Хиперактивното дете и как да общуваме ефективно с него, интервю с психотерапевта Милена Манова

Бочко Ви кани на четвъртото издание на Академия за родители на 24 февруари 2018 г. в гр. София, в Парадайз център. За пореден път ще имате възможност да се срещнете с вдъхновяващи лектори, от които да научите важна и полезна информация за отглеждането и възпитанието на децата. Участието е абсолютно безплатно, необходимо е само да се регистрирате.

По традиция до дните на Академията, Бочко и Детето играе ще Ви срещнат с интересни лектори, участници на Форума.

Днес Ви представяме Милена Манова. Тя е психолог и психотерапевт, преподавател и супервайзор по позитивна и детска психотерапия. Управител е на Институт по позитивна психотерапия. Председател е на Българска асоциация по транзакционен анализ.

Г-жо Манова, какво означава „хиперактивно“ дете?

Дете, което има запазени интелектуални качества, често надарено с въображение, инициативност и любопитство, но със слаб самоконтрол. Често не може да овладее предизвикателствата и стимулите на средата, а това намира израз в липсата на внимание, импулсивност, а понякога и в хиперактивност. Това е поведенческо нарушение с невробиологичен характер,  което търпи промяна във времето и дава отражение върху цялостното приспособяване на детето в света. Най-често се среща типа нарушение, в което вниманието е дефицитно, а по-рядко е комбинираното нарушение от  категорията импулсивност – хиперактивност.

Кои са първите признаци, които трябва да насочат родителите към консултация и към какъв. специалист е най-добре да се обърнат?

Не е лесно да се идентифицира дете с хиперактивност. Често се бърка с буйно дете или с дете с опозиционно поведение. Детето със синдром на дефицит на внимание с хиперактивност (СДВХ) ще демонстрира повече от обичайните сигнали на неустойчиво внимание, бърза загуба на интерес, неспособност да довърши задачата или да чуе инструкцията. Импулсивното поведение и липсата на саморегулация е един от най- открояващите се критерии за хиперактивно поведение.

Със сигурност първите консултации е добре да са с педиатъра на детето, а той може да прецени дали е необходим детски невролог или психиатър и евентуално  психолог. Нито психолозите, нито учителите имат право да поставят диагноза и да конфронтират родителските притеснения. Коректно е диагноза да се постави след петата година на детето, чрез събиране на данни от  наблюдение, продължаващо поне  шест месеца в повече от две различни среди: домашна и учебна. Съществува конкретен и валиден тест за измерване на СДВХ. Учителите могат да наблюдават и изкажат предположение, но не и да са категорични в преценките си.

Как да изградим ефективно общуване с хиперактивното дете?

В основата на позитивното и ефективно родителство е осъзнатото изграждане на връзката между родителя и детето. Когато това се случва, често се наблюдават поведенчески промени с положителен знак. Необходимо е да се информира родителя за съдържанието на СДВХ и динамиката му. Разбирането  на възрастовите промени, както и  какво е типично и какво специфично за поведението на децата през различните етапи на развитие е важно, за да се намали родителската тревожност. Другото важно поле е подобряване на стила на родителство и насърчаване  на позитивната стимулация на детето. Когато се дава позитивна обратна връзка към усилията на детето, това автоматично намалява деструктивните прояви. Самото поведение се регулира чрез  дневен режим и игри, чрез обучение в социални умения и практики за разпознаване на емоционалните състояния у детето и другите, чрез техники за релаксация. Ефективно е развитието на самостоятелността на детето и неговото самоуважение. Това означава и подход, в който родителят и детето си партнират, говорят и заедно изграждат взаимоотношенията си. Не поправяме детето, а разчитаме на отношения, в които преобладава сътрудничество, а не наказания.

Съавтор сте и на книгата „Терапевтични приказки за деца и родители: „Защо все аз?“, която засяга теми като гнева, развода, кражбата, страховете… Има ли лесен начин да говорим по трудните теми?

Да. Добре е да се говори с детето  спрямо нивото му на актуално развитие. Едно дете няма нужда от  дидактични обяснения, а от ясни думи и действия, чрез които да превърне реалността в разбираем факт, да я отиграе чрез игрови похвати, да превърне невъобразимото в достъпно. Децата имат магическо мислене, което означава, че гледат на света като приказка, в която  при добро стечение на обстоятелствата нещата ще се случат: например татко ще заживее отново с мама, баба ще се съживи, всички ще ме обичат. Не е нужно родителят да се блокира от идеята какво и как да каже. По-добре е да се кажат интуитивно малко думи, отколкото да не се кажат или да се отложат разговорите за по-подходящ момент. Особено често родителите избягват да говорят с децата за загуба и смърт, защото те самите трудно  допускат тези теми в живота си.  Децата искат да знаят, че са обичани, няма да бъдат изоставени и не носят вина за преживяванията си.

Управител сте и на Института по позитивна психотерапия. С какво и как подпомагате специалистите, които работят с деца? 

Работата, която извършваме, е консултативна и терапевтична в голяма степен. За психолозите съществуват обучения, които са практически базирани и са възможност да научат съвременните тенденции в психотерапията. За специалисти са предназначени ежемесечните и годишните обучения, както и периодичните супервизии, с цел подкрепа на професионалните умения. Изданията на Института: Емоционалните карти, Креативната кутия „Бърза помощ за родители”, Терапевтичните приказки и бъдещите ни проекти са насочени към специалисти и родители с цел ефективно общуване с децата.

Какво да очакват родителите на предстоящата Ви лекция на Академия за родители?

Да бъдат подкрепени, да се почувстват разбрани, а не санкционирани в родителската си роля и усилия, да бъда полезна с конкретни  практически идеи. Да споделим общи успехи и да разговаряме открито и с поглед към способностите, а не към дефицитите на децата.