Синът ми на 2 г. продължава да удря другите, въпреки че му обяснявам

  • Здравейте! Пиша Ви за помощ да се справя с реакциите на момчето ми, което е на 2години и половина! Като беше на година и няколко месеца едно момиче го бутна и той много се изплаши, не искаше при други деца, направо плачеше някой като го приближи. Трудно, но постепенно мина. Така минаваше времето и той все беше по-плах, но дойде момент, в който започна да посяга на децата, предимно вкъщи. После започна по площадките, но все за играчки или територия. Това стана към 2години. Той говори добре, всичко разбира. Постоянно му обяснявам, че така не е хубаво, че другите ги боли, че няма да си играят с него, разигравам сценки с играчки, когато направи нещо първо питам защо, после отиваме настрани и пак му обяснавам, ако продължи измислям повод да се отдалечим от площадката. Един път без причина удари детенце. Така се отнася с по-малките предимно, не е много често, но трябва да намеря начин да му помогна да овладява тези изблици на емоции. Казвам му с думи да казва какво иска, а не с действия – понякога става. Но аз все стоя при него, за да предотвратя нещо по-сериозно. Един път щеше да бръкне в окото на наше приятелче с една играчка. Никога не е удрян! Едно потупване на дупето, когато му се радваме, той го приема за бой! Мои познати ми казват, че трябва да го пошляпна, а аз не искам да учи това. Знам че има такива периоди, но искам да му помогна да мине по-лесно. Не ходи на ясла, няма нищо ново което да го провокира. Към нас не се държи така. Когато питам къде видя, казва,че от децата. Моля Ви помогнете ми с някакви насоки!
Госпожа О: Здравейте! Този период от развитието на децата винаги е много притеснителен за родителите. Истината е, че децата реагират естествено според импулсите си, според желанието, което ги е завладяло на момента. Затова и често най-лесният начин да се отстоят или да вземат желаното е да посегнат и да ударят, да ухапят, да ущипят и т.н.

Всичко, което описвате, че правите е във вярната посока, продължете да го правите търпеливо и с постоянство. Търпението е важно, защото колкото и да обяснявате, децата не се позовават на това, за което сте се разбрали, а на това, което смятат, че в момента ще им помогне да постигнат желаното. И точно в поредица от различни ситуации, чрез Вас и чрез реакциите на другите, той ще изгради представа за редно и нередно, опасно и безопасно, изобщо за ограниченията на средата и за социално приемливите поведения и постепенно ще започнете да забелязвате промяна в поведението му. Помагайте му с конкретни реплики: „Ако искаш, играчката, поискай я вежливо: „Може ли да си поиграя с твоята играчка.““. Сигурна съм, че вече го правите и със сигурност продължете да го правите!

Благодаря Ви и че устоявате на съветите на приятелите си да пощляпнете детето. И все пак ще коментирам по този повод: няма как да очакваме да научим детето на социално приемливо поведение, прилагайки действия, от които искаме да го отучим. Не можем да мотивираме детето да спре да вика, ако го изискваме, крещейки. Не можем да го спрем да удря, ако го постигаме с бой. Не можем да го научим на уважение, ако проявяваме към него неуважение. Да, тези методи често привидно дават решение на момента. Детето спира да прави нежеланото от родителите, но в основата на това е страхът на детето, а не защото е осъзнало, че се поведението му е неприемливо.

Изпрати коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Подобни публикации