Ревността и съперничеството между децата в семейството

Людмил Стефанов е психолог с над 20 годишен практически опит. Консултира деца, родители, партньорски двойки. Автор е на помагала, насочени към интерактивна работа с деца, превенция на агресията, както и на книгите “Философско четиво за деца” и “Социална работа по законите на семейната система”. Води групи за личностно развитие, обучава родители, учители, социални работници по всички теми, касаещи детското развитие, връзката деца-родители и начинът, по който функционира семейната система. Обучаван е в Позитивна терапия, Краткосрочна терапия, НЛП, Системен подход в психотерапията. Консултантската му и терапевтична практика е свързана с дейността на създадения от него и съпругата му Мариела Михайлова-Стефанова Психологически център “Аз и Ние”.

Как се разгръща темата за ревността в семейства с едно единствено дете?

Нека първо да видим рисковете от това да имаме едно единствено дете:

• Първият съперник на единственото дете са неговите собствени деца, когато порасне – има опасност да започне да ревнува от тях;
• Единственото дете е прекалено въвлечено в игрите на възрастните и да се чувства посредник, когато има конфликти вътре в семейството и започва да влиза в коалиции с единия от родителите си, вместо тази енергия да бъде изразходвана в нормалните конфликти с брат/сестра;

Какво се случва в семейства с повече от едно дете?

Ревността между децата е една от най-древните теми. Най-честата форма е на състезание между децата за любовта на родителите. В ситуация на новопоявило се братче/сестриче, първото дете се опитва да привлече вниманието на родителите си като направи нещо интересно, нарисува рисунка, откъсне цвете и др. и ако в този момент родителят го отхвърли, защото се грижи за по-малкото дете, то по-голямото започва да чувства гняв към брат/сестра си.

Какви са симптомите и последиците от ревността?

Голямото дете може да започне да проявява:

• капризи;
• регресия – връщане на обратно, към времето, когато е било малко: смучене на биберон, напикаване и др. Детето иска да каже “ Искам да стана малък, за да бъда видян“. За да се справи с това родителя, трябва да покаже на по-голямото дете предимствата на това да е по-голямо. ;
• липса на апетит – това винаги е симптом за отказ от жизнени функции. Фокусирайте необходимото внимание върху голямото дете. Питайте детето и какво е сънувало, проявете съчувствие и го успокойте.
• прояви на агресия в детската градина/училище;
• желание за състезание, с по-малкото дете, с цел да покаже че е по-добро.
• прояви на „възрастност“ – с раждането изведнъж започват да носят очакването, че трябва да станат като големите, да станат отговорни, да станат сериозни. Имайте предвид, че това е страдание за детето. Детето изпитва напрежение. То иска да е малко. Родителят трябва да позволява всички чувства на детето, не са позволени действията. Може да каже „Аз съм гневен към сестричката ми. „, но не и да отиде и да ѝ направи нещо.

Какво и кога да се казва на по-голямото дете?

• Навременно споделяне за бременността;
• Обрисуване на реалистична картина на ситуацията след раждането на бебето: „Може да се случи така, че ти да искаш да си играем, а аз да не мога, защото трябва да нахраня братчето ти. Ти може да се ядосаш или да се натъжиш. Ако това се случи, ела да ми кажеш.„;
• И по-голямото и по-малкото да  имат възможност за изразяване на чувствата си;
• Изграждайте индивидуални връзки с всяко от децата, това ще даде усещане, че са обичани;
• Не сравнявайте децата: „Виж ти как се цапаш, виж брат ти как чисто се храни.„

Цялата лекция и примери, може да видите тук.