Публикувано 22.02.2016 | от Госпожа О | в Госпожа О

Правилно ли постъпих като забраних на моето дете да играе с друго?

Здравейте! В нашата група в детската градина има едно дете, чиято майка постоянно се опитва да ни подражава. Лошото е, че често се засичаме и извън детската градина и контактът между децата е неизбежен. Купува абсолютно същите играчки като нашите, интересува се от дейностите ни извън детската градина. Дори като чу, че искаме да правим пролетна украса у дома, ме заразпитва какво и как ще правя, за да направела и тя същото.

Днес ни срещнаха, а ние носихме един заек, при което коментарът беше, че те са забравили техния. Все едно е задължително децата да носят зайци със себе си при всяко излизане.Честно казано се дразня от това, но най-лошото е, че се опитва да наложи нейното дете по нашия модел. А това просто няма как да се случи, защото всяко дете е индивидуално.

Нейното дете осъзнава, че не може да бъде като моето и излива цялата си агресия върху му, което никак, ама никак не ми харесва. Опитах няколко пъти да поискам майката да разговаря с детето си в тази посока, но тя само обяснява, че вече ѝ е казвала и нищо повече не можела да направи. Правих забележки и на детето да не се заяжда с моето, но ефект никакъв.

Правилно ли постъпих като забраних на моето дете да играе с другото? Знам, че тя трябва да се опита да се справи сама с тази ситуация, но имам чувството, че другото дете съвсем целенасочено и умишлено се присламчва към моето само и само после да може да го дразни. Как би следвало да постъпваме в подобни ситуации?

Госпожа O: Навлезли сте в сложни взаимоотношения, но истината е, че няма как да контролираме какво да е поведението на другите хора. Можем да определяме и решаваме само собственото си поведение. Майката, за която разказвате, със сигурност има своите мотиви да се държи, общува и възпитава по този начин. Дори да се дразните, няма как да промените това. Ако се чувствате засегната от дадено нейно поведение, може да ѝ дадете обратна връзка, но спокойно и конструктивно, през собствените Ви притеснения: „Почувствах се (Вашето чувство и преживяване в ситуацията), когато ти (конкретното поведение) и бих искала (Вашите потребности и желана промяна).“ Това се нарича „Аз-послание“ и ползата му е, че то не оценява, нито казва на другите какво да правят, а показва, как Вие възприемате действията им и как те Ви се отразяват.

Много е важно да не пренасяте отношението си към тази майка върху взаимоотношенията между децата.

Сега по въпроса за агресивното поведение на детето. Моят съвет е да поговорите с учителките и да се опитате да разберете в какви ситуации възниква агресивното поведение, само към Вашето дете ли е насочено, как общуват децата помежду си, как в градината отработват такива проблеми. Тази информация ще Ви е полезна, за да може да направите добър анализ на случващото се и да потърсите ефективно решение.

Вие не споменавате възрастта на децата, но имайте предвид, че при малките деца е нормално да се наблюдава по-агресивно поведение. В това не непременно има зла умисъл и преднамереност, а по-скоро се дължи на моментен импулс, който децата не могат да контролират. Децата се удрят, бият, бутат, когато искат нещо, но има пречка по пътя им, когато се почувстват застрашени или когато емоцията, която изпитват е толкова силна, че не могат да я овладеят. Една от причините децата да са агресивни е, че те имат ограничени изразни възможности и тепърва се учат да решават конфликтните ситуации и да заявяват потребностите си по конструктивен начин.

Вие сте дали съвет на дъщеря си да страни от агресивното дете и това е един от начините да избегнем дразнителя – просто като не му обръщаме внимание. Въпросът е, че децата активно взаимодействат в детската градина. Споделяте, че общувате с майката и извън градината. В този смисъл, ме притеснява крайността на наложеното от Вас ограничение детето Ви да не общува и играе с другото дете. Опитайте се да поработите с детето си и върху други възможни начини да се справя в спорните ситуации и да насочите вниманието ѝ върху поведението, а не върху личността на другото дете. С други думи, когато се дразни от него или когато се почувства засегната, може да избере да играе с други деца, да поиска помощ от учителката или да се опитат да намерят общо решение (примерно, ако се карат за играчка) и т.н. Но не всички ситуации са спорни и конфликтни и не виждам смисъл от абсолютни забрани. По-скоро помогнете на детето си да си изясни ситуациите, в които влиза с другото дете, да извадите наяве какво преживява и какви идеи има самата тя за решение. Така наистина ще я научите сама да се справя и то не само с конкретното дете. Много полезни в тази посока може да са Ви тези две статии:

Как да научим децата да управляват емоциите си

Как да научим децата да решават проблемите си

Успех!