнете си, когато и Вие сте били деца. Вероятно Вашите бели също са били достойни за роман. И ако сега Ви ги разказват, на лицата на всички грейват усмивки. Защото това е част от детството, от нормалното израстване, от онези задължителни предизвикателства към родителя, които го карат още повече да обича детето си.

Рядко в белите има зли намерения, нито идея за вреда. Факт е, че децата трудно предвиждат последиците от действията си и ако погледнете позитивно на белите, ще установите, че това е най-прекият път детето да разбере, че ако направи „А„, то ще последва „Б„.  Това е безценен опит, който нито може да предадете, нито може да спестите. Така че потиснете неизменния въпрос: „Защо направи това?„или „Как можа да ти хрумне?“ В белята няма умисъл. Има само опит за игра, учене и експеримент. Има чисто и неподправено любопитство „Какво ще стане, ако..?“ Има желание, импулс, който те човърка да направиш точно това, точно сега.

Затова, когато сте свидетели на поредната беля, спрете, поемете дъх и анализирайте. Имало ли е опасност детето да си навреди? Имало ли е опасност да навреди на другиго? Ако имате позитивен отговор на тези въпроси, отделете детето от ситуацията и поговорете спокойно с него. Споделете притесненията и страховете си. Обяснете откъде е дошла опасността и как да я избягва в бъдеще.

„Сърцето ми спря, когато тръгна да се пързаляш с главата надолу. Уплаших се да не се нараниш. Тази пързалка е висока, а в основата не е обезопасена. Падаш на твърдо, директно на цимента. Опасно е. Искам да се спускаш седнал.“

„Вчера, след като си приключил играта, си оставил една от количките си на пода, вместо да я прибереш в коша. Майка ти е станала през нощта и е стъпила върху нея. Изкълчила си е крака и сега много я боли. Не я е видяла. Моля те да прибираш играчките си след игра, за да не се случват такива неща.“

Разбира се, не мислете, че с този разговор, всичко е приключило и детето отсега нататък ще бъде винаги внимателно и няма да допуска грешки. Не. Но поставяте добра основа да започне да разбира последиците от действията си, както и да отчита опасностите. Не е далеч моментът, когато ще забележите, че ще има ситуации, в които детето започва да се съобразява, да действа предпазливо и да внимава. Много е вероятно след като многократно сте напомняли да не шуми на съседите от долния етаж след като е изсипвало камъни, бутало е играчките на пода, удряло е с дървения си чук по паркета и ред други забавни занимания, да дойде момент, в който, докато опитвате да заковете пирон на разклатения стол, да получите остра забележка да не тропате, защото съседите под Вас спят. Браво! Успели сте!

Ако не се касае за опасност, то директно подхванете детето да оправите следите от белята. Пометете заедно пръстта на падналото цвете. Забършете заедно пода, залят от вода. Хм, и не слагайте фотоапарата на достъпни места!

Белята е повод детето да учи нови неща, да усвои нови умения. Понякога е достатъчно да наблюдавате детето, за да коригирате дадено негово действие или пък да му посочите рисковете и белята ще бъде предотвратена. Тази, разбира се. За следващата трябва отново да сте нащрек. Но, ако Вие сте негов партньор в ученето, след време също ще се забавлявате с широки усмивки на приятни спомени и ще Ви свързва силна емоция и доверие.