Синът ми е на 5 и го малтретират в детската градина

Първо на въпроса- дали трябва да търпите или да отвръщате на ударите? При всички положения не бива да търпите. Вярвам и че не бива да учите детето си да се отвръща на насилието с насилие. Вярвам, че има трети път. Ние не можем да контролираме поведението на другите, можем да контролираме само собствените си реакции и отношение. Въпросът е какво може да предприемете?

За да отговорим на този въпрос обаче е важно да направим анализ на поведението на детето, което Вие пишете, че малтретира другите. Наистина ли става дума за малтретиране – т.е. за поведение, което безпричинно и нарочно, преднамерено цели нараняване на другите деца с очевидното последствие, че това носи задоволство на причинителя? Или става въпрос за игрови ситуации, спречквания по различни поводи, при които описваното от Вас дете действа по-грубо и посяга на останалите?

Ако се касае за първия случай, то това би било изключително притеснително, особено за дете на тази възраст. Категорично трява да говорите не само с учителките, но и с директорката и да изискате работа с психолог, който да помогне в ситуацията и на причинителя и на потърпевшите.

Ако се касае за втория случай, то тогава е важно разговорът с учителките да бъде по-сериозен и задълбочен от това, което описвате. Да Ви уверяват, че се взимат мерки е едно, да Ви обяснят какви мерки взимат и какъв е ефектът от тях е нещо съвсем различно. Нормално е да има спречквания между децата, случва се и да си посягат едно на друго. Въпреки това там има педагози, които имат за задача да научат децата постепенно да овладяват тези си импулси, да се отнасят с грижа и внимание едно към друго, да ги учат на стратегии за справяне в различни ситуации по социално-приемлив начин, да създадат условия за възникване на приятелство. Безкрайно притеснително е, че учителите, с които разговаряте са Ви „успокоили“, че с подобен проблем ще се сблъскате и в училище. За мен това е ясен сигнал за примирение и педагогическо безсилие и това също трябва да бъде отнесено до директорката на детската градина.

Чуйте мненията и настроенията и на останалите родители. Какво мислят те за ситуацията? Около какво се обединявате. Възможно ли е на родителска среща или в отделни нарочни срещи с директорката да поставите остро въпроса как точно се работи с децата и какви мерки ще предприеме ръководството и педагогическия екип, за да се справи с проблема.

Ако и в единия, и в другия случай не срещнете нито подкрепа, нито целенасочени действия за промяна, то се замислете дали подходът на работа в тази детска градина, както и ценностите, които декларират педагозите отговарят на Вашите изисквания. Имате ли съмнения, е излишно да подлагате детето си на подобни преживявания и е най-добре да потърсите алтернатива.

И още нещо. Учете детето си да се отстоява. Не е нужно да удря, понякога и неочакваният отговор е добро решение. Наскоро една майка сподели, че е посъветвала детето си, което често е влизало в спречквания с друго дете и следствие на това е било удряно от него, следващия път да му каже: „Вече ми е много досадно и неприятно да играя с теб. Омръзна ми да ме удряш. Спри да се занимаваш с мен. Намери си друго занимание.“ Това е било толкова неочаквано като отговор за другото дете, че конфликтът е спрял. Разбира се това не е единственият подход. Заедно с детето може да помислите и за много други идеи, които то да приложи.