Страшни ли са класическите приказки?

В последните години, много родители, които тръгват да четат на децата си добре познатите на всички ни класически приказки, се ужасяват от сцените в тях и ги връщат обратно на рафта. Притесняват ги сцените на откровено насилие, при това описано доста натуралистично и не виждат смисъл и в насаждането на излишни страхове. Опасяват се и от наложените стереотипи за поведението на момичетата, несъответстващи на съвременните норми и очаквания.

И така изниква въпросът: да четем ли на децата си или да ги предпазим от приказки като „Червената шапчица“, „Рапунцел“, „Спящата красавица“, „Пепеляшка“, „Снежанка и седемте джуджета“ и т.н.?

Факт е, че като родители искаме да предпазим децата си от всичко, което може да е вредно или опасно за тях. Но също така е факт, че колкото и усилия да полагаме, не можем да ги предпазим от всичко. Дори напротив – опитвайки се да ги държим под похлупак, ние ги лишаваме от възможността навреме да развият умения за справяне, отстояване, критична преценка и решаване на проблеми от различно естество. Много по-успешно и ефективно в дългосрочен план е да се постараем да подготвим децата си за възможните предизвикателства.

Приказките в този смисъл са полезен ресурс, който може да използваме, защото по безопасен и силно емоционален начин откриват и тъмните страни на човешката природа и запознават детето с редица опасности от реалния свят. И във „Вълкът и седемте козлета“, и в „Червената шапчица“ има прекрасни примери за притворно поведение, за опит да подведеш някого с уж благородни намерения. Сцените са ярки и запомнящи се и със сигурност вършат много повече работа, отколкото простото обяснение: „Не говори с непознати!“ и „Не отваряй вратата!„, което и самите майки от историите правят, но видимо без ефект. В приказката за „“Палечка“ мишката ѝ обяснява, че е добре да се омъжи за господин Кърт, защото той е богат, а тя си няма нищо. Но приказката не свършва дотук-показани са преживяванията на Палечка и фактът, че ако последва тези съвети, ще се откаже от всичко, което обича: слънцето, небето, цветята, свободата и от собствената си същност. Приказките леко и вълшебно ни казват неща, които са важни за живота и остават у нас трайно. Показват ни проявленията на страха, завистта, предателствата, сплетничеството, подлостта, несигурността, безхарактерността и т.н. Но също така ни показват и силата на любовта, предаността, упорития труд, честността. Свикнали сме да приемаме, че поуката от приказките е само в едно изречение, но истината е, че те имат безкрайно много пластове и символика, през които предават посланията си и затова са и толкова въздействащи и актуални дори след стотици години. Приказките ни помагат да се свържем със собствените си преживявания, тревоги и мечти и безопасно да изследваме различни начини на поведение и решения.

Сцените, които ни притесняват като възрастни, а и като съвременни хора, не бива да са повод да спрем да четем приказките, а по-скоро трябва да се превърнат в  отправна точка за диалог с детето, за дискусии, за споделяне на опит, за търсене на различни от показаните решения, за създаване на усет за преценяване, избягване или противопоставяне на актуални рисковете и опасности. Някои специалисти дори твърдят, че страшните сцени от приказките дават възможност децата да си обяснят, да назоват и оценят много от случващото се около тях самите.

Другата важна полза от приказките е, че в тях ясно се показват последствията от добрите или грешните решения, от конструктивните или деструктивни действия.  Според едно проучване, децата, които не четат приказки, имат в пъти по-малко усет за обстоятелствата, които може да доведат до конфликт или проблем, както и по-малко идеи за справяне, спрямо децата, които четат. Освен това в приказките насилието и страшните сцени не са централна тема. Те обслужват определена цел, а именно историята да е завладяваща; да се създаде контрапункт, спрямо който да се види приемливото и доброто;  да се открои надеждата и силата ни да се справим и с най-сложните ситуации, а също така и да се постигне справедливост и възмездие. Силата на приказките е във вълшебствата и в посланието, че всичко е възможно, винаги има път, винаги има изход.

И все пак Вие като родители правите преценката коя книга е подходяща за детето Ви и коя не.  Ако действително се притеснявате от сцените и описанията в приказката, то наистина не е задължително да я четете на детето си. Четенето трябва да е свързано с удоволствие преди всичко и ако детето се разстройва, страхува или реагира негативно, то наистина е добре да изберете друга книжка. В крайна сметка и неговото мнение е важно.

Разбира се, значение има и каква версия на приказката избирате. Пълните версии, предназначени за 12 годишни например, в които има много повече ужаси, насилие, страх и натуралистични описания, не са подходящи за деца на 3 години. Още в книжарницата може да се поинтересувате за каква възраст е предназначена книжката и да разгърнете страниците ѝ, за да видите дали вариантът на съотния издател Ви допада.

Преценете и в коя част на деня да четете определена история. Ако историята е страшна или събужда силни емоции у детето, то я четете през деня. За заспиване избирайте истории с лек сюжет, които успокояват.

Класическите приказки имат своето място, но също така избирайте и книжки със съвременен сюжет и език, със ситуации, послания и преживявания, които са близки до ежедневието на децата.