Приказки и внимание

Повечето от нас знаят, че четенето на приказки на децата от най-ранна детска възраст, е едно от най-важните неща, за да насърчим развитието, комуникационните умения и ограмотяването им. Но какво е общото между приказките и вниманието?

Все по-често в психологията на развитието се разглежда темата за споделеното внимание и наличието на комплекс от симптоми, свързани с липсата на такова внимание при децата, които могат да доведат до различни трудности, както в социалната им адаптация, така и в учебната дейност. Сред тези симптоми са: двигателно безпокойство и невъзможност за съсредоточаване. Децата не успяват да се фокусират върху конкретна задача- стават, разхождат се, трудно довършват дадена дейност. Импулсивни, емоционално лабилни са, често сменят настроението си, трудно планират ежедневни дейности, имат изблици на гняв и раздразнителност. При липса на споделено внимание, децата могат да се държат физически и психологически агресивно, т.е. да имат неконструктивно поведение, просто защото не са се научили все още на алтернативен начин за освобождаване на напрежението и действат импулсивно.

А може ли разказването на приказки да подобри вниманието при децата? Да, ето и няколко съвета, за това как разказването на приказки може да помага на деца, демонстриращи подобни затруднения:

• когато започнете да разказвате приказката, разберете и следвайте основната структура, в началото избирайте приказки с по- прост сюжет, за да не затрудните и откажете детето, покaзвайте илюстрации, променяйте интонацията на гласа си;
• обяснете мотивите и решенията на героите, дори и това да не е изрично посочено в приказката и когато привидно решенията на героите са логични и очаквани;
• не се притеснявайте, ако детето иска да си играе с плюшена играчка, докато слуша – много често децата играейки, чуват по-добре;
• ако детето ви прекъсне, отговорете на въпроса му и продължете;
• опитайте да включите повтаряща се фраза или звуков ефект в историята и поканете детето да ги казва с вас – по този начин превръщате детето в активен слушател;
• не превръщайте разказването на всяка приказка в урок с поука, понякога разказвайте само заради удоволствието от споделеното време;
• направете разказването на приказка “специално време” за вас и детето- време, в което не отговаряте на телефонните повиквания от офиса, не готвите и не пускате пералнята.

Добре е да изберем приказки, които са интересни и за нас; да разказваме на децата, когато и ние имаме желание за това и да им покажем, че това си е „наше“, споделено време и удоволствието е взаимно. След като разкажете приказката може заедно да направите героите от пластилин, да ги нарисувате, изиграете театър или просто да си поговорите за героите и сюжета.

Приказките са важни, защото те формират доверие между разказващите ги и децата. Много забавен начин за разказване на приказки, е объркан вариант на добре познати от децата приказки (Джани Родари „Объркана приказка”), приказки с неочакван край или недовършени приказки. Езикът на приказките е универсален, независимо дали разказваме вълшебни, битови или приказки за животни – децата се учат да вярват в различни ценности и развиват своето въображение. Те са разбираеми за детето – с тяхна помощ то получава информация и я възприема по-лесно, а след това пренася придобития опит в реалния живот.

Приказките са разказ за определени ситуации, в които детето попада, описват неговите чувства, които могат да бъдат свързани с различни житейски събития. Често дават и начин, по който детето да избира какво да направи, какво да използва от приказката в своя собствен живот, в настоящата житейска ситуация.

Приказките сами по себе си няма да доведат до промяна в поведението, но ще дадат възможност на децата да влизат във взаимоотношения с другите, а промяната – тя става основно на база на взаимоотношения…

“И приказките, и песните, и мечтите са все за това – да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек” – Елин Пелин

Четете още:

Да играем и да учим в „Местенцето“
Обикновените неща или откровено за майчинството