УНИЦЕФ в помощ на родителите на деца до 3 години или още за патронажната грижа

УНИЦЕФ в помощ на родителите на деца до 3 години или още за патронажната грижа

Вече Ви представихме кампанията на УНИЦЕФ „Грижа, любов и игра за всяко дете“ и колко важни са първите 1000 дни от развитието на детето.  Днес искаме по-подробно да Ви разкажем за патронажната грижа – пилотен проект, който осигурява безплатни домашни консултации от акушерки и медицински сестри на семейства в областите Шумен и Сливен. Срещаме се с Вера Рангелова, ръководител на програми за ранно детско развитие при УНИЦЕФ България, за да ни разкаже повече за постигнатото от проекта до този момент и какво предстои в бъдеще, така че услугата да достигне до всички семейства в България.

Г-жо Рангелова, как възниква идеята за проекта „Патронажна грижа“? Какво поражда необходимостта от тази услуга?

Патронажната грижа съществува и се прилага успешно в много държави. До 2000 г. патронажната грижа е съществувала и в България. През  2013 г. стартира тестването на нов модел, който се основава на добрите традиции в България, но е съобразен със съвременните научни данни за ранното детско развитие и международния опит.

Услугата е част от глобалните усилия на  УНИЦЕФ за засилване на подкрепата за ранното детско развитие – една от ключовите теми, по които организацията работи през последните години. Данните сочат, че ранните моменти от живота на детето предоставят несравнима възможност за развитието на неговия мозък и потенциал. До навършване на 3 г. мозъкът достига 87% от своето тегло – този кратък период поставя основните, върху които ще се градят възможностите и уменията на човека. Затова е толкова важно родителите да изградят оптимална среда и условия, в които децата им да растат здрави и да получат шанс да реализират потенциала си.

  • „Майчинството е еднопосочен билет към щастието и си готова да платиш за него всяка цена“, казва с усмивка Галина, прегърнала близнаците си Ели и Дани. Докато стигне до този момент тя преминава през страх и отчаяние заради преждевременното им раждане. Нейният „лъч надежда“ е Нина Димова, медицинска сестра от Центъра за майчино и детско здраве в Сливен, подкрепен от УНИЦЕФ. Тя ѝ помага да преодолее трудностите в живота си с много търпение и вяра в бъдещето. Затова Галя разказва за нея с възхищение:  „Добротворец е думата, с която мога да опиша моята Нина. Помогнала е на толкова жени като мен. Благодарна съм на съдбата, че се появи в живота ми малко преди да родя.“

    Галина среща патронажната сестра за първи път два месеца преди термина си. И въпреки че не е осигурена и бременността ѝ не е проследявана редовно, тя сияе. След години мъчително очакване, най-сетне ще стане майка. Бременността минава спокойно, докато един ден не усеща прерязваща болка. Близнаците се раждат преждевременно, което крие риск от бъдещи увреждания и проблеми в развитието.

    „Синът ми тежеше 1450 г, а дъщеря ми 1300 г. И двамата бяха поставени в кувьози, налагаше се да останат в болницата. Прибрах се у дома без дори да съм ги докоснала.“

    Следващите 55 дни са най-тежките в живота на Галя. „Елена беше на командно дишане с опасност за живота. Страхувах се. Единственото, което ме крепеше, беше присъствието на Нина.“

    Освен че ѝ вдъхва кураж, сестрата помага на Галина със съвети, за да я подготви за момента, когато ще е с бебетата си. „Никога няма да забравя деня на изписването. Протегнах ръце, за да ги прегърна. За мен те бяха дар от Бога! “

    В следващите месеци Нина продължава да помага с безценни съвети на Галя и следи отблизо развитието на крехките близнаци. „С времето научих толкова много от Нина: как да храня децата си здравословно, как да стимулирам развитието им, как да общувам с тях пълноценно, колко са важни игрите и четенето. Не знам дали бих се справила без нея. Както те са чудо в живота ми, така и тя.“

Какви цели си поставя проектът?

Проектът е разработен в унисон с мисията на УНИЦЕФ да гарантира адекватна грижа и възможност за пълноценна развитие на всяко дете. Той е отговор на стряскаща статистика у нас, която сочи, че детската смъртност в България е сред най-високите в ЕС, а 13% от децата, които се раждат всяка година, са родени от майки, които не са осигурени и имат ограничен достъп до здравни грижи по време на бременността. Високите нива на бедност, малкият дял на бебетата, които се кърмят и липсата на пълноценно хранене, както и недостатъчното стимулиране, също създават условия много деца в България да не  развият своя пълен потенциал.

Целта на услугата е да осигури достъпна и регулярна подкрепа на родителите, така че те да бъдат по-чувствителни към потребностите на своите деца, да им осигуряват безопасна и стимулираща среда за развитие, пълноценно хранене и  възможности за учене, както и да изградят здрава емоционална връзка и общуване с тях.  Подкрепата е съобразена с потребностите на родителите и децата.

Кои са целевите групи?

Патронажната грижа е насочена към бременни жени и семейства с деца до 3 г. Към момента сме обхванали две области в страната, но целта е всяка бременна жена и всяко дете в страната да имат възможност да ползват такава услуга.

До колко майки е достигнала услугата?

