Фокусът на Монтесори педагогиката във възрастта 0-3г., интервю с Монтесори гуруто Джудит Орайън
Джудит Орайън е директор „Обучения“ при Международната Асоциация „Монтесори“ (AMI), основана от самата д-р Мария Монтесори през 1929г. Има диплома за асистент ранна детска възраст 0-3 години при първото обучение за това ниво на Асоциацията в Рим, както и диплома за възрастта 3-6 години. Води международни обучения за учители в детски ясли и градини и е един от световните авторитети и за двете нива. Джудит Орайън беше лектор и на организираната през септември 2017 от Институт Монтесори България образователната конференция „Развитието на детето в социалната среда“.
Г-жо Орайън, кои са семената, които е важно да бъдат посяти у децата на възраст от 0 до 3 години? Върху какво трябва да се фокусират родителите?
Първото и най-важно семенце е детето да се усеща обичано и прието такова, каквото е като пол, физически характеристики и т.н. Това е важно условие за създаване на привързаност към основната родителска фигура – в идеалния случай това е майката, после бащата и останалите близки в системата на детето. Ако родната майка липсва, то тогава е необходимо да се осигури друга стабилна фигура.
Второто важно семенце са правилата, структурата и ограниченията. Всяко дете се ражда в определена социална структура (семейството) и е част от специфична култура. Всяко семейство и всяка култура имат правила, според които функционират. Наложително е детето до третата си година да започне да разбира границите, които произтичат от социалните структури, в които е включено. Наред с установяването, разбирането и приемането на границите, идва и способността на детето да прави избор. Когато предлагате на детето да направи избор, е добре да сведете възможностите до две и да оставите детето да изпита последиците от направения от него избор. Често децата биват манипулирани, докато избират: „Избери тази риза, защото отива повече на панталона ти!“ или биват „спасявани“ от това да изпитат последиците от решението си: „Ти поиска това. Променил си си решението? Добре аз ще го изям.“. Но ако постоянно „спасяваме“ децата от последиците от техните решения, ние всъщност не ги учим да взимат добри решения. Освен това има и куп неща, за които те реално не правят избор – да стоят закопчани в столчето за кола, да се къпят, да си лягат навреме и т.н.
Наложително е и децата под 3 години да разберат потребностите и правата на другите. Децата до 2 години са естествено егоцентрични, но можем да им дадем думи, с които да разберат правата и потребностите на останалите: „Така боли, не ме бутай!“. Между втората и третата година, особено, ако се чувстват овластени с възможността да правят избор, тази егоцентричност постепенно намалява и те стават по-разбиращи.
Педагогиката на Монтесори използва термина „криза на себеутвърждаването“ вместо кризата на третата година. Как родителите могат да подпомогнат детето в процеса на изграждане на представа за себе си и да го подкрепят в този период на себеутвърждаване?
Най-добрият начин да помогнете на детето по време на кризата на себеутвърждаването е да му дадете възможност за избор винаги, когато това е възможно. В много ситуации от деня може да дадете на детето възможност да избере между две неща: „Какво би искал за закуска: зърнена каша или яйца?“, „Коя риза би искал да облечеш: червената или синята?“, „Отиваме до супермаркета. Сам ли би искал да се обуеш или би искал да ти помогна?“ и т.н. Като давате на детето възможност за избор и като му позволявате да изпита последиците от своя избор, детето придобива самоувереност, самочувствие и самоконтрол. Избухванията, тръшканията често са резултат от това, че детето се чувства абсолютно безсилно и обезвластено. Възможността за избор овластява детето и в резултат със сигурност ще наблюдавате много по-малко тръшкания. Но помнете и това, което уточних в горния въпрос- има неща, за които детето няма избор.
Как родителите и учителите може да помогнат на децата да изградят социални умения?
Социалните умения се изграждат постепенно чрез участието, живеенето в социална група, в която всички имат равни права и равни възможности, включително и детето. В социалните групи има приети поведения, които децата попиват и самите те започват да се държат по сходен начин. Ако в социалната група на детето има приет специален поздрав, то и детето трябва да бъде поздравявано с него; ако има специални ритуали по време на хранене, то и детето трябва да бъде въведено в тях.
Истината е, че когато родителите задават въпроса за социализацията на детето, това, което в действителност питат, е как то да започне да споделя с приятели. Малките деца трудно разбират понятието за споделяне. Ако бъдат принудени да споделят, то се получава обратният ефект – спират да споделят. Ако предстои да му гостува приятел, обяснете му, че ако не иска приятелят му да играе с някои от играчките му, то е добре да приберете тези играчки, преди пристигането на гостите.
Основата на социалната близост започва да узрява между 3-6 година, подготвяйки сцената за оформянето на групи, което възниква към 6-12 година. В Монтесори среда, децата 3-6г., избират дадени дейности, защото така задоволяват потребност, която имат в момента. С порасването мотивите за избор на дейностите се променят и зависят и от средата. Ето един пример- ако някой е разлял вода, по-голямото дете ще вземе стирката и ще я забърше, докато по-малкото дете ще преджапа през водата. Ето и друг пример, – поливането на растенията. По-малкото дете ще полее всички растения, защото самото поливане му доставя удоволствие. По-голямото дете ще полее само растенията, които имат нужда от вода, не всички.
Какво означава добър Монтесори учител? Кои са необходимите качества и нагласи?
Добър Монтесори учител се става посредством добро обучение за Монтесори учител. А добро обучение е това, което постига трансформация у обучаемия, за да започне да вижда детето по коренно различен начин. Детето вече не е малко същество, което трябва да бъде учено. Новият учител приема детето като уникална личност с неограничен потенциал, като личност, която има вътрешен подтик да учи, взаимодействайки със средата. Концепцията, че не ние учим детето, а детето учи само себе си посредством специално подготвени материали, които е подготвено как да използва – това е едно от най-големите предизвикателства пред навлизащите в Монтесори педагогиката. Друго осъзнаване, до което достигат добрите учители е, че децата имат много добра представа с кой точно материал е добре да работят във всеки един момент, базирайки се на уникалните си потребности от развитие.
С какви предизвикателства се срещате, обучавайки Монтесори учители?
На учителите, преминали традиционно обучение, както и на хора, които идват на обучението с много твърди убеждения за това кои и какво са децата, често им отнема време да повярват и да разберат откриятията на д-р Монтесори.
Друго предизвикателство са ограниченията, произтичащи от някои законови рамки, които не позволяват пълното осъществяване на идеите на д-р Монтесори, доказани в практиката вече повече от 100 години. Учителите, които ние подготвяме често отиват да работят в училища, които са лицензирани по традиционната рамка и често не могат да приложат това, което са научили. Предизвикателство е подкрепата на новите учители в такива ситуации.
Има ли нови тенденции и подходи в обучението на Монтесори учители?
Да, нашите курсове са променяни вече няколко пъти за последните 25-35 години, за да приложим повече от научните открития за това как учат възрастните. Също, що се касае по-младите студенти, които се записват на Монтесори обучение, направо след като завършат университета, ние се стараем да адаптираме начина, по който доставяме информацията. Сега разработваме дизайн по модела на смесеното обучение (blended learning), което съчетава онлайн и присъствена форма.
Дигиталният свят е навсякъде около нас. Имат ли място новите технологии в Монтесори педагогиката?
Не мисля, че имат място, що се касае малките деца, тъй като те трябва да се научат да използват умовете си преди всичко. По-големите деца , бидейки в дигиталната ера, използват технологиите като инструменти за своите проучвания.