Трите страни на възпитанието

Най-голямата потребност на човека е да бъде приет и обичан такъв, какъвто е. Всички родители обичат децата си, но много деца не се чувстват значими, защото любовта, наставленията и ограниченията, които получават, не са последователни. Да бъдеш отговорен родител, означава да имаш сериозно отношение към възпитанието на децата си.
Трите страни на възпитанието трябва да бъдат в хармония помежду си. Проявата на любов без ограничения и дисциплина води до разглезване на детето и го подтиква към манипулиране на другите. Ограниченията и дисциплината без любов водят до двуличие и не възпитават у детето чувството за отговорност.

Ограниченията помагат на детето да научи правилата на съвместния живот. Отговорният родител поставя пред детето ясни граници и следи за тяхното изпълнение. С нарастването на умението му и на способността му да се контролира, отговорността постепенно се прехвърля върху него.

Любовта е израз на одобрение към детето, но по такъв начин, че то да разбира, че е обичано и прието такова, каквото е. За него е важно да знае, че доставя радост на близките си.

Давайте сигурност, като поставяте ясни граници

Родителят трябва да предпазва детето си от такива опитности, с които то все още не може да се справи само. Поставяйте ясни и строги правила и настоявайте те да бъдат спазвани. Така доверието му в самото него нараства и територията му на действие се разширява.

• Прегръдката и физическата близост дават на детето сигурност. Когато го утешавате и успокоявате, то ще се научи да освобождава отрицателните си емоции, без да изпада в прекалена скръб.
• Безрезервната любов на родителите помага на детето да изследва с доверие обкръжаващата го среда и своите умения. В тази си дейност то постепенно се натъква на неща, които не му е позволено да върши. Ако родителите действат достатъчно последователно и обясняват основанията за поставените от тях ограничения, детето ще се научи да познава „светофара” на живота – какво може да прави, какво не може да прави и какво може да прави само при определени обстоятелства. Така то се научава да мисли самостоятелно.
• Родителите са заслужили с любовта си своето право да поставят граници. Колкото по-близки са отношенията между детето и родителите, толкова по-лесно ще му е на детето да приеме ограниченията и да ги спазва. То трябва да вярва, че родителите му са на негова страна.
• Детето проверява всяко ограничение със съпротива. Когато родителите не допускат детски бунт или опитите да бъдат манипулирани, то разбира, че неговата ярост няма да помогне, че е само едно обикновено момче, а не цар без ограничения, който може да защитава своя трон. Без сигурността, която родителите му дават, детето започва да се бои от своята свобода и да изразява страха си чрез агресивност или боязливост. В такива случаи то е в беда.
• Чрез лошото си поведение неограничаваното дете пита: ”Никого ли не го е грижа за мен, че не си прави труда да ми забрани нещо?”. Важно е детето да бъде поощрявано тогава, когато се държи добре. Така можем да предотвратим лошото поведение, с което то понякога предизвиква вниманието на родителите си.
• Когато духът на играта се променя, детето се изправя пред отговорността да отговаря за последствията от поведението си. То трябва да разбере, че отговорността му не може да намалее вследствие на дълги обяснения или чрез бягство. Виновният не може да се спаси от последствията, трудностите и огорченията.
• За някои от правилата може да се преговаря – те са „част от природните закони”. Научаването им е по-лесно, ако нарушението им води до предварително известни последствия.
• Приятно е да бъдеш добър и харесван, но когато родителите се поддадат на натиска на детето, то разбира, че чрез манипулация може да наложи волята си.
• Старайте се да предвиждате бъдещите ситуации. Изпреварващото насочване подкрепя вярата на детето в собствените му сили и повлиява поведението по-силно от наказанието.
• Постоянно трябва да се следи дали поставените граници са актуални.

Контролът върху спазването на границите не е нито лесен, нито приятен. Малките деца негодуват, по-големите заплашват или обвиняват. Те проверяват границите на нашето търпение и слабите ни места. Изрази като ”Всички други имат” и „Ти не разбираш” карат родителите да се чувстват зле. Детето трябва да чувства, че му се гласува доверие и че справянето с проблемите е предизвикателство. Целта е отговорността за границите да се прехвърли от родителите върху детето до настъпване на пълнолетието му.

Източник: ohridski-burgas.org