„Това не те интересува!“ или как се убива любознателност

Ден като ден. Пазарувам. Нищо необичайно. Намирам се в една аптека в квартала и избирам боя за коса. Пред мен има стена от марки, цветове, каталози… Зад мен една миловидна баба се опитва да си прокара път с внучето. Успява и застава до мен с вперен поглед към боите. Внучето ѝ, видимо на 7 години, следейки реакциите ѝ, се опита да ѝ помогне. „Бабо, мисля, че това е твоят цвят.“ и ѝ посочи една кутия. „Не пипай. Не може да знаеш кой е моят цвят. Стой настрана ѝ мълчи. Това не те интересува.“

Това не беше отговор, а сопнато избълване на стряскащи думи, които заведоха момчето встрани и забиха очите му в пода. То не се съпротиви. Просто блясъкът в очите му угасна.

В този момент аз взех един от каталозите, за да се ориентирам в предлаганите цветове.  Бабата продължаваше да гледа с блуждаещ поглед из стената от кутии с боя за коса. С периферното си зрение видях момчето да наднича в моя каталог. Нарочно го свалих до нивото на очите му. Вратлето му се изтегна напред, за да вижда по-добре.  „Искаш ли да погледнеш?“ беше естествената ми реакция. „Да!“ енергично и с усмивка ми отвърна то. Бабата в този момент се извърна ловко и със същия командантски глас изрева: „Не, не се интересува! Това не го интересува. Какво има да го интересува?“ Момчето отстъпи назад, наведе отново глава и някак студено и сухо измърмори: „Аз ги знам, не искам да ги гледам!“

Не знам каква е предисторията на тази ситуация, нито на това отношение на бабата, но каквато и да е, си мисля, че нямаме право да убиваме опитите на децата да бъдат полезни, нито опитите им  да учат. Да стъпчеш детето, да го пратиш встрани, да вземеш гласа му, защото така или иначе го броиш за незначителен, също както и въпросите му, и идеите му, е лесно, много лесно, но какъв ще е резултатът в дългосрочен план?Може ли да предположите какво ще е самочувствието на това дете? Може ли да предположите дали ще развие необходимата увереност да се отстоява? Вярвате ли, че ще задава въпроси и ще споделя мнение?

Децата са естествено любопитни. Те наблюдават и задават въпроси. Най-добрият начин да отворите съзнанието на едно дете да учи и да се развива е да се базирате на естествено проявен интерес към нещо. В случая това са боите за коса. Попитайте го какво е забелязало, какви въпроси има. Може да насочи вниманието си върху символите по кутията, да Ви обърне внимание коя опаковка е привлекателна (цели маркетингови отдели се занимават с това!), да открие разлики между отделните каталози….

Не е необходимо да изнесете урок по химия, но ако детето е любопитно да разбере как се постигат тези цветове, може заедно да потърсите достъпна информация и дори да се поинтересувате за естествени оцветители. Не е необходимо да четете трудове по естетика, но може да си поговорите затова кое е красиво според Вас и според него. И не е необходимо да спирате дотук. У дома детето може да направи свой дизайн на кутия, да потърси информация за естествени оцветители и да направи експерименти с тях, да помисли как може да се мотивират хората да изхвърлят разделно и какво ли още не.

Няма точно формула как може да се оползотвори една ситуация. Всичко зависи от това какво детето иска да научи или да сподели с Вас. Вниманието му може да е привлечено от подстанцията в квартала, от слънчевия часовник в парка, от рампата на някой камион, по която свалят товари, от модно ревю, от стетоскопа на педиатъра, от пяната, която прави препарата за миене на чинии, от сянката, от моста, по който минавате и т.н, и т.н. Важното е доколко Вие сте склонни да чуете въпросите, да отчетете интереса, да водите диалог, да разширявате любопитството и знанията му.  С други думи, да сте сетивни към това, което го вълнува и да искате да учите заедно с него. Може ли да предположите в този случай дали детето Ви уверено ще задава въпроси? Дали ще има самочувствие? Дали ще обича да учи? Дали ще умее да общува и да се отстоява?

Да се убие любопитството и самочувствието е лесно. Много лесно.