Услугата се предлага в България от 2013 г., като към момента е налична в областите Шумен и Сливен. Патронажните сестри вече са достигнали до 11 000 семейства, обхващайки около 70% от всички деца на възраст до 3 г. в двете области.

Патронажната грижа се осъществява посредством създадените Центрове за майчино и детско здраве. Какъв род подкрепа се осигурява на майките?

Медицинските сестри извършват домашни посещения, по време на които предоставят на родителите подкрепа, информация и обучение за здравословна бременност, кърмене и хранене на малките деца, безопасност, насърчаване на физическото, познавателното и социално-емоционалното развитие на детето, общуване с него. Дават им съвети за възпитание и позитивни родителски практики, обясняват защо е важно родителите да общуват пълноценно с децата си още в първите дни и месеци от живота им и ги насърчават да говорят с тях, да им четат приказки, да им осигуряват възможност за игри, подходящи за възрастта им.

Ролята на сестрите включва изпълнението на още една, не по-малко важна задача − ранното идентифициране на затруднения в развитието на детето, които в много случаи могат да бъдат преодолени с подходящи грижи и стимулиране. Също така с тяхна помощ могат да се установят случаи на неглижиране и насилие в семейството, а в последствие да се предприемат стъпки в най-добрия интерес на детето.

Какъв е процесът на подкрепа при идентифициране на деца и майки с комплексни потребности?

Основна цел на медицинските сестри е да подпомогнат родителите в грижата за децата, да им помогнат да изградят необходимите за това знания, умения, нагласи и увереност. В някои случаи обаче те са изправени пред семейства и деца с много комплексни потребности – бедност, системно неглижиране на нуждите на детето,  насилие, тежки здравословни проблеми, а често и жилищни и битови затруднения. В тези случаи екипите на двата центъра се подпомагат от социален работник, както и работят в много тясна връзка с различни услуги в общността – медицински специалисти, местни власти, служби за социално подпомагане и закрила на детето. Към потребностите на всяко дете и семейство се подхожда индивидуално.

Какъв е моделът на работа?

Има няколко основни принципа, които са залегнали в модела: индивидуален подход към потребностите на всяко дете и семейство, овластяване и подкрепа за родители чрез знания, умения и подкрепа, за да могат да осигурят пълноценна грижа на своето дете, както и холистично разбиране за детското развитие – грижите трябва да подпомагат  доброто здраве и физическо развитие, да стимулират интелекта и ученето, да развиват социалните умения и емоционалните компетентности на децата.

Какви обучения преминават медицинските сестри и акушерките, предоставящи услугата? 

През годините медицинските сестри преминаха много обучения: за работа в семейна среда, детско развитие и установяване на затруднения в развитието, хранене и кърмене, психично здраве на майката и малкото дете, изграждане на емоционална връзка между майката и детето,  разпознаване на насилие и неглижиране над дете, психологическа подготовка  за раждане и родителство и др. Те получават и регулярна професионална подкрепа, за да могат да се справят  с комплексни и трудни случаи.

Кои са големите изводи и научени уроци от опита до момента при предоставянето на услугата?

Несъмнено има огромна необходимост от такава подкрепа за семействата, но тя може да бъде успешна, само ако са налице и редица подкрепящи услуги за децата и семействата. Свидетели сме на деца и семейства, които живият при изключително трудни условия, без достъп до здравна помощ,  адекватни жилищни условия, без финансови възможности за пълноценно хранене и осигуряване на най-елементарни човешки потребности. Липсват достъпни услуги за психично здраве – напр.  психологична подкрепа на майки със следродилна депресия. Услугите за деца с увреждания са недостатъчни, а често затрудненията в развитието на децата се разпознават много късно.

Какво предстои в бъдеще?

Министерството на здравеопазването пое ангажимент през 2019 г. да разпространи програмата във всички области в България. Целта е тя да бъде достъпна до всички бъдещи майки и семейства с деца до 3 г. в страната.

Как може да се подкрепи разрастването на патронажната грижа?

Вече има гарантирано финансиране от европейските фондове за първите две години от встъпването на услугата в национален мащаб. Дотогава обаче, УНИЦЕФ има нелеката задача да осигури издръжката на Центровете за майчино и детско здраве в Шумен и Сливен, в рамките на които се предлага услугата патронажна грижа. Затова се нуждаем от помощта на нашите дарители и партньори. Всеки, който иска да подкрепи работата на УНИЦЕФ за семействата с малки деца, може да го направи, като изпрати SMS с текст 5 на номер 1021 и дарява 5 лв. месечно през мобилния си телефон. Важно е да отбележим, че ДДС и други такси не се начисляват за абонати на всички мобилни оператори в България. Общи условия за даренията са налични на сайта www.unicef.bg.

  • На 7 май 2016 година, много по-рано от термина за раждане, Пламена получава контракции.  Влиза в болница и ражда сина си Велислав. Бебето е недоносено. Налага се да го поставят в кувьоз. Той изглежда толкова беззащитен и крехък, че Пламена изпитва огромни страхове, дори да го докосва. С безценната помощ на Стефанка Еленкова, патронажна медицинска сестра,  днес вече всичко е различно. Велислав се чувства прекрасно, а родителите му са уверени в грижите за него. Самата Стефанка подпомага близо 80 семейства в грижата и отглеждането на децата им до навършване на третата година. „Тя е като трета баба на сина ни Велислав“, споделя майка му Пламена.

Изпрати коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Подобни публикации