С деца на планина, интервю с Радослав Байрактаров

Ако обичате планината и искате да запалите и децата си да общуват активно с природата, със сигурност блогът на Радослав Байрактаров „Деца на планина“ ще Ви е много полезен. И в блога и на Фейсбук страницата си той споделя маршрути и опит от преходите със собствените си две деца.

Радослав професионално се занимава с проектен мениджмънт в международна компания. Висшето си образование завършва в Германия, където работи за една от големите консултантски фирми до 2010г.. След това със съпругата си се завръщат обратно в България, за да създадат семейство и да продължат професионалното си развитие на родна земя. Голяма част от свободното си време прекарват сред природата. „С раждането на дъщеря ни (а по-късно и на сина) започнахме да напасваме преходите и разходките ни спрямо децата.

Срещаме се с него, за да ни разкаже повече за блога, семейните приключения и преходите в планината.

Г-н Байрактаров, какво Ви вдъхнови да създадете „Деца на планина“?

Идеята за блога се роди постепенно. Първоначално исках да запаметя общите ни моменти и емоциите, които преживявахме сред природата заедно за лична консумация. Исках един ден, когато децата пораснат, а ние остареем и вземем да позабравяме, да четем и гледаме, къде сме били и на какво сме се смеели и плачели. Нараставащата бройка приключения и опитът, който трупахме в един момент ме накара да ги споделям. Смятам, че има много други семейства като нас, които от средата на седмицата почват да кроят планове за почивните дни. На други им липсва смелост или идеи да тръгнат с децата от най-ранна възраст по разходки. Затова реших, че един блог за активните семейства би бил полезен. Да се съберат на едно място както атрактивни, подходящи за деца разходки, така и съвети и идеи за избягване на неприятни ситуации. Поддържам блога от 2013 година.

Как се отразяват походите и общуването с природата на децата? Как се променят, какво научават?

Лично съм уверен, че времето прекарано сред природата е най-добрият учител не само за децата, но и възрастните. Уменията и знанията, които децата придобиват, прекарвайки време навън са трайни и комплексни. Не те обаче са основната цел. Не излизаме с мисълта да „учим“ децата на това или онова. На преден план за нас стои удоволствието да сме активни, да играем заедно, да преодоляваме различни трудности, да правим дивотии. Като съпътстващ ефект любопитсвото на децата ги кара да учат нови неща и усвояват нови умения съвсем естествено. Темата е много широка, но мога да спомена няколко ефекта. Тичането сред поляни и горски пътеки не може да се сравни с това в градинката пред блока. Моторика, координация, усет за пространство се развиват съвсем естествено. Разнообразието на форми, цветове, растения и животни в природата допълнително събуждат желанието на децата да опознават света. В модерния дигитален свят все по-важно е да се обръща внимание на физическа култура, закаляване и издържливост. Преходите спомагат значително за развитие на социални умения, екипна работа и толерантност към природата и другите в групата. Не на последно място, прекарване на времето със семейството и изграждане на общи интереси сплотяват и засилват връзката ни един към друг.

Кое е най-голямото предизвикателство с деца в планината?

Най-голямото предизвикателство за мен остава да повярваме на какво са способни децата от най-ранна възраст и да се отърсим от страховете си, какво може да се случи. Това е голяма пречка за много хора да излязат сред природата на разходка. Често се предпочита близостта на парка или детския кът. Иначе трудностите, които имаме вкъщи, в парка или пред блока са същите като тези в планината.

Кой е най-запомнящият се момент от всичките Ви походи?

Трудно ми е да уловя един момент при повече от 150 разходки и прехода през последните години. Те наистина са много. Но всичко започна с една пролетна разходка до ждрелото на река Ерма. Дъщеря ми Ема беше на 1 година и 4 месеца, когато отидохме двамата с нея там. Сложих я в самара и тръгнах по пътеката към ждрелото. Само след няколко минути тя викаше от гърба ми:„Долу, долу“. Премина цялата разходка през ждрелото, до връх Църквището и обратно сама. Направих даже и клипче, как се клатушка по пътеката и как всяко едно малко камъче по нея представляваше огромно предизвикателство за нейния размер. Оттогава тя повече не се качи в самара. Трудно ми е да опиша колко изненадан, но и щастлив бях тогава.

