Синът ми удря, когато, опитвайки се да общува с другите деца, те не го разбират и се отдръпват
Действията на детето Ви не са нетипични за неговата възраст. Нормално е децата,които все още трудно изразяват преживяванията и потребностите си, поради езиковите си ограничения, да хапят, да бутат, да щипят, да удрят. Това поведение е причинено от емоция, силна фрустрация, която детето не може да овладее и управлява или от желание да предизвика нечие внимание. Това разбира се, не ознавачава, че трябва да се подминава или да се окуражава, но няма нужда и да го наказвате -по-скоро обяснете какво не е редно и не е приемливо и се опитайте да извадите емоцията и фрустрацията наяве. „Когато удряш детето, него го боли. Настоявам да престанеш. Разбирам, че се разочарова/ядоса/ и.т.н., когато децата си тръгнаха. Ти искаше да си играеш с тях, нали? “ След това, може да предложите алтернатива и да го насочите да потърси начин как да играе с децата. Наистина е важно да обърнете внимание на емоцията, да помогнете на детето да се усети чуто, разбрано и подкрепено в ситуацията. Социално желаното поведение не идва с едно обяснение, най-малко с наказание, това е дълъг път, който изисква много търпение и разбиране от страна на родителите и много ситуации, в които детето постепенно да изгради представа за допустимо и недопустимо, приемливо и неприемливо.
Бих Ви посъветвала в определени ситуации и да му съдействате като превеждате на другите децата, това което той иска да каже: Пр. „Той иска да играе с вас на пясъка/ иска да разгледа топката ти“ и т.н. Така ще му помогнете да осъществи желания от него контакт и е по-вероятно другите деца да откликнат и да му обърнат внимание. В тази възраст съвместната игра не е типична, но въпреки това има начини да увлечете децата да играят заедно – например да гонят сапунени балони, да играят на гоненица и т.н.
Ще кажа няколко думи и за реакцията към родителите, чиито деца са били бутнати или ухапани. Извинете се, изслушайте ги, покажете загриженост и готовност да вземете мерки, но не наказвайте детето си, само защото това е очакваното от Вас. Вашата задача е да помогнете на детето си да се справи с емоцията си и с фрустрацията си и постепенно да открие начини да постига целта си, без да се налага да наранява другите.
Може да са Ви полезни и следните статии:
Детето ми става грубо в стремежа си да получи това, което иска на момента