Синът ми само наблюдава и дирижира играта, но не иска да участва

Госпожа О: Здравейте! Във въпроса Ви всъщност виждам два подвъпроса. Първият, подразбирам, е свързан с това, че детето повече наблюдава и по-малко играе и се интересувате как да стимулирате повече самостоятелната игра. Във втория откривам търсене как Вие да откриете време за себе си. Ще се опитам да отговоря и на двата въпроса.

Как да стимулирате повече самостоятелната игра?

Първо искам да Ви поздравя, че играете с дете си. Описаните от Вас дейности очевидно са интересни и занимателни и вярвам, че детето си взима много от тях. Продължавайте да ги правите, те създават нови хоризонти за детето.

Трудно ми е да градя хипотези защо детето не иска да участва, без реално да познавам детайли от Вашето ежедневие. Това, което ми направи впечатление във Вашето описание е, че много от тези дейности всъщност са над възможностите на детето и вероятно това е причината да не иска да участва. Т.е. то се радва, когато Вие му рисувате крава, но той самият трудно може да нарисува крава на този етап. Може обаче да я оцвети или да лепи върху нея петната й. Забавлява се да Ви гледа как правите фигурки от пластелин, но той на този етап може да играе по-скоро като го мачка, реже, прави на топка или фитилче. Трудно би разигравал сам и пиеса с куклите си, но може да отговаря на въпроси, които те му задават.

Какво тогава може да направите?

• Във всяка от игрите, които детето иска от Вас, се опитайте да откриете онези елементи, които са в неговите възможности и го окуражайвайте да участва. Не го карайте. Поканете го да Ви помага, като например мачка пластелина или Ви приготвя малки топчици.  Когато строите може да се редувате – едно кубче да постави той, едно Вие. Отново не го карайте, а потърсете помощ, или дайте мисия, или си разпределете роли – Вие ще сте колеги строители и условието е всеки да свърши нещо за сградата. Направете си шапки от вестник, като истински майстори. Наричайте се един друг „Майсторе“. Добавете и други елементи, с които да помогнете на детето да влезе в образ. Използвайте и хитрост – направете се, че не знаете как се прави дадено нещо. Дори го направете грешно – така детето може да се окуражи да Ви „покаже“ как се прави, но трябва да сте сигурна, че детето го може.
• Много е важно Вие самата да се опитате да видите играта отстрани. Опитайте да се запишете на видео. Насочвам Ви към това, провокирана от лична история. С моето собствено дете един ден строяхме гараж за автомобилите му. Съпругът ми наблюдаваше отстрани. Когато приключи играта, той ме дръпна и ме попита: „Ти забеляза ли колко пъти преправи тухличките, които той сложи.“ Искрено се учудих на въпроса му. Пред мен стоеше прекрасен гараж, който вярвах, че сме направили с общи усилия, но съпругът ми ме увери, че съм променяла почти всяко кубче и то с коментари от типа на: „Не, това не тук!„, „Не така! Виж как ги слагам.“ и други подобни. Не си бях дала сметка за това. Всъщност аз бях играла, а детето е било в моята игра. От този случай нататък много внимавах да не изземвам функциите на детето си, да не изземвам играта му. Стараех се той да води, той да играе, а аз да съм в неговата игра. Повече аз да наблюдавам, а не той. Повече да изчаквам, да му осигуря повече пространство да експериментира, нищо че ме сърбяха пръстите да хвана и да направя нещата бързо и „както трябва“. Разбира се, това не означава, че не му показвам и  не го уча на нови неща, но веднага след това, го оставям той да види новото през собствените си преживявания и боравене, воден от собствените си идеи. Родителите имаме роля в играта и то много важна. Важно е обаче и да бъдем сензитивни, когато волно или неволно доминираме, направляваме или променяме играта. В тази възраст не толкова резултатът е важен, а процесът – фактът, че детето опитва само и има собствени преживявания. Да се наблюдавате на видео може да Ви даде идея какво точно да промените, за да стимулирате детето си повече към самостоятелна игра.
• Предложете на детето повече игри, които са съобразени с неговите познавателни и физически възможности. Може да намерите много идеи в нашата секция за деца на 2 години. Предложете повече сензорни стимули, които естествено да събуждат спонтанната, а не организирана игра на детето. Стимули, на които децата обикновено не могат да устоят и не чакат покана да започват сами да играят са:
  • Водата. Обуйте детето с гумени ботуши и го оставете да играе в банята или постелете найлони и му осигурете място на мивката в кухнята. Осигурете стимулите и наблюдавайте за безопасността. Нека наблизо да има съдове с различен размер, фунии, канчета и т.н.
  • Бои за рисуване с ръце
  • Пясък или грис, както предложиха нашите партньори от „Шарено детство“
  • Кубчета
  • сензорни бутилки
  • сензорни торби

Нека стимулът е на лице и оставете детето да го открие или го насочете към него. Ако детето Ви покани на игра, не отказвайте, но нека ролята Ви е да по-скоро на сътрудник, помощник. Може да давате идеи, може да обличате действията му в думи, ако сметнете, че е необходимо, може да задавате въпроси, ако решите, но може и да оставите играта да върви със собствения си ход, а Вие повече да наблюдавате.

• Предложете повече игри с движение и навън: топка, гоненица, криеница и т.н.
• Използвайте кукла, за да насърчите детето да направи нещо. Децата реагират много спонтанно да призиви, дошли от куклите.
• Щом детето обича да наблюдава, му предложете повече предизвикателства с наблюдение: кои листа са еднакви, колко стъпала има тази стълба, къде виждам червено из къщи, а колко кръга мога да открия. По подобен начин може уж да скриете торба, от която леко да стърчи нещо интересно, което да привлече вниманието му. Вътре в торбата всеки предмет може да е опакован в отделна кутия. Някои да се отварят лесно, други не толкова, трети въобще да не се отварят, но пък да звучат интересно и т.н. И го оставете да открива сам.Бъдете наблизо, за да наблюдавате и да следите за безопасността му.
• Потърсете  повече възможности да се събирате с деца на неговата възраст.  Това може да са по-чести срещи с приятелски кръг на майки с деца или по-редовно посещение в център за ранно детско развитие, където може да получите и ценни съвети от специалистите, които работят там. Може да помислите и за други възможности. Макар в тази възраст да е по-типична паралелната игра, а не съвместната, вярвам, че подобен род контакти ще са полезни и за детето Ви, и за Вас самата.
• Избягвайте да оставяте детето дълго пред екран, защото там естествено се приучава пасивното наблюдение, а не активното експериментиране.

И сега по втория въпрос. Факт е, че този период не е никак лесен. Децата са активни и енергични, но възрастните невинаги насмогват да отговорят на тази динамика. Често родителите изпитват умора, усещане, че нямат време за себе си и нещата, които им доставят удоволствие. Често няма време дори за ежедневните задължения. И все пак балансът е важен. За да сте пълноценна за детето, потърсете пък към себе си. Как може в този ритъм, който имате, да отворите простраство за себе си и нещата, които обичате? Докато детето спи, не бързайте да се захващате със задачи, а направете нещо за себе си. Или пък четете заедно, но всеки своята книжка- детето може да разглежда книжка с картинки, а Вие да имате 5-10мин. да прочете нещо, което е интересно за Вас. Тази статия може да Ви е полезна, за да откриете своя път.

Успех!