Хиперактивните деца

Хиперактивните деца

Често хиперактивните деца са наричани от околните „неспокойни“, „непохватни“, „лоши“, „разглезени“, „зле възпитани“. Ако детето понякога изглежда пощуряло, давайки воля на желанието и потребността си да се движи, това не означава, че е хиперактивно.

Хиперактивното дете, независимо от ситуацията и условията – в училище, вкъщи, на детската площадка, при лекаря, в магазина, се държи по един и същ начин – тича безцелно, не спира да се движи, не задържа вниманието си задълго, много по-трудно му действат молбите и уговорките. Хиперактивното дете трудно може да бъде спряно и е почти невъзможно да се контролира само.

Ежедневието с хиперактивно дете понякога е трудно и често изглежда непосилно. Важно е да не се отказвате в опитите си за постигане на добри резултати:

На първо място, убедете се, че диагнозата  хиперактивност е вярна – посетете различни специалисти, сред които УНГ, очен лекар и др. Не поставяйте диагнози сами, не вземайте на сериозно диагнози, поставени от „добронамерени“ майки на площадките и не се притеснявайте да търсите „второ мнение“.

Поставете ясни и точни правила вкъщи. Измислете заедно дневни и седмични рутинни действия и ги поставете на видно място. Всичко в живота на Вашето дете трябва да бъде добре структурирано, ясно и предвидимо за него – от ставането сутрин до лягането вечер. Ако предстоят промени – подгответе детето и обяснете предварително за тях.

Измислите система за поощрения на доброто поведение, която да е адекватна за Вашето дете  (съобразена с неговите интереси). Не отлагайте поощрението, а възнаграждавайте непосредствено детето.  Отбелязвайте и най-малкия успех – напр. започнало е да пише само домашните си, дори и да не ги е завършило; приготвило се е навреме за детската градина; задържало е вниманието си за по-дълго време върху целенасочена дейност (напр. редене на пъзел). Освен малките поощрения, давани непосредствено след всеки успех, измислете и по-голяма награда за края на седмицата – напр. да поканите приятел на гости с преспиване, да отидете на кино, да стоите повече време в парка и др.  Разграничете ясно поощренията от последствията за „лошо“ поведение – никога не отнемайте веднъж дадена награда.

Ако детето се държи неприемливо, не му слагайте оценки, а го осведомете какво се очаква от него и му дайте алтернатива (напр. вместо „Престани, да хвърляш пясъка!“, му кажете – „С пясъка може да направим замък или писта!“). Ако „лошото“ поведение не спре – му кажете ясно какво ще последва и чак след предупреждението, е ред на последствието.

Ако системата Ви за поощрения не проработи, може би детето Ви има твърде много привилегии и  е презадоволено. Опитайте се да намалите всекидневното угаждане и нека гледането на телевизия и игрите на компютър, бъдат част от наградите за „добро“ поведение.

За децата с хиперактвност „приемливото“ поведение е много по-трудно и изисква повече усилия, отколкото „непремливото“. Хубаво е да знаете, че Вашето дете не се лигави и не Ви прави напук, а наистина има нужда от Вашето внимание.

Ако искате да говорите с Вашето дете, първо се убедете, че то Ви чува, вижда и не е заето с друга дейност. Използвайте кратки и ясни инструкции – колкото по-малко говорите, толкова повече неща ще чуе и разбере детето. Улеснявайте указанията и избора. Повтаряйте спокойно, без да се изнервяте и гневите. Хиперактивното дете има нужда да чуе едно и също няколко пъти. Разкъсвайте дългите упражнения или задачи на по-къси – това позволява на детето да усеща, че може да се справи и по-бързо да види и усети резултата.

Един от на-добрите начини за положително въздействие за децата с хиперактивност е спорта. Нека той да бъде енергичен, да изразходва много енергия и да се харесва от детето. Не забравяйте, че детето също има нужда да се отпусне и понякога му позволявайте неща, които не ви харесват. Напр. да обикаля коридора в поликлиниката, да се разходи из стаята и т.н.

Всяко дете с хиперактивност е различно и няма универсална рецепта. Опитът и Вашето дете сами ще Ви научат коя е най-правилната стратегия. Единственото условие е да не се отказвате, отчайвате и да не спирате да опитвате, виждате и празнувате малките си успехи.

Изпрати коментар

Подобни публикации