Синът ми е на 4 години и е доста груб, когато не е в настроение или не получи желаното

  • Здравейте, госпожо О!

    Детето ми е почти на 4 години. От около 2 годишна възраст започна да става доста груб с децата наоколо. Винаги, когато не е в настроение, не получи това, което иска или просто дори без причина посяга да удря дори и най-случайно минаващи покрай него хора. Опитах какво ли не, за да му обясня, че това е лошо, но без резултат. Не знам на какво се дължи. Към мен е изключително любвеобилен, постоянно си казваме „Обичам те много!“, но с другите не е така…

    Изключитено емоционален, постоянно иска нови играчки, ( които, разбира се, не получава в количеството, което иска). Трудно задържа вниманието си -както ти казва колко те обича, така може да се разсърди за най-малкото нещо и сега новата мода е да те нарече „пикла“.

    Надявам се, че не го глезя прекалено, не оставям „лоша“ постъпка без наказание ( да остане без играчки, филм или просто да постои в стаята, за да си помисли малко ) – но резултатът е кратък. Никога не му казвам, че е лош, дори напротив, казвам му, че е добро и умно дете… но поведението му често е агресивно ( най-често, когато не получи това, което иска ).

Госпожа О:

Не е необичайно такова поведение сред децата. Зад агресивните реакции обикновено стоят силни емоции: страх, гняв, дискомфорт, стрес, превъзбуда, несигурност, разочарование и т.н. Причината може да е свързана с нуждата на детето да се отстои, да се защити, а може и да се чувства фрустрирано, ако не може да получи нещо, което желае.

За да му помогнете, първо трябва да отделите повече време да го наблюдавате, за да откриете тенденция в появата и проявата на агресията. Има ли събития в живота на детето, следствие, които сте забелязали повишаване на грубите прояви? Кога възниква агресивното поведение?  В какви ситуации се проявява- сред много хора, когато се налага да споделя, когато иска нещо, но не знае как да го постигне или друго? Може ли да разпознаете каква е потребността, която не е удовлетворена? Как възниква агресивното поведение – какво изразява лицето му, позата му, думите, които изрича, действията, които предприема, етапите, през които минава емоцията? Внезапна ли е или има постепенно усилване? Защо избира да реагира така (примерно: да удря, хапе, щипе, да говори грубо)?  Какви са чувствата, които преживява?

Наблюдавайте и какво очаква от Вас – да го защитите, да му помогнете, да му обърнете внимание? Как реагирате Вие? Какъв е неговият отговор на Вашите реакции?

Има ли в средата му фактори, които може да усилят агресивността: компютърни игри, твърде много гледане на телевизия, агресивни деца и наблюдение на по-агресивни възрастни.

Попитайте и близките хора в обкръжението си какви са техните наблюдения.

Отговорът на всички тези въпроси ще Ви насочи към причината на поведенито на детето, както и ще имате по-цялостна идея за модела, който той прилага. Едва тогава реално ще може да вземете решение как да му помогнете.

Ето някои насоки и от мен:

  • Опитайте се да научите детето да изразява емоциите си. „Ядосан съм/Разтревожен съм/ Страхувам се/ Дразня се и т.н.“ Препоръчваме Ви следната статия по въпроса:

Как да научим детето да управлява емоциите си?

  • Системно отработвайте с детето модели на поведение, които да му помогнат да реагира по различен начин. Например: „Когато си ядосан и много ти се прииска да удариш някого, затвори очи и дишай дълбоко/ дръж ръцете плътно до тялото, докато усетиш, че се успокояваш/ стани и се поразходи малко/ представи си, че си костенурка и може да се скриеш в корубата си и помисли може ли да се направи и нещо друго в тази ситуация/брой до десет.
  • Ако забележите, че детето трудно заявява желанията си или трудно се отстоява, помогнете му да намери подходящите изрази и приемлив начин на поведение.
  • Полезно е, когато е спокоен, да разигравате с кукли, ситуациите, в които сте забелязали, че е проявил агресивно поведение. Децата много учат чрез куклите. На тях са по-склонни да споделят, да отговорят, а когато куклата има проблем, детето може спокойно да опита да потърси решение за нея, защото не е пряко засегнато.
  • Куклите са полезни и в друга посока, в която е добре да поработите с детето – да е сензитивен към последиците от поведението си и затова как се чувстват другите, в отговор на неговите действия. Това може да го отработвате и като емпатично го питате: „Ти как би се почувствал, ако Х. те беше ударил/обидил, по този начин?“. Отчитането на чуждата гледна точка, чувства и преживявания, може много да му помогне да се справи и с чувството на разочарование, а може би и гняв, когато не получи нещо, което иска, като например играчка. Освен това е важно умение в целия процес на общуване, защото учи на уважение към другия и поставя основите на съобразяването.

Споменавате, че винаги реагирате на лоша постъпка и че налагате наказания. Искам да кажа няколко думи и затова, той като и самата Вие пишете, че ефектът им е краткосрочен. Характерното за наказанията е, че произтичат от родителите. Т.е. това е техният опит да променят поведението на детето. Родителят е мерилото дали дадено поведение е правилно или неправилно, приемливо или неприемливо. Наказанието изнася отговорността за поведението на детето у родителя.  Това обаче лишава детето от собствена преценка за ситуацията, лишава го от усета само да осъзнае, че неговите действия може да вредят на него или на други хора. Всъщност, ако родителят не е наясно с постъпката на детето си, чувате репликата: „Размина ми се!“. В мисленето на детето това се превежда като: „Успях да избегна наказанието!“, но не и „Аз осъзнах вредата от действията си.“ Много по-ценно е детето да изгради своя вътрешна система за правилно и неправилно и за се научи да контролира поведението си, независимо дали го наблюдават или не. Повече за това може да прочетете тук.

Успех!

Изпрати коментар

Подобни публикации