Решаването на проблеми стимулира мисленето и самостоятелността

Умението за решаване на проблеми е ключово житейско умение. Всеки ден човек се сблъсква с различни предизвикателства и нагласите му „Аз мога“ и „Аз искам да променя това.„, го карат да търси решения. Важно e да възпитаваме у детето си позитивни нагласи и умения за търсене на решения и то от най-ранна възраст, защото това стимулира мисленето и насърчава самостоятелността.

Между 1 и 3 години децата спонтанно експериментират и изследват различни причинно-следствени връзки, които им помагат да решават проблеми. „Какво ще стане, ако…“ е водеща нагласа в този период. За да решат дадена задача, децата провеждат редица опити. Например, ако искат играчката да зазвъни, те ще я тръскат, удрят, ще натискат копчетата наред… Може да ги видите и сами да си създават предизвикателства и да търсят начини да ги решат – примерно опитват се да паркират любимата количка в тясна кутия. Постепенно децата започват да трупат опит от отделните  предизвикателства, които решават и да ги прилагат и развиват познатите решения и в други ситуации.

Как да развиете първите им опити за решаване на проблеми?

Създавайте различни ситуации, които изискват от детето да помисли за решение. Давайте му да играе с пъзели от 4 -6 части; с играчки, които позволяват сглобяване и разглобяване; с играчки, които позволяват да се откриват причинно-следствени връзки; с конструктори и други материали за строене и творчество и т.н.

Давайте възможност на детето да потърси начин как да реши реални проблеми, с които се сблъсква. Иска да запали лампата, но не достига до ключа. Насочете го да потърси начин как може да достигне до ключа. Може да се покачи на степенка или да вземе по-дълъг предмет, който да протегне и да постигне целта си.

Не давайте готови решения, повече задавайте въпроси, с които да стимулирате детето само да търси и изпробва решения. Дори да чуете „Не мога! Мамо, ти!„, окуражете детето да опита и да повярва, че може. Припомняйте му, че се е справяло и с други предизвикателства и че може да приложи същия опит или решения в сегашната ситуация. Все пак, ако видите, че детето е опитало много пъти да реши проблема, но не е успяло и се фрустрира от това или се отказва да продължи, помогнете му.

Децата между 3 и 5 години вече използват въображението си, за да решават различни предизвикателства. В тази възраст, те могат да преценят спрямо задачата, която решават, какво от това, с което разполагат може да им свърши работа. Например, ако им трябва гараж, вероятно ще извадят кошницата от миялната машина, за да я пригодят за тази цел; ако им трябва каска, може да ползват пластмасовата салатиера и т.н.

В тази възраст децата стават все по-самостоятелни и е добре да се стимулират в тази посока, независимо дали бъркат или правят нещата, по-бавно.

Все по-често си задават въпроси, които им отварят нови хоризонти за учене и търсене: „Защо мостът пада?“, „Как да закрепя това?“, „Как кулата може да стане по-висока?“ и т.н.

Постепенно децата развиват умения да дефинират проблема, да генерират различни решения и да мислят за ефекта от тях, преди да приложат решението. Важно е да напътствате детето в усвояване на различни техники и умения, да му помагате да отделя чувствата от фактите, маловажното от важното, да се фокусира върху възможното, да обмисля как действията му се отразяват на него самото и на останалите, да преценява риска.

Какво можете да направите, за да развиете уменията за решаване на проблеми в този период?

Използвайте различни ситуации от ежедневието на детето, за да му обръщате внимание как да определи даден проблем. Например, ако детето дойде и каже: „Влакчето не се движи!“, то го помолете да Ви покаже или обясни какво има предвид. Тогава може да разберете, че влакчето е спряло пред моста, който детето е построило, защото мостът е тесен и нисък и влакът не може да влезе в него.

„Ти какво искаш да направи влакчето?“

„Да се движи, да мине под моста!“

„А според теб защо не минава?….

„Мостът е нисък!“

„Да, и според мен това е проблемът. Освен това мисля, че е тесен. Какво може да се направи в този случай?“

Това е пример, който илюстрира как с въпроси и изслушване може да стимулирате детето да дефинира проблема и да го насочите към търсене на решение.

Използвайте ежедневните ситуации и за да обръщате внимание на детето как възрастните или другите деца около него подхождат, за да решават проблеми. Важно е в този случай да не сравнявате на принципа: „Виж как той добре се справи и ти трябва така!“, а по-скоро да попитате какво му е направило впечатление, какво е било предизвикателството, удачно ли му се струва решението, имало ли е други възможности. Много подходящи за тази цел са приказките. Там героите минават през различни предизвикателства и намират решения. След като прочетете историята, задавайте въпроси на детето от типа на „Допада ли ти решението на героя? Ти имаш ли друго предложение? Какво му помогна? Какво му попречи? Би ли постъпил по-друг начин? Струва ли ти се възможно да направиш същото при…?“ и т.н.

Предлагайте на детето различни обекти и явления за изследване, като и различни игри, в които решава предизвикателства.  Предлагайте му творчески задачи,  задачи за конструиране. Стимулирайте го да задава въпроси, да определя какво знае и за какво още трябва да потърси информация, насърчавайте го да открива нови предназначения на познатите неща.

Обсъждайте с детето причините защо дадено решение е сработило, а друго не. Например, детето пренася вода с кофа като прекосява с тичане целия двор, за да си напълни коритото. По път водата обаче се разплисква и докато стигне до коритото в кофата е останала съвсем малко. След поредния опит детето е разочаровано. „Виждам, че докато тичаш кофата се клатушка напред-назад и така водата се разлива. Може би ще ти е по-лесно да я балансираш, ако ходиш бавно.“

Стимулирайте ги да търсят повече от едно решение на даден проблем. Задавайте им въпроси като: „Какво ще стане, ако…?“, „Има ли и друг начин…?“, „Може ли да стане по-бързо?“, Може ли да стане по-малко/повече като количество?“ и т.н.

Обсъждайте реални проблеми от ежедневието на детето: как да се запознава с някого, как да се справя при конфликт, как да се себеутвърждава, как да отказва и т.н. Важното в този случай е да не оказвате натиск, а по-скоро да отваряте темата спокойно и естествено, да поканите детето за разговор за нещата, които го вълнуват или притесняват, да споделите опит, без да го натрапвате, да го насърчите да потърси собствени решения.