Празнуваме деня на майчиния език с Родна Реч

Точно преди една година , на тази дата поставихме началото на програмата Родна Реч. Тя събира на едно място гласовете на българчетата, без значение в коя точка на света живеят. В следващите дни Rаdio Family ще говори, пее и разказва приказки само на български и заедно с децата ще търсим и любимата ни българска дума.

„Добре дошли!“ в програмата на българското детско онлайн радио – radiofamily.bg. на всички българчета! Тук ще можете да се запознаете и с различни деца, от различни български училища и детски градини, които растат зад граница.

В програмата вече звучат гласовете с послания на Мишел и още много деца, които рецитират и пеят на български чак в Торонто, Мия от Германия, Инес, Соня и Дейвид от Великобритания.Намерихме приятели и в „Иван Вазов” – първото българско училище към Българо-Британската фондация „Свети Георги”, гр. Бристол, Великобритания, както и в българското училище в Глостър.

Наскоро дъщеря ми написа едно есе, в което казва, че няма, от какво да се притесняват родителите, ако децата им пожелаят да учат в чужбина. Според нея, трябва да се радваме на това, че децата искат да опознават света и след това сами да изберат къде и към какво да се върнат. Изненада ме , не защото е едва на 13 години и това, което казва е толкова вярно. Изненада ме , защото ние не успяваме да го видим по този начин. Какво прави щастливи съвременните деца , какво те възприемат като „родна стряха“ и „майчин език“. Нали са деца на света и полиглоти! За това и още много други неща ще говорим с Женя Попова, която е творчески ръководител на Детска Академия на Познанието „Родна Стряха” в Торонто.

Преди да дадем думата на „големите“ , ето как отговориха децата от Торонто на нашия въпрос ‘коя е моята любима българска дума“ !

Родна стряха си партнира с различни културни и обществени организации в България, Канада и САЩ и вече цяла година е наш съмишленик в създаването на специализираната ни програма посветена на българчетата в чужбина Родна Реч. Тази програма вече цяла година събира на едно място гласовете на децата от цял свят. Това понякога ни просълзява, но винаги радва.

Женя, на кой свят принадлежат децата ни, без значение дали живеят в България или в Канада – на нашия или на своя по-широко скроен, в който няма граници?

Бих казала, че думата „принадлежа“ е от изключителна важност за израстването на човека. Преди да открием себе си е нужно да сме имали възможността да принадлежим. Можем да започнем от семейство, Род, Родина, етническа или социална група, група по интереси или специфичен кръг от приятели. Важното е да успеем да принадлежим някъде и там да ни е уютно, за да можем след това да се осъществим като личности.

Аз вярвам в това, че днешните деца са личности, които ние възрастните имаме задължението да научим да принадлежат, а утре те ще изберат какъв свят ще творят.

Принадлежността оформя ценностите. Ценностите създават мирогледа.

Вие сте създател на Родна стряха, където срещате, обучавате и свързвате българчетата в Торонто с българските език, култура и традиции. Какво е Родна Стряха за българчетата в Торонто?

Родна Стряха има за цел да привлече интереса на българските дечица от Торонто и чрез приложно изкуство и литература да ги потопи в нашите родни бит и култура.

Работим под формата на литературни групи и кръжоци, а съвсем наскоро беше и нашето първо куклено-театрално представление. Нашата идея е да запознаваме децата с българските литература, религия, традиции и история.

Какви са любимите им български празници?

Нашите деца обичат всички български празници, защото поради това, че сме далече от родината, ние сме по-зажаднели за празника и влагаме много по-големи усилия, за да го пресъздадем пъстро и ярко. Да бъде запомнящ се, вълнуващ и приятен, за да бъде очакван всяка следваща година.

От какво най-много се впечатляват? Какво искат да видят в България, когато са във ваканция?

Всички дечица се впечатляват от новото и непознатото. Моето дете иска да види пещера и да изкачи планински връх. Аз мисля, че в България е хубаво децата да видят морето, планината, исторически места и културни паметници, църкви, манастири, празник за 24 Май, народен събор, куклен театър и сватба. Тези неща няма как да им ги разкажем. Те сами трябва да ги изпитат и почувстват. Има и още, но тези са основните.

Коя е любимата им приказка?

Много обичат приказките! Не мога да дам пример за любима приказка, но мога да кажа, че ние като възрастни е нужно да отчетем, че българското народно и съвременно литературно творчество изобилства от римувани детски произведения. Това е изключително богатство. Няма го в английската детска литература . Ако има римувани детски произведения на английски, то те са единици. Нужно е да споменем и нашите гатанки и поговорки, броилки и наричания, а така също и игрите с ръце от типа „Дай, бабо, огънче!“. Те също са любими на децата.

Кога сте била най-горда с тях?

Като родител и като учител съм най-горда, когато виждам пламъчето в погледа на малкия, растящ пред очите ти, човек. Пита и намира отговори. Дръзва и създава мечти. Иска и постига. Танцува. Рисува. Пее.

Огромна радост ме обзема често, когато чуя, че нашите деца си говорят на български помежду си, без да подсещаме, че трябва. Също, когато на театралната ни постановка те знаеха какво означават думи като: тетьо, хамбар, хурка. Вдигаха нетърпеливо ръка на всички въпроси. Правеха изводи и извличаха поуката на отличен български.

Още , когато 6 годишно дете ти отговори на въпроса: „Какво правиш на български?“ И ти очакваш то да ти каже, че на български говори у дома, учи се да чете или пък слуша приказки, а то те изненадва със следното: „Ами мама ме гушка на български.“ Тогава се гордееш!

Какво казвате на българите, които предпочитат децата им да не изучават български, за да се интегрират по-лесно ?

Мисля, че по-голяма част от българските семейства опитват да предадат българския език на своите деца. Истината е, че често това е трудно след определена възраст и особено в семейства с повече от едно дете, където децата се съюзяват и си говорят на анлийски.

Аз бих казала, че българският език се полага по рождение на всички български деца, родени извън България. Полага им се. Това е нещо, с което са родени, щом във вените им тече българска кръв.

Аз лично чувствам себе си длъжна да дам на детето си българския език. Аз съществувам на български. Аз обичам на български. Аз и моето дете се случваме на български. Ние вибрираме на български. Няма как да е по друг начин.

Защо според теб е важно децата да знаят български и да познават историята си?

Най-вече заради принадлежността, за която стана въпрос в началото. За да знаят кои са , и за да могат да изберат кои да бъдат!

Коя е вашата любима дума на български език?

Откровено ще кажа, че въпросът ме затруднява макар да знам с каква лекота отговориха на този въпрос нашите дечица. Те казаха: Обичам те, Красиво, Благодаря, Любов…

Аз обаче не мога да съм така спонтанна. Все пак ще избера думичките „У дома“. Домът е там, където човек принадлежи най-вече на себе си.

Благодарим на всички родители за изпратените записи, защото така те подкрепиха идеята, че родният език може да живее и да носи българската култура навсякъде по света!

Източник: Радио Фемили