Трудните въпроси: Защо небето е синьо?

Децата задават безброй въпроси. Това е техният начин да учат за света. Любопитни са. Всичко им е интересно. Искат всичко да си обяснят. А ние като възрастни си мислим, че сме подготвени, докато един ден не ни изправят пред някой въпрос, на който и цяла научна конференция не би могла да отговори. Защо слънцето се скри зад облака? Кога спят охлювите? Защо е синьо небето?

Естественият ни повик е да отговорим. Но не винаги можем. Не винаги успяваме да извикаме онзи урок по физика, който сме проспали, нито урокът по биология, който сме прекарали в мечти за едно прекрасно утре. И какво да правим тогава? Нищо. Достатъчно е да отговорим с: „Не знам. Ти как мислиш?“ Изведнъж пред Вас ще се отвори нова вселена. Вероятно е детето да има стройна теория по въпроса, която много да помогне на Вашите увехтели знания. Или пък да Ви даде посока на търсене. „Интересно предположение. Не знам дали е така, но можем да проверим заедно!“

Да проверите заедно, означава да си позволите да учите и да споделите прекрасни емоционални мигове с детето. Отговорът може да е на един клик в Гугъл, да изисква разходка до близката гора или посещение в библиотека или музей. Преди това инвестирайте време да изредите всички въпроси, които Ви вълнуват, за да не пропуснете нещо и накрая да ги обобщите, за да не се налага да прекарате в гората или музея три месеца.

Най-хубавото е, че ставате партньор на детето в откриването на знанието и му изпращате много ценно послание: „Нищо не е даденост. Да не знаеш не е страшно, дори е прекрасно. Кара те да си задаваш въпроси, да търсиш, да се развиваш. Винаги има как да намериш информацията, трябва само малко търпение и много любопитство.“