Урок по доброта

Урок по доброта

Благодарим за публикацията на Дарина Стоянова, София.

Свикнали сме ние възрастните да учим децата какво е добро и какво не. Ние сме тези, които възпитават и водят детето напред към неговото израстване в личност. Но готови ли сме да учим от тях самите?

Преди близо месец и половина в нашата сграда се развали парната инсталация.  Стана адски студено. Успокоихме се, когато видяхме навън аварийни екипи да работят по отстраняването на повредата, но за съжаление това не стана бързо. Часовете се извървяваха, у дома ставаше все по-студено, а нямах никаква алтернатива за отопление. Бях притеснена за детето, което само преди няколко дни беше болно и беше все още с крехко здраве. Стоях нервна на прозореца, с все по-надигащ се гняв към хората, които работеха отвън. Каква е тази повреда, че да не може да се отстрани? Какво само седят там и си говорят? Навън работеха повече от 10 часа, а резултат – никакъв. Наближаваше полунощ. Гневът ми се изливаше от мен, докато в един момент детето ми, сгушено до мен под 4 одеяла в опит да спи в студа, се пробуди и ме попита: „Мамо, чичковците още ли са навън? Сигурно им е много студено! Да им бяхме направили чай!“

Сепнах се от това предложение. Гневът така беше замъглил съзнанието ми, че не виждах по-далеч от собствения си дискомфорт. Чак сега си дадох сметка, че мъжете отвън не бяха дошли на раздумка, а да отстранят очевидно сериозна повреда. Бяха стояли на снега и студа с часове, без да мръднат от мястото, а аз дори не бях помислила за това. Това беше моят първи урок по доброта от моето собствено дете. То ми показа другата перспектива и че от мен също зависи нещо. Не просто като красив призив във фейсбук, а реално в тази конкретна ситуация.

За съжаление, докато направихме чая и няколко сандвича, хората си бяха отишли. Не можахме да се отблагодарим. Но и не спряхме до там. Поговорихме заедно с детето с какво можем да допринесем за други хора, места… То ми предложи да изчистим градинката пред блока. Беше полезно. Истината е, че се присъединиха още двама съседи. Беше забавно и научихме заедно колко добре се чувства човек, когато дава. Често си говорим за това и когато ни хрумне идея, просто действаме.

Искрено Ви го препоръчвам. Огледайте се. Не е необходимо да следвате рецепта или да правите грандиозни неща. Вие сами ще почувствате с какво и на кого може да сте полезни. Когато детето е редом с Вас в това, чувството е неописуемо. А възпитанието се случва не с изтъркани фрази и кух морал, а с преживяни и споделени емоции и вътрешна удовлетвореност.

1 Коментар

  • Публикувано 29.03.2016

    ХРОСИ ДЕВЕДЖИЕВА

    Този начин постоянно присъства в нашето ежедневие и възпитание! Изключително благоприятно действа старанието и желанието да помогнеш на някой в даден момент. Постоянно изпращаме храна дрешки играчки на бедни деца. Не може да си представите реакцията на нашето дете, когато една майка беше публикувала снимки на детенцето си с нашите играчки! Учете децата си на добрини така стават спокойни и добронамерени!

Изпрати коментар

Подобни публикации