Съботно четене за деца във филиал „Люлин“ на Столична библиотека

Едно семейство си мечтало повече деца да заобичат книгите. Свързали се с филиал „Люлин“ на Столична библиотека и така вече повече от година веднъж месечно там се събират деца и слушат приказки и истории. Четат ги родителите им, а понякога и самите деца, ако вече ходят на училище.

Преди да започне днешното четене се разговаряме с началника на филиала Петя Стефанова.

Госпожо Стефанова, колко често провеждате инициативата?

Веднъж месечно. Ще се опитаме да измислим нещо и за сезона на ваканциите.  Всичко се случва, благодарение на активността на родителите. Децата също проявяват голям интерес – някой път идват повече, друг по-малко, но взимат много дейно участие в избора на книги и слушат с голямо внимание. Четенето продължава около 1 час. Целта е наистина да събудим любопитство към четенето.

Четат ли днешните деца?

Преди време имаше затишие, но е обнадеждаващо, че напоследък се наблюдава отново събуждане на интереса към книгите. Много е важна ролята на родителите. Има родители, които казват, че 5те книги, дадени за четене през лятото са много. Родителите са тези, които трябва да събудят интереса към книгите, ние само можем да го подхранваме.

Какви книги търсят децата?

Историите за таласъми за много актуални. Търсят се и историите за Дръндьо. Децата четат много фентъзи, историите за Финдъс и Петсън и други.

Четенията за деца на каква възраст са?

За всякаква възраст. Идват и деца, които не ходят на училище и деца, които са 4-5 клас. Веднъж дойде и 2 годишно дете, но беше трудно да му задържим вниманието.

Какви други инициативи имате?

Сега за 1 юни сме поканили децата да рисуват на тема „Здравей, ваканция“. Редовно правим конкурси, например, за коледна играчка, а после с творенията на децата украсяваме елхата.  Правили сме конкурси за рисунка, стихотворение, за Великденски яйца. Отбелязахме и годишнината на Джоан Роулинг с конкурс за фентъзи стихотворение, разказ и рисунка. Правихме среща с Боби Мирчев, който пя на децата. Канили сме и поети, дори млади. Целта ни е да събудим любов към библиотеката и книгите. Редовно, поне веднъж или два пъти в месеца провеждаме подобни събития.

Къде родителите може да видят информация за четенията?

На сайта на Столична библиотека. Слагаме и обяви тук около библиотеката.

Малките читатели влизат с усмивка и веднага се насочват сами да си търсят книги – за най-малките е предвидено шкафчета на тяхната височина, абсолютно достъпни, за да могат сами да направят избор. Помещението на детския отдел на библиотеката е много приветливо и канещо.  Децата се разполагат на меки разноцветни пуфи. Има и масички с малки столчета, където могат и сами да разглеждат книжки или да рисуват.

Днес  за четенето идват  5 деца, но разбирам, че обичайно се събират много повече. Имам късмет този ден да се срещна с Диана Николова – тя е дамата, която заедно със своя съпруг предлагат тази прекрасна инициатива на библиотеката. Тук е и друга редовна участничка в четенията – Мая, майката на Ани. Мая започва да чете „Малкият Николá“, а след нея Диана захваща  глава от „Хора и разбойници в Кардамоновия град“ . След нея се нареждат „Приключенията на Франклин“.  В паузите Петя кани децата да се подсладят и да съберат сили за следващата история.

Диана, как стигнахте до тази идея с Вашия съпруг Юлиан?

Искахме да провокираме интерес у децата. Всъщност всичко беше провокирано от голямата ми дъщеря, която не искаше да чете и трябваше да направя нещата интересни. Знаех, че има такава инициатива в Централната столична библиотека и решихме, че и тук в квартал „Люлин“, локално, може да се направи същото. Инициативата цели да популяризираме четенето, защото децата в днешно време не четат много. Надявам се да идват все повече деца.

Мая, какво Ви харесва в тази инициатива?

Харесва ми това, че на децата им харесва и че четем. В къщи четенето се случва по-трудно и е различно, когато четеш само на своите деца. Тук, когато общуват и с други деца, е много по-забавно и интересно – общуват, споделят, разбират и за други книги, които до този момент не са им били познати.

Какви книжки харесват децата?

Диана: Децата харесват книжки, които са близки до душевността им. Такива са например книжките за „Малкия Николá“, „Приключенията на Франклин“, комикси или изобщо книжки с хубави картинки. Харесват и класическите приказки като „Пепеляшка“ и „Котаракът в чизми. Популярни са и книжките, които те знаят от телевизията „Дора –изследователката“, „Диего“ и т.н. Моите деца харесват „Приказки по телефона“ на Джани Родари, но лично аз съм ги зарибила за това. Всичко зависи и от възрастта. Едно момиче на 11 години би харесало „Уич“ и други приключенски книги.

Мая: Децата сами избират книгите, които четем. Случва се на четенията да идват деца от различна възраст и тогава може да се случи за едни историята да е интересна, а за други – не. Но пак споделеното четене е приятно. Ние може някой път да им предложим книги или да ги насочим, но като цяло децата сами избират.

Диана: Веднъж да чете беше дошло едно момиче, облечено като Пипи-дългото чорапче и тогава се спряхме на истории на Астрид Линдгрен. Когато има и някакви забележителни дати, правим тематични четения. Така, по случай 388 годишнината от рождението на Шарл Перо, четохме негови приказки.

Свързвате ли четенето и с игри?

Диана: Да. Например, направих с дъщеря си няколко хартиени куклички на клечка като илюстрация на героите от историята, за да може децата да си играят с тях, докато четем. Правихме куклен театър. Имах идея и да рисувам, докато чета с триещи се маркери върху дъската, която имаме тук, за да обясняваме, това което четем, но ще я реализирам в бъдеще.

Като родител, който обича четенето и иска да събуди същата любов и у децата си, какви насоки бихте дали?

Диана: Като  човек, който има две деца и непрекъснато пробва какви ли не методи, смятам, че разковничето е непрекъснато да се чете. Другото важно нещо е да се показват различни варианти на книги, истори и децата да имат възможност да си избират. Да, едни няма да ги харесат, ще им се сторят глупави дори, но възможностите не свършват дотук. Винаги  може да предложим и други варианти. Не бива да се отказваме от четенето – да, може да сме уморени, но нека да намерим време и сили да четем на децата си вечер. Трябва да сме постоянни. Ето например, моята дъщеря на 11 не иска да чете, но се заслушва, когато чета „Емил от Льонеберя“ на сина ми. Казва, че ѝ е интересно и иска да продължа да ѝ чета, но тогава аз ѝ казвам, че тя вече може и сама да чете и е добре да го направи, а не да чака мен. Когато детето те вижда, че ти самият четеш непрекъснато, то неминуемо ще се зароди любов към четенето.

Мая: Моето дете, когато проговори вече знаеше, че има библиотека. Ние така и разбрахме за тази инициатива. Не знам как се породи любовта към четенето, но тя сама искаше да идваме тук и да четем. Ние идваме и извън дните на инициативата, например, за да рисува. Усещането е много по-различно. Ето и днес, бяхме забравили, че има ден за четене, но в момента, в който се сетих, оправихме се набързо и с тичане дойдохме.