Среща с приказките на детската писателка Савина Попова

Среща с приказките на детската писателка Савина Попова

Първият ни досег с творчеството на Савина Попова-Манчева, детски писател от Велико Търново, беше с приказката „Горската къщурка“. Книжката създава прекрасни усещания и много бързо става любима на децата.

Щастливи сме, че днес можем да Ви срещнем с авторката. Тя е завършила е ВТУ”СВ.СВ.Кирил и Методий”, специалности „Предучилищно възпитание“ и „Теология“. Работи като старши учител в Целодневна детска градина „Евгения Кисимова”.

Споделя, че обича работата си с децата, природата и животните, харесва ѝ да пътува. Обича хубавата книга, чете много, когато успее да си открадне време.

Авторка е на детските книги–Горски вестник, Наводнение в гората и Горската къщуркана  ИК „Златното пате”. Има издадени сценарии за детската градина: „Бъдни вечер” и „Книжките” в сборника на ИК ”Слово”- Празнувай, играй и се весели с Моливко.

По нейно либрето е музикално-образователната програма ”Прием при кралица Музика”, представена от МДТ”Константин Кисимов”, гр. Велико Търново.

Как решихте да пишете за деца?

Започнах да пиша за деца, заради работата си с тях. В ситуациите и игрите в детската градина често се налага да се използват стихчета и гатанки и аз започнах да ги измислям. След време написах римувана поемка-„Непослушните мечета”.

Пиша  основно в рима, защото мисля, че така малките слушатели по-лесно и трайно възприемат текстовете. Когато  работя над книга, водещо за мен е детето да  бъде завладяно от случката, да осмисли отношенията между  героите, да получи вълнуващите го отговори в края на произведението, както и  поука, внушена по ненатрапчив начин. Старая се творбите ми да звучат съвременно, увлекателно и да бъдат поднесени на един добър литературен език.

Коя беше първата Ви книга?

Първата ми издадена детска книга е „Горски вестник”. За да стигнат до децата книгите ми, трябва да благодаря на г-жа Галина Златарева, писател и директор на ИК ”Златното пате”. С нейната безценна помощ и напътствия успях да”проходя”като автор.

Какво Ви вдъхновява за историите?

Вдъхновявам се от различни неща-дочут разговор между децата, домашен любимец, случка на улицата. Например идеята за книгата „Наводнение в гората”се роди след случая с наводнението в с.Бисер.

Какво е предизвикателството да пишеш за деца?

Децата са най-точният  коректив на моите творби. Когато прочета някоя история, наблюдавам тяхната реакция. Ако има блеснали очички и захласнати муцунки, значи съм успяла да ги омагьосам и пренеса чрез словото в света на приказките. Истината е, че писането ме забавлява и отморява.

На какво искате да научите децата, чрез книгите си? Кои са посланията, които бихте искали да чуят?

Вярващ човек съм и знам, че каквото посеем, това  и ще пожънем. За възпитанието на нашите деца сме отговорни цялото общество, родители, учители,  автори и общественици. За да не берем горчиви плодове след време, трябва да внимаваме какво посяваме в душите на новото поколение. Това е дълг и  на съвременните  детски писатели.

Основното предназначение на детската литература е да възпитава. Вярвам в  положителния герой, в добрия пример, отразен в сюжета  по един деликатен начин, защото детето се впечатлява и увлича от всичко онова, което наричаме морални ценности, стига да сме в състояние да ги предадем.Според светоотеческата литература душата е християнска по природа, интуитивно  разпознава и отчита, кое е добро и светло. Детето в предучилищна възраст е любознателно, с живо въображение, позитивните внушения оставят у него ярък и траен  отпечатък. Но на възрастния пада отговорността да показва пътя и посоката. Още си спомням усещанията от моето детство, когато се сгушвах с книгата в някой ъгъл и напълно се потапях в света на фантазията. Изпитвах такова неописуемо блаженство, такава чиста радост, такова желание да бъда като героите! Добрият писател е чародеец, с вълшебната си пръчица-писалка, може да твори чудеса с детското сърце.

Кои са Вашите любими автори и защо?

Любими автори имам много. Израснах с книгите- родителите ми обичаха да четат и предадоха тази любов и на мен, за което съм изключително признателна. Бях заобиколена от качествена детска литература. Обичам писателя Ран Босилек, в голяма степен творчеството ми е повлияно от този сладкодумен разказвач. ”Гарван грачи”, ”Куку и Мяу”, ”Патиланско царство”… са чудесни, свежи и вълнуващи с прекрасните илюстрации на художници като Вадим Лазаркевич. Близки до сърцето ми са  неповторимата Леда Милева – кое дете не е заспивало под звуците на „Зайченцето бяло”; творецът на приказни светове Ангел Каралийчев с неговите „Майчина сълза”, повестите „Ането” и ”Тошко Африкански”; майсторите на словото Асен Разцветников и Атанас Цанков. От чуждестранните автори харесвам Астрид Линдгрен, Марк Твен, Хариет Бичър Стоу, Робърт Луис Стивънсън и разбира се вълшебника Андерсен. И до ден днешен не мога да прочета „Малката кибритопродавачка” без да се просълзя. Списъкът е дълъг.

