Синът ми на 1,8г. посяга и удря

  • Здравейте,
    Имам син на 1,8 г. и от известно време посяга и удря. Не ходи на ясла, никой не го е удрял, у дома няма откъде да види такъв модел на поведение.Първоначално това поведение беше насочено към мен, но вече удря всички вкъщи. Ако не му се даде нещо или нещо не стане, както иска и т.н. Това определено ме притеснява… Имам по-голямо дете, с което не съм имала подобен проблем и сега просто нямам идея как да реагирам. Пробвах да игнорирам поведението му, но после прочетох, че такова поведение не е редно да се подминава. Започнах да му се карам, да му обяснявам с по-строг тон, че така не се прави, че боли и т.н., но без резултат… След това започнах да му говоря спокойно, да го гушкам, да му обяснявам, но и това не действа. Моля Ви за съвет как да подходя. Благодаря Ви!
Госпожа О Здравейте! Действително не е приятно, когато се изправите пред такова поведение, но то не е необичайно за тази възраст. Вие сама пишете, че то възниква, когато на детето му се откаже нещо или не стане така, както то е решило. Т.е. в дъното на поведението има неудовлетвореност, раздразнание, силно, непреодолимо желание да се бори за това, което иска, разочарование, а може би и гняв. Факт е, че такова поведение не бива да се подминава и със сигурност ще трябва много търпение и постоянство от Ваша страна, за да може да го промените. Започнете с назоваване на чувствата. Това е първата стъпка. Потърсете и каква е потребността, която детето търси да удовлетвори. Това не означава, че винаги трябва да получи исканото, но Ви дава много възможности да назовете това, което го вълнува и ясно да обясните какво е възможно и какво не. Т.е. детето да се усети чуто и да знае защо отказвате или съответно разрешавате нещо.

Втората стъпка е да потърсите алтернатива, която може да предложите на детето, т.е. какво различно може да направи, за да постигне целта си или да се справи с разочарованието, ако не може да постигне целта си. И това, обяснено на езика на детето, по начин, който може да го разбере. Най-добре е да използвате конкретни ситуации, в които нежеланото поведение възниква. Хубавото е, че Вие, както пишете, имате други модели на справяне – насочете вниманието на детето към примери, които дават различно решение от посягането.

Открито говорете и за своите чувства – когато Ви удря, вероятно се чувствате наранена, обидена, боли Ви, разочарована сте. На децата им е трудно да видят чуждата гледна точк и какъв реално е ефектът от действията им, затова не го крийте и не се правете, че нищо не се е случило. Това е естественият начин детето да види и изпита последиците от поведението си.

Да се удря не е редно. И това ясно трябва да се заяви. Предложете на детето си и една техника. „Когато усетиш, че искаш да удариш, вдишай дълбоко и дръж ръцете до тялото.“ Поощрявайте детето, всеки път като успее.

Театърът много помага на децата да се видят отстрани. Разигравайте същите ситуации, в които той посяга, но с кукли. Когато едната кукла удари другата, неката тя да реагира естествено – отказва да играе повече, обидена е, наранена е. И тук стане магия – всичко да замръзне, да се спусне една фея и да поговори с удрящата кукла и да помислят за друго решение. Може да разиграете 1, 2, 3 решения, колкото Ви хрумнат, но след всяко детето да вижда последствията, било то позитивни или негативни. С театъра може да покажете и реалните последици от удрянето – ако посягаме, другите не искат да играят с нас.

Важно е и да наблюдавате какво се случва, когато детето Ви удари. Ако нещо му се откаже, но след като удари, го получи, то това автоматично става заучено поведение, защото му носи желания успех.

Ако удрянето се случва често, помислете какви занимания може да предложите на детето, за да може вниманието му да е насочено към изследване, откриване и игра. Смислените занимания са един от начините да ограничим нежеланото поведение.

Може да Ви е полезна и тази публикация.

Успех!

Изпрати коментар

Подобни публикации