Синът ми не е склонен да пробва нови неща и да се храни сам

Здравейте,

Всяко дете е различно. Някои деца смело ще се впуснат да изпробват нова играчка, други ще я заобикалят, изпълнени със страх. Наблюдавайте емоцията на детето, когато му предлагате нов опит, игра или нещо друго. Ако усещате притеснение или страх, по-добре е да спрете за момента и да опитате отново след време. Често нещо, което детето е отхвърлило, след време става любимо занимание.

Моят съвет е да свързвате новите предизвикателства с нещо познато. Това ще даде увереност на детето, че ще се справи и ще събуди любопитството му да опита. Например, ако вече уверено рисува с моливи, следващият път, когато седнете да рисувате, заедно с моливите, подгответе и водни боички и четка. Започнете да рисувате с тях и поканете детето да опита. Ако иска нека опита, ако не иска, не го насилвайте, но продължете да слагате тези боички пред него, всеки път като рисувате. Вероятно е, след известно време да поиска да рисува с тях.

За да опитва детето уверено нови неща, е важна и Вашата реакция. Наблюдавайте се. Как реагирате, когато детето не направи нещо, както трябва? Как реагирате, когато сгреши? Как реагирате, когато детето се затрудни в нещо? Как реагирате, когато детето казва „Аз сам“, докато слиза по стълби, докато се облича и т.н. Какви думи използвате? Какви послания изпращате?

Ако детето очаква санкция или критика, дори много да го окуражавате да опитва, по-вероятно е да не го направи. Когато възрастните изземват инициативата от децата, т.е. и при най-малкото затруднение, правят нещата вместо тях, то децата също свикват, че няма нужда да полагат усилия.

Затова е важно да отчитате и най-малките успехи на детето. Дори да не постигне очаквания резултат, похвалете го, че е опитало. Винаги се опитвайте да откриете нещо, което да изведете като негово постижение. Това ще Ви помогне в ситуации в бъдеще. Ако детето изпитва неувереност да пробва нещо ново, ще му може да му припомните предишна ситуация, в която е имало успех, или е научило нещо ново, или се е забавлявало. За да научите повече как да хвалите, прочетете статията: „Как да поощряваме ефективно?“

Научете детето, че не е страшно да се греши. Грешката е опит, от който учим. Да се греши е нормално. Повече от нормално. Грешки допускат само тези, които опитват. Те ни дават важна информация за това как се прави нещо или как не се прави. Такова отношение към грешката, ще направи детето по-уверено и по-автономно.

Разделете новото на части. Понякога, дори като възрастни, когато се изправим пред нещо непознато, то изглежда непреодолимо на пръв поглед, но когато го разделим на отделни стъпки, става лесно и дори забавно. Ако вземем примера с рисуването с водни боички, то няма как да очакваме детето да се справи отведнъж. Там има сложна комбинация от действия.- първо се топи четката, после се намазва боята, нанася се на листа и накрая почистваме четката от този цвят, за да си „вземем“ друг. За възрастния това е лесно като щракане с пръсти, но за децата на тази възраст тези действия на ръката тепърва се развиват. Затова в началото детето може да топи четката и директно да рисува върху листа само с вода. И това е страхотно постижение. Поздравете го. Когато усетите, че е готово, му покажете как да си „вземе“ от желания цвят и т.н.

Благодаря Ви, че сте откровена и споделяте за взискателността си. Имайте предвид, че взискателността обикновено се води от стандарт, т.е. Вашата идея как трябва да се случат нещата. Често обаче, този стандарт може да е непосилен за децата, предвид възможностите им на дадена възраст. Нормално е децата докато се научат да държат уверено лъжицата, да се цапат. Важно е обаче да се попитаме кое ни е по-важно: да станат чисти от масата или да се научат да се хранят сами. С други думи, ако искаме детето да се храни само, то трябва да го насърчаваме в тази посока и постепенно, колкото по-уверено става с лъжицата, да започнем да го насърчаваме да се храни по-чисто и да го хвалим дори за една неразлята лъжица.

Опитайте се да анализирате какво изисквате от детето, как това, което изисквате всъщност Ви помага или пречи и дали е адекватно спрямо способностите на детето в дадения възрастов период. Съветвам Ви да следвате детето и когато то усвои дадено умение, когато се почувства уверено, когато само се справя, чак тогава да му предложете предизвикателство, с което да мине една крачка напред. В противен случай, когато детето чувства, че това, което се изисква от него е непосилно, трудно, далечно, когато дори няма идея как да го постигне, то е вероятно дори да спре да опитва.

Успех!