Страхуват ли се децата да не сгрешат

Родителите прекарват много време с децата си, наблюдават ги, държат под контрол действията им. Често, когато забележат някакво нарушение, те се нахвърлят върху тях с упреци и заплахи. А всъщност трябва да обръщат по-голямо внимание на нещата, които децата вършат добре, да изразяват своята увереност в техните сили и да им оказват подкрепа.

Когато родителите придават голямо значение на грешките на малкото дете, това води до куп неприятни последици. Една от тях е, че то се обезкуражава, започва да се страхува, че ще сгреши, пада духом. А нищо добро няма да постигнем, ако се концентрираме върху неговите слабости. Нужно е преди всичко да изтъкнем неговите силни страни.

Обикновено родителят живее в страх, че детето му ще порасне лошо, че ще придобие вредни навици, че няма да постъпва правилно. Наблюдавайки поведението му, той се опитва да предотврати всяка негова грешка. През цялото време го поправя, наставлява и насочва. Този подход крие неговото недоверие и това е унизително за детето, отнема желанието му да направи каквото и да било. Ако обръщаме внимание само на лошото, откъде то да намери сили, за да се стреми към успех?

При децата, които са постоянно поправяни, възниква усещане за собственото им несъвършенство. То отнема желанието им да действат, защото се страхуват да не допуснат грешки. Това чувство може да придобие такава сила, че да отхвърля всяка мисъл за самоинициатива и да ги доведе до отчаяние.

Даже възрастният човек не винаги може да предположи, че някое негово действие ще се окаже погрешно. А от децата очакваме пълно съвършенство. Ние трябва да разберем, че те също имат право да допускат грешки. Само така ще могат да се развиват, да растат. Те трябва да бъдат уверени в себе си, за да се учат с желание. А родителите не трябва да преувеличават грешките им. По-добре е да обръщат внимание на това, което ги затруднява, за да ги подтикнат напред и да пробудят смелостта им.

Естествено, децата често грешат и правят много неща неправилно. Ако възрастните през цялото време ги критикуват, без да искат, могат да превърнат случайното отклонение от желаното поведение в истински и постоянен недостатък, даже в порок. Например, някои малки деца заекват понякога, но този проблем често изчезва от само себе си, ако в семейството си дават вид, че не го забелязват. Но ако родителите считат за свое задължение да предотвратят всяко нежелано поведение у детето, те постоянно ще правят забележки за това заекване, като по този начин ще засилят дефекта на речта и ще влошат положението. Такива родители са склонни да се нахвърлят върху него още при първата проява на нещо „неправилно“ в поведението му и вместо да предотвратят проблема, те го усложняват. Постоянно критикувайки детето, те на практика не го учат на нищо. Напротив, така само го подтикват да се заинати в своето лошо държание.

За да въздействате ефективно върху поведението на детето, бъдете внимателни в оценката на неговите постъпки. Грешка ли е това? Какво стои зад неправилната постъпка? Неувереност в себе си? Неправилно решение? Недостиг на знания? Или детето преследва някаква скрита цел? Такива въпроси е желателно да си задавате постоянно, за да осмислите държанието му.

Понякога неправилните постъпки на децата могат да бъдат съвсем преднамерени. Тогава не става въпрос за грешка, а за провинение. За да се избави детето от някакъв недостатък, трябва да се разбере каква е мотивацията на неговото поведение.

Майка води петгодишното си момиченце на разходка в парка. Там срещат нейна позната, която иска да се запознае с детето. То, обаче, се притиска към майка си, срамежливо пъхнало пръст в устата. Всеки опит да я заговорят води до още по-силно притискане. Когато двете жени се отказват от опитите си и започват разговор помежду си, момиченцето веднага започва да дърпа майка си за ръкава, изисквайки да бъде взета на ръце.

Цялото поведение на детето е насочено към определена цел и в този случай е безсмислено да му се говори, че не трябва да се стеснява. Да се обръща внимание на този недостатък означава той да се влоши. Детето се изживява като срамежливо, така го възприемат и останалите членове на семейството. Ако се вгледаме внимателно коя е причината за тази срамежливост, ще стигнем до извода, че благодарение на нея детето привлича общото внимание и грижи. Хората толкова се стараят да получат отговор от негова страна, че в резултат то се оказва в центъра на внимание. Срамежливостта се отблагодарява на детето и затова то не иска да се откаже от нея. Ако детето не предизвикваше вниманието на околните със своето поведение, то не би имало смисъл за него. Ако майката го беше представила небрежно и беше започнала разговора с приятелката си, без да му обръща повече внимание, детето би останало незабелязано.

Шестгодишно момиченце много обича да плаче. Родителите ù се карат за това, брат ù я дразни по всевъзможни начини и я нарича „ревла“.

Обикновено родителите съчувстват на дете, което плаче. Неговите страдания ги трогват дълбоко. Момиченцето е разбрало това още от най-ранна възраст и започва да злоупотребява, което пък предизвиква раздразнението на цялото семейство. И въпреки това, плачът дава някои преимущества. Всички ù обръщат внимание, говорят ù, карат ù се, суетят се около нея. А точно от това има нужда тя – да бъде център на внимание. Всеки път, когато я наричат „ревла“, тя затвърждава това мнение за себе си. За да помогнат на момиченцето да порасне и да престане да плаче за щяло и нещяло, родителите са длъжни преди всичко да разберат целта на нейния плач. А тя е да привлича вниманието на околните. Затова в този случай съветът е да престанат да споменават за нейните сълзи, за да не се отъждествява детето с тях и накрая изобщо да спрат да им обръщат внимание. Щом то разбере, че с плача си вече не привлича вниманието на околните, най-вероятно е да реши да се държи другояче. И тогава родителите ще трябва да поощрят желанието ù да общува с околните по различен начин.