
Приказка за Джуджета
Това е Джуджета – мило момиченце, което живее в Града на джуджетата, някъде далече зад северните планини и много близко до Къщата на Дядо Коледа, на ул.“Коледна“, № Точно първата вляво.
Това е нейната приказка.
Всяка сутрин Джуджета излизала на красивата си веранда и отправяла поглед на изток към високата планина, очаквайки своя верен приятел слънцето. Галено и на шега тя го наричала СлънчоСнег, защото първите му лъчи винаги се отразявали в снега и заблестявали с него в Танца на изгрева.
– Добро утро, СлънчоСнег!-поздравявало джуджето.
– Добро утро, мила Джуджета! – отговаряло слънцето.
Слънчоснег непрекъснато обикалял голямата земя и виждал какви ли не интересни, чудни и красиви неща. Често, преминавайки над къщата на Джуджета и разказвал весели, или пък някога тъжни, но съвсем истински истории. Тя в захлас слушала и си представяла всичко, като че ли се случва точно пред нея. Пък и Слънчо бил много добър разказвач…
Често Джуджета се събирала със своите най-добри приятели – джуджетата. Любимата им игра, още преди да падне големия сняг, била да тръгнат на разходка в гората и да събират всякакви интересни неща – клонки, шишарки, жълъди, кестени , а понякога и красиви камъчета. После се прибирали на чай и бисквити в къщата на Джуджета и слагали всичко в средата на стаята. А тук започвала и истинската веселба. Измисляли какви ли не интересни играчки. Строели замъци и къщи от клони и камъчета, а пердетата правели от нежни есенни листа. Или пък конструирали коли от клонки и кестени вместо гуми, правели весели духчета с бради от горски мъх. А когато получели своите задачи от Дядо Коледа с радост прилагали идеите за играчки.
Ето че настанало предколедното застудяване и Дядо Коледа започнал разпределянето на задачи. Той поканил Джуджета в своята къща и прочел едно писмо, получено от детенце, което живеело на другия край на света. Много било тъжно това писмо, защото детенцето се чувствало самотно и наистина искало да си има приятел. И друг път Дядо Коледа получавал такива писма, но това било като че ли било различно. Много се развълнувала Джуджета и започнала да мисли как да изпълни желанието на детето. Решила, че ще ушие мече. Но как да го направи специално? В този момент се сетила за СлънчоСнег. Та от кой друг да поиска съвет, това бил най-мъдрият и всевиждащ приятел. Посрещнала го на следващата сутрин и му разказала за писмото.
– Мила Джуджета, нека помогна! – казало слънцето – Покажи ми мечето, което си направила!
Джуджета показала мечето, а слънцето изпратило един блестящ лъч направо към сърцето му. Озарено от светлина, то като че ли затуптяло, изпълнено с живот. А Джуджета вече знаела, че детето ще има един верен, любящ приятел с топло сърце, родено от слънчевите лъчи.