Как родителите да изберат хубава детска книга?За какво да са отворени сетивата им?

Както внимателно и прецизно родителите избират храната, която дават на децата си-да е полезна, витаминозна и без вредни съставки, още по-внимателно трябва да избират литературата, която да им предлагат, та  нали книгата е храна за душата!

Как да се ориентират при това изобилие на книжния пазар? Безспорно, първото което грабва вниманието на родителя на книжната борса е илюстрацията на детската книга.Тя е в значителен процент определяща за успеха на една детска творба.  Повечето от нас са израснали със завладяващите илюстрации на  Георги Атанасов, Вадим Лазаркевич, Александър Божинов,  Любен Зидаров. Не са малко и съвременните добри художници, които правят книгата примамлива и желана за мъничетата. Илюстрациите на добрата книга са съобразени с възрастта на малкия слушател и може да послужат за насока в избора.

Всеки родител познава детето си. Какво харесва, какво обича да прави, какво  го вълнува на този етап на развитие. Избирайте книгите спрямо възрастта му, спрямо интересите. Каква е целта Ви, какво искате да постигнете с четенето на детската книга в момента на търсенето-опознаване на цветовете, цифрите и броенето, съвместна игра и забавление или желаете чрез книгата да дадете на малчугана  насока в определена ситуация- как да помага в нужда, как да се държи в обществото и пр. Ако се затруднявате, посъветвайте се с детския учител на Вашето дете, с какво го запознават в момента по различните направления в детската градина, какви послания е нужно да чуе на този етап.

Как родителите да четат на децата си? Какви насоки ще им дадете?

На базата на съвместното четене между родителя и детето се създава прекрасна близка връзка. Няма по-хубав момент за малчугана от този да се сгуши до мама или тате и заедно да се гмурнат във въображаемия приказен свят.

Четете на детето си! С книгата може да се мечтае, да се пътува, да се играе. Тя може да служи като основа  за намиране на интересни теми на разговор за седмици напред. Да провокира интереса и жаждата за нови  знания.

В предучилищна възраст основна дейност на децата е играта. Отношението към книгата е доминирано от играта. Изобретателният родител би могъл да сътвори от един детски текст цяла верига от игри. За развиване на въображението, за концентрация на вниманието, за фината моторика. Текстът на книгата може да се прочете от позицията на някой от героите, да разиграете куклен театър по сюжета или да провокирате детето да звукоподражава. Възможностите са неизчерпаеми. И не на последно място, общуването с книгата създава желание  за  самостоятелно четене у детето. С  Вашия пример  го убедете, че да четеш е вълшебство, дар, благословия. Ако то Ви вижда с книга в ръка, ще пожелае да ви подражава.

Ще ни подскажете ли още идеи за игра с  „Горската къщурка” за нашата рубрика „Как да играем с тази приказка?

1.Детето  би могло да построи къщички от кубчета  за горските животни (играчките у дома), като съобрази големината им с обитателите (голямо, малко, високо, ниско).

2.Родителят може да направи лабиринт, който да води до къщичката на Ежко – на хартия или в стаята с помощта на подръчни материали: кълбо прежда, възглавници, да постави препятствия, мостчета от табуретки, бурна река  (от шала на мама) и в ориентирането към къщичката детето да учи посоките. Такава играе подходяща за деца на 5-6г.

3.Може да скриете  играчка-таралежче, която детето да открие по указание (топло, студено, или близо, далеч). След като намери изгубения в гората Ежко, нека да се погрижи за него като превърже крачето му и го почерпи с билков чай и плодов пай.

Върху какво работите в момента? Как започва и накъде ще ни заведе разказът?

В момента „прекроявам” един сценарий за куклен театър, който написах в началото на годината. Казва се ”Пазителките” и получи номинация на Националния конкурс  за българска драматургия „Иван Радоев” в Плевен.

Идеята ми е да го пренапиша, като детска поема. Разказва се за две горски феи-пазителки на древно имане, които чакат  да се появи някой достоен да получи златото. Намесват се пакостлива вещица, алчен търговец и млада билкарка с милостиво сърце.Една приказка за верността, милосърдието и възнаграденото добро.

3 Коментари

  • Публикувано 23.11.2015

    Лилия

    Савина Попова е прекрасен човек, прекрасен автор на творби за деца и прекрасен учител!

  • Публикувано 26.11.2015

    Greta Ilieva

    Мила моя приятелко просълзих се четейки тези редове.Спомних си за едно прекрасно детство и за една неволно счупена ръка.Сигурно ще си спомниш…Радвам се на успехите ти и от сърце ти желая да си здраваи и да продължаваш да радваш всички с творчеството си

    • Публикувано 29.11.2015

      Савина

      Благодаря, Грети! Имахме едно щастливо и безгрижно детство. Ти неизменно присъстваш в най-хубавите ми спомени. Ние се отдалечаваме от детството, но то не си отива от нас. Една голяма прегръдка от мен!

Изпрати коментар

Подобни публикации