УНИЦЕФ в помощ на родителите на деца до 3 години или още за патронажната грижа

УНИЦЕФ в помощ на родителите на деца до 3 години или още за патронажната грижа

Вече Ви представихме кампанията на УНИЦЕФ „Грижа, любов и игра за всяко дете“ и колко важни са първите 1000 дни от развитието на детето.  Днес искаме по-подробно да Ви разкажем за патронажната грижа – пилотен проект, който осигурява безплатни домашни консултации от акушерки и медицински сестри на семейства в областите Шумен и Сливен. Срещаме се с Вера Рангелова, ръководител на програми за ранно детско развитие при УНИЦЕФ България, за да ни разкаже повече за постигнатото от проекта до този момент и какво предстои в бъдеще, така че услугата да достигне до всички семейства в България.

Г-жо Рангелова, как възниква идеята за проекта „Патронажна грижа“? Какво поражда необходимостта от тази услуга?

Патронажната грижа съществува и се прилага успешно в много държави. До 2000 г. патронажната грижа е съществувала и в България. През  2013 г. стартира тестването на нов модел, който се основава на добрите традиции в България, но е съобразен със съвременните научни данни за ранното детско развитие и международния опит.

Услугата е част от глобалните усилия на  УНИЦЕФ за засилване на подкрепата за ранното детско развитие – една от ключовите теми, по които организацията работи през последните години. Данните сочат, че ранните моменти от живота на детето предоставят несравнима възможност за развитието на неговия мозък и потенциал. До навършване на 3 г. мозъкът достига 87% от своето тегло – този кратък период поставя основните, върху които ще се градят възможностите и уменията на човека. Затова е толкова важно родителите да изградят оптимална среда и условия, в които децата им да растат здрави и да получат шанс да реализират потенциала си.

  • „Майчинството е еднопосочен билет към щастието и си готова да платиш за него всяка цена“, казва с усмивка Галина, прегърнала близнаците си Ели и Дани. Докато стигне до този момент тя преминава през страх и отчаяние заради преждевременното им раждане. Нейният „лъч надежда“ е Нина Димова, медицинска сестра от Центъра за майчино и детско здраве в Сливен, подкрепен от УНИЦЕФ. Тя ѝ помага да преодолее трудностите в живота си с много търпение и вяра в бъдещето. Затова Галя разказва за нея с възхищение:  „Добротворец е думата, с която мога да опиша моята Нина. Помогнала е на толкова жени като мен. Благодарна съм на съдбата, че се появи в живота ми малко преди да родя.“

    Галина среща патронажната сестра за първи път два месеца преди термина си. И въпреки че не е осигурена и бременността ѝ не е проследявана редовно, тя сияе. След години мъчително очакване, най-сетне ще стане майка. Бременността минава спокойно, докато един ден не усеща прерязваща болка. Близнаците се раждат преждевременно, което крие риск от бъдещи увреждания и проблеми в развитието.

    „Синът ми тежеше 1450 г, а дъщеря ми 1300 г. И двамата бяха поставени в кувьози, налагаше се да останат в болницата. Прибрах се у дома без дори да съм ги докоснала.“

    Следващите 55 дни са най-тежките в живота на Галя. „Елена беше на командно дишане с опасност за живота. Страхувах се. Единственото, което ме крепеше, беше присъствието на Нина.“

    Освен че ѝ вдъхва кураж, сестрата помага на Галина със съвети, за да я подготви за момента, когато ще е с бебетата си. „Никога няма да забравя деня на изписването. Протегнах ръце, за да ги прегърна. За мен те бяха дар от Бога! “

    В следващите месеци Нина продължава да помага с безценни съвети на Галя и следи отблизо развитието на крехките близнаци. „С времето научих толкова много от Нина: как да храня децата си здравословно, как да стимулирам развитието им, как да общувам с тях пълноценно, колко са важни игрите и четенето. Не знам дали бих се справила без нея. Както те са чудо в живота ми, така и тя.“

Какви цели си поставя проектът?

Проектът е разработен в унисон с мисията на УНИЦЕФ да гарантира адекватна грижа и възможност за пълноценна развитие на всяко дете. Той е отговор на стряскаща статистика у нас, която сочи, че детската смъртност в България е сред най-високите в ЕС, а 13% от децата, които се раждат всяка година, са родени от майки, които не са осигурени и имат ограничен достъп до здравни грижи по време на бременността. Високите нива на бедност, малкият дял на бебетата, които се кърмят и липсата на пълноценно хранене, както и недостатъчното стимулиране, също създават условия много деца в България да не  развият своя пълен потенциал.

Целта на услугата е да осигури достъпна и регулярна подкрепа на родителите, така че те да бъдат по-чувствителни към потребностите на своите деца, да им осигуряват безопасна и стимулираща среда за развитие, пълноценно хранене и  възможности за учене, както и да изградят здрава емоционална връзка и общуване с тях.  Подкрепата е съобразена с потребностите на родителите и децата.

Кои са целевите групи?

Патронажната грижа е насочена към бременни жени и семейства с деца до 3 г. Към момента сме обхванали две области в страната, но целта е всяка бременна жена и всяко дете в страната да имат възможност да ползват такава услуга.

До колко майки е достигнала услугата?

Услугата се предлага в България от 2013 г., като към момента е налична в областите Шумен и Сливен. Патронажните сестри вече са достигнали до 11 000 семейства, обхващайки около 70% от всички деца на възраст до 3 г. в двете области.