Как подбирате маршрутите? Как преценявате натоварването за децата, особено за най-малките?

Относно възрастта бих казал, че докъм 2-годишна възраст децата могат да са навсякъде на гърба на мама или тати. Още на тази възраст е важно детето да бъде сред природата – през всеки сезон, без изключение. След това идва може би най-трудната фаза – тогава, когато детето хем може (и иска) да ходи, хем бързо се изморява. Тогава обикновено сменяме фази на ходене с такива на носене. Самарът е на гърба, но все по-често е празен. Подканяме детето да върви през част от маршрута и в никакъв случай не го носим през целия път. За мен самарът вече е излишен след 3тата година. Тогава вече е крайно време да започнем да избираме леки и разнообразни маршрути, които да са интересни за децата. На 4-5г. децата могат да извървят 5 и повече километра на ден и да преодолеят завидна денивелация (над 400м.). Разбира се, дължината и сложността на маршрута зависи и от досегашния опит на детето (и родителите), както и от групата, в която се движи.

Кои маршрути и какви преживявания допадат на децата?

Относно избора на дестинация, често грешно се допуска, че децата имат същите стремежи, както възрастните. Това може би важи до някаква степен само за по-големи деца, вече в средното училище. За по-малките качването на някакъв връх (колкото и висок, труден и красив да е) или ходене до местност с красива панорама не представлява особен (да не кажа никакъв) интерес. Децата жадуват за приключения, открития, игри и тайнствени находки в планините. Ето защо, ние предпочитаме разнообразни маршрути, където има катерене по стълби и скалички, проучване на пещери и дупки, доближаване до водопади. Екопътеките са една прекрасна възможност за децата да се запознаят с интересни природни забележителности, с флората и фауната на даден район. Ние не пропускаме да влезем в някоя пещера с челници и фенери (дори да е на 50м навътре) и да разгледаме какво има вътре. Лятото обикновено оставяме децата да се изкъпят под някой водопад или в реката. Тези неща те ги помнят дълго и създават положителна нагласа към преходите навън.

Как поддържате мотивацията им за ходене?

Ако слушаме само децата по време на разходка, сигурно няма да стигнем много далеч. Обратно, ако не обръщате внимание на техните нужди, потребности и желания, надали ще изпитате наслада при достигане до крайната точка. Постоянни предупреждения, заплахи и подвиквания към децата често помрачват настроението на цялата група. Ето няколко лесни правила от личен опит, които правят ходенето на планина с деца приятно изживяване:

• Съобразяваме се с интересите и възможностите на децата при избора на маршрут (възраст, дължина, сложност, атракции);
• Оставяме ги често да водят групата и да търсят маркировката или пътеката;
• Разнообразяваме скучни пасажи с песни, игри на гоненица и криеница, разделяме се на отбори, правим състезания;
• Оставяме време за изследване на интересни растения, животни, предмети, които откриваме по пътя;
• Събираме се с приятели и техните деца. Децата ходят още повече, когато са в група. Ще се учудите, колко много вървят, когато ги съберете с други. Особено, ако има по-големи деца, те служат за пример за по-малките и ги карат да ги следват неотлъчно;
• Разказваме си легенди и приказки от обекти по маршрута (добре е да се информираме предварително, а понякога си ги и измисляме)
• Обещаваме сладолед/шоколад за финал.

Кои са най-важните неща за раницата, когато сте с деца в планината? Без какво не тръгвате?

Доброто настроение и подклаждане на любопитството са първите неща, които „слагаме“ в раницата. Всичко друго може да се компенсира. Преди тръгване винаги гледам прогнозата за времето и ако има вероятност от дъжд, слагам подходящо облекло. Дъждът рядко е причина да се откажем. Иначе винаги имам вода и сладки неща за мотивация в „екстремни“ моменти.