Публикувано 01.05.2016 | от Госпожа О | в Госпожа О

Синът ми крещи и за най-малкото нещо

Здравейте, Г-жо О! Имам две деца на 3 и 4 годишна възраст. Срещала съм най-различни трудности с тях, но има нещо, с което като че ли не мога да се справя. Тяхното викане или по-точно неистово крещене. Големият ми син е способен да го направи за най-малкото нещо. Аз забелязвам, че е изключително педантичен и до някаква степен го разбирам и подкрепям. Но няма как това да стане, когато налага тази си педантичност към малкото си братче. Например, малкият не си е сложил играчките по определен начин и големият виква; става време да се прибираме и аз им давам избор къде да си приберат скутерите. Избират си две различни места. Съответно, баткото не е доволен от избора на малкия и целия вход на блока е вдигнат до небесата от викове.
И малкият започва да вика, когато нещо не му изнася като цяло. Според мен, подражава на викането на брат си. Но е факт, че вече и той се научи да вика. Опитвала съм да проведа предварителен разговор с тях и да се разберем, така да се каже за това викане, но почти всяко излизане завършва по този начин.

Госпожа О: Много е трудно да се даде готова рецепта в този случай. Действително крещенето на децата е голямо предизвикателство за родителите.

Започнете с наблюдение, преди да потърсите решение. Наблюдавайте кога възниква крещенето? Опитайте се да видите отстрани собствената си реакция? Как тя се отразява на детето? Какво цели и какво постига детето с това крещене?

Има една теория, че зад крещенето (или други прояви като хапане, удряне, тръшкане) стои неотработено умение на детето да се справи с дадена ситуация или проблем. В случая Вие споделяте, че детето Ви е педантично. Какво обаче се крие зад това? Означава ли, че за него нещата са или черни, или бели и му е трудно, че може да има други варианти. Означава ли, че приема, че има едно конкретно възможно решение и всеки друг подход, го обърква. Означава ли, че се страхува да греши? Означава ли, че му е трудно да отчита и чужда гледна точка и да приема и решенията на другите?

Отговорите на тези въпроси могат да Ви насочат по-добре да разберете причината за притеснението или гнева му, както и опита му чрез крещене да „подреди“ ситуацията според своите разбирания. Освен това на 4 години, колкото и добре вече да се изразяват децата, осмислянето и изразяването на това, което чувстват е все още предизвикателно.

Пишете, че предварително се разбирате за крещенето. Да, това е полезен подход, но когато детето изпадне под силата на емоциите, ще му е трудно да си спомни какво сте се разбирали. Затова е по-добре да действате, базирайки се на конкретната ситуация, в която крещенето е възникнало. Дръпнете детето леко встрани и му помогнете да се успокои. Тогава, съобразявайки се с неговите изразни възможности, се опитайте да разберете какво го е притеснило/ядосало и как той иска да станат нещата. Покажете разбиране. В същото време се опитайте да му дадете и другата гледна точка. „Не ти харесва как брат ти си е подредил играчките и това те е разстроило. Разбирам. Според теб как трябва да са подредени? Разбирам. Допускам обаче, че брат ти не е знаел, че трябва да се подредят така.“ Как ще продължите зависи от това какво умение сте определили, че е трудно за детето Ви. Само един начин за подреждане на играчки ли има или може да се подредят по много различни начини? Той има един начин на подреждане, но брат му предпочита друг. Допуска ли, че брат му също има правото да избире как да подреди играчките си?

Когато имате яснота каква е причината и ясно я поставите пред детето, може заедно да обсъдите как може да се реши ситуацията, без да се налага да се крещи. Важно е да насочите детето си да развие тези умения, които ще му помогнат да е по-гъвкав и да отчита избора и мнението на другия.

Въоръжете се с търпение. Няма да решите предизвикателството с един разговор, нито след една ситуация. Когато прецените, в зависимост от ситуацията, съвсем спокойно, без да крещите, може да обясните, че Ви е трудно да го разберете, когато крещи. Ако иска да го чуете, трябва да каже това, което го вълнува нормално. Трябва да проявите постоянство и да извличате полза от всеки случай. Много е важно и Вашето собствено поведение да съответства на това, на което искате да научите детето си. Ако обикновено очаквате, че нещата трябва да се случат по точно определен начин и се изнервяте, ако не станат според очакванията Ви, то това ще се отрази и в тяхното поведение. Вие сте най-добрият пример за тях. Ако искате да ги научите на гъвкавост, то и Вие трябва да я проявявате.

Успех!