Патронажната грижа се осъществява посредством създадените Центрове за майчино и детско здраве. Какъв род подкрепа се осигурява на майките?

Медицинските сестри извършват домашни посещения, по време на които предоставят на родителите подкрепа, информация и обучение за здравословна бременност, кърмене и хранене на малките деца, безопасност, насърчаване на физическото, познавателното и социално-емоционалното развитие на детето, общуване с него. Дават им съвети за възпитание и позитивни родителски практики, обясняват защо е важно родителите да общуват пълноценно с децата си още в първите дни и месеци от живота им и ги насърчават да говорят с тях, да им четат приказки, да им осигуряват възможност за игри, подходящи за възрастта им.

Ролята на сестрите включва изпълнението на още една, не по-малко важна задача − ранното идентифициране на затруднения в развитието на детето, които в много случаи могат да бъдат преодолени с подходящи грижи и стимулиране. Също така с тяхна помощ могат да се установят случаи на неглижиране и насилие в семейството, а в последствие да се предприемат стъпки в най-добрия интерес на детето.

Какъв е процесът на подкрепа при идентифициране на деца и майки с комплексни потребности?

Основна цел на медицинските сестри е да подпомогнат родителите в грижата за децата, да им помогнат да изградят необходимите за това знания, умения, нагласи и увереност. В някои случаи обаче те са изправени пред семейства и деца с много комплексни потребности – бедност, системно неглижиране на нуждите на детето,  насилие, тежки здравословни проблеми, а често и жилищни и битови затруднения. В тези случаи екипите на двата центъра се подпомагат от социален работник, както и работят в много тясна връзка с различни услуги в общността – медицински специалисти, местни власти, служби за социално подпомагане и закрила на детето. Към потребностите на всяко дете и семейство се подхожда индивидуално.

Какъв е моделът на работа?

Има няколко основни принципа, които са залегнали в модела: индивидуален подход към потребностите на всяко дете и семейство, овластяване и подкрепа за родители чрез знания, умения и подкрепа, за да могат да осигурят пълноценна грижа на своето дете, както и холистично разбиране за детското развитие – грижите трябва да подпомагат  доброто здраве и физическо развитие, да стимулират интелекта и ученето, да развиват социалните умения и емоционалните компетентности на децата.

Какви обучения преминават медицинските сестри и акушерките, предоставящи услугата? 

През годините медицинските сестри преминаха много обучения: за работа в семейна среда, детско развитие и установяване на затруднения в развитието, хранене и кърмене, психично здраве на майката и малкото дете, изграждане на емоционална връзка между майката и детето,  разпознаване на насилие и неглижиране над дете, психологическа подготовка  за раждане и родителство и др. Те получават и регулярна професионална подкрепа, за да могат да се справят  с комплексни и трудни случаи.

Кои са големите изводи и научени уроци от опита до момента при предоставянето на услугата?

Несъмнено има огромна необходимост от такава подкрепа за семействата, но тя може да бъде успешна, само ако са налице и редица подкрепящи услуги за децата и семействата. Свидетели сме на деца и семейства, които живият при изключително трудни условия, без достъп до здравна помощ,  адекватни жилищни условия, без финансови възможности за пълноценно хранене и осигуряване на най-елементарни човешки потребности. Липсват достъпни услуги за психично здраве – напр.  психологична подкрепа на майки със следродилна депресия. Услугите за деца с увреждания са недостатъчни, а често затрудненията в развитието на децата се разпознават много късно.

Какво предстои в бъдеще?

Министерството на здравеопазването пое ангажимент през 2019 г. да разпространи програмата във всички области в България. Целта е тя да бъде достъпна до всички бъдещи майки и семейства с деца до 3 г. в страната.

Как може да се подкрепи разрастването на патронажната грижа?

Вече има гарантирано финансиране от европейските фондове за първите две години от встъпването на услугата в национален мащаб. Дотогава обаче, УНИЦЕФ има нелеката задача да осигури издръжката на Центровете за майчино и детско здраве в Шумен и Сливен, в рамките на които се предлага услугата патронажна грижа. Затова се нуждаем от помощта на нашите дарители и партньори. Всеки, който иска да подкрепи работата на УНИЦЕФ за семействата с малки деца, може да го направи, като изпрати SMS с текст 5 на номер 1021 и дарява 5 лв. месечно през мобилния си телефон. Важно е да отбележим, че ДДС и други такси не се начисляват за абонати на всички мобилни оператори в България. Общи условия за даренията са налични на сайта www.unicef.bg.

  • На 7 май 2016 година, много по-рано от термина за раждане, Пламена получава контракции.  Влиза в болница и ражда сина си Велислав. Бебето е недоносено. Налага се да го поставят в кувьоз. Той изглежда толкова беззащитен и крехък, че Пламена изпитва огромни страхове, дори да го докосва. С безценната помощ на Стефанка Еленкова, патронажна медицинска сестра,  днес вече всичко е различно. Велислав се чувства прекрасно, а родителите му са уверени в грижите за него. Самата Стефанка подпомага близо 80 семейства в грижата и отглеждането на децата им до навършване на третата година. „Тя е като трета баба на сина ни Велислав“, споделя майка му Пламена.

Продукти

Изпрати коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Подобни публикации