Условията, необходими, за да използваме активно слушане

Често говорим за „активно слушане“, когато споменаваме общуването с децата си. Това е и основно умение за помагане, което се разглежда като част от програмата „Трениране на успешни родители“.

Какво точно представлява то и как се използва? Този въпрос няма кратък отговор и изисква не само да си обясним и разберем процеса на активно слушане на теория, но и да имаме възможност и желание да практикуваме и получаваме обратна връзка, отново и отново, докато сработи и започнем да виждаме реални резултати в общуването и в отношенията си с децата. Въпреки това, нека опитаме да дадем идея каква е най-добрата среда, в която се случва този процес. И преди да преминем към детайлите, нека подчертаем, че винаги е по-добре да се опитваме да използваме активното слушане вместо заповеди или съвети, дори и то да не се случва по най-добрия възможен начин или при най-благоприятните за това условия.

На първо място трябва да се знае, че активното слушане се използва в ситуации, в които детето ни има проблем. Основната ни цел в тези моменти е да му дадем пространство да изрази мислите и чувствата си и да намери свое уникално решение на своя проблем. Така детето ще се почувства прието такова каквото е, с емоциите и предизвикателствата си.

Нека дадем пример с конкретна ситуация.

Представете си, че детето не може да намери любимата си играчка, с която обикновено заспива. Често реагираме или като започваме да търсим играчката, или пък с остра реплики като: „Голяма работа, все ще изскочи от някоде!“, „Хайде, намери си друга!“, „Искаш ли аз да я потърся?“, „Ей сега ще я намеря и ще видиш, че не си търсил внимателно“, а е възможно и по още по-неприятни за детето начини. Това, което постигаме по този начин е, че реакцията ни затваря детето, а и предизвиква още по-силни чувства на неудовлетворение, които не му дават възможност да помисли разумно и да намери решение на проблема си.

Когато искаме да приложим активно слушане, преди да направим или кажем каквото и да било, е важно да дадем пространство на детето да се изкаже, докато ние слушаме много внимателно. Оставяме го само да намери играчката, като го подкрепяме, приемаме неговото притеснение и не го осъждаме или пренебрегваме. Опитваме се да разпознаем и назовем точната емоция, която детето изпитва в настоящия момент, както и нуждата, която е скрита зад тази емоция: “Изглеждаш ми много разстроен!”, “Навсякъде я потърси и вече си много притеснен!”, “Отчаян си, че може да си я забравил някъде навън?” ... След отговора на детето, продължаваме да откликваме според неговите сигнали: има нужда да търсим заедно с него, има нужда от това да сподели къде вече е търсил, за да го подсетим къде другаде би могла да е? През цялото време внимаваме “да не изземем проблема” на детето, а да му окажем нужната подкрепа (според етапа му на развитие), за да намери своето решение за изход от ситуацията.

Така, чрез активно слушане, даваме на детето самочувствие и самоувереност в собствените сили – толкова важни качества, които всички ние мечтаем да възпитаме у децата си.

За да сработи най-добре активното слушане в ситуации, в които детето ни има проблем, е добре да имаме предвид изискването за наличие на набор от определени нагласи. Без тези нагласи, методът рядко или трудно ще сработи – казаното от нас ще звучи фалшиво, празно, механично, неискрено.

Ето някои основни нагласи, които трябва да са налице, когато родителят използва активно слушане. Когато тези нагласи не са налични, родителят не може да приложи ефективно активно слушане.

1. Трябва да искаме да чуем какво детето иска да сподели. Това означава, че сме готови да отделим от своето време, за да го изслушаме. Ако в дадения момент нямаме достатъчно време, просто трябва да кажем това на детето.

2. Трябва искрено да искаме да подкрепим детето си в разрешаването на конкретния проблем, който споделя с нас в този момент. Ако нямаме искрено желание, по-добре да изчакаме то да се появи.

3. Трябва искрено да приемаме неговите чувства, каквито и да са те и независимо от това колко различни са от нашите чувства в момента или от чувствата, които ние мислим, че детето “трябва” да изпитва. Тази нагласа изисква време, за да бъде развита у родителя.

4. Трябва да изпитваме дълбоко доверие в детето си, че то има капацитета да се справи със своите емоции, да ги преодолее и да намери собствено решение на своя проблем. Ние ще развием това доверие, като наблюдаваме как нашето дете се справя с проблемите си.

5. Важно е да не забравяме, че чувствата са преходни, а не постоянни. Чувствата се променят – омразата може да се превърне в любов, а отчаянието може бързо да премине в надежда. Важно е чувствата да бъдат изразявани – те няма да останат фиксирани/трайно в детето. Активното слушане ни го доказва.

6. Трябва да можем да гледаме на детето си като на отделен от нас човек – уникална личност, със свой собствен живот и уникална идентичност. Това ще ни позволи да осъзнаем, че детето ни има свои собствени чувства и свой собствен начин на възприемане на заобикалящия го свят. Само осъзнавайки това, ние ще можем да сме наистина в подкрепа за детето си. Трябва да сме “с него” докато то преживява проблем, но да не се чувстваме като част от него.

Четете още:

Какво означава да си успешен родител

Децата не се държат лошо

За дати на предстоящи обучения за Трениране на успешни родители по системата на д-р Томас Гордън следете карето по-долу.