Хюман дизайн – път към себе си и към децата ни, интервю с анализатора Лилия Манолова

Човек винаги е в процес на самоопознаване и търсене на себе си. Системата Хюман дизайн предоставя многопластова информация, с която можем да открием силните си страни, блокажите си, откъде черпим енергия и как да не я губим напразно. Но има един човек, който предлага различна перспектива към опознаването – да се опознаем, за да сме полезни на децата си. Тя се казва Лилия Манолова и е майка на две деца. По образование е финансист с над 10 годишен опит в сферата на финансите и финансовите продукти. С раждането на децата си обаче открива други възможности и перспективи и намира начин да превърне хобитата си в призвание. Днес вече е анализатор по системата Хюман дизайн и йога инструктор за бременни. Срещаме се с нея, за да ни разкаже повече за своя път, за системата Хюман дизайн и как може да се приложи и за да опознаем по-добре децата си.

Лилия, как направи тази промяна от света на финансите към дейности в съвсем различно поприще?

Тази промяна се случва не само на мен – има много други майки, които са направили промяна след раждането на децата си. Всъщност Хюмън дизайн дава обяснение за това – просто до този момент си действал като някой друг. Правил си нещо, защото „така се прави“. Ходиш на училище, университет, започваш работа, идват децата и т.н. – и така животът си върви. И ти тръгваш по този път, без да се замисляш, защото това се очаква от теб и защото „така се прави“. В момента обаче, когато човек остане насаме със себе си, започва да се чува. Когато си във въртележката, изолираш себе си и заглушаваш вътрешния си глас, ако протестира срещу тези установени пътища. Обаче, ако си отделиш време, започваш да чуваш този глас, който ти напомня за себе си. Вече няма как да тикаш нещата  в килера. Това се случи и с мен.

Кое беше първото, което чу от себе си?

След като родих първата си дъщеря дойде предложението от Студио Янтра за обучение на професионалисти в курса „Носещи живот“, чийто автор е Росица Божкова, основател на студиото. Практическото приложение на курса е да преподаваш йога за бременни. И преди съм се занимавала с йога, а след като забременях започнах да посещавам в същото студио йога за бременни, която имаше за мен много релаксиращ ефект и този един час беше време за мен, изключително ценно като преживяване. И когато дойде поканата, аз откликнах на нея и се запитах защо. Всъщност чух вътрешния си глас през тази покана.

Откликът е тема в Хюман дизайн. Тогава, разбира се, още не знаех, че съществува този термин „отклик“, но си дадох сметка, че получавайки мейла, усетих прилив на енергия да свърша точно това нещо. Да, беше свързано със средства, което може да е спирка да направиш нещо, но откликът беше по-силен от ума, който веднага се включва при такива решения с: „Как така ще кривваш от пътя? Чакай да те натикам обратно вътре.“ Обаче фактът, че бях навлязла в едно спокойно ежедневие с детето с още една година майчинство, без тези външни влияния, допринесе за това откликът да надделее над ума. Записах се на този курс, а оттам тръгна всичко останало, защото там, вече в кухнята на нещата, попаднах в един различен свят от този на познатия ми в корпорациите, където има цели, правила, матрица… В студиото намерих хора, които се вълнуваха от новия живот, от себепознанието… Така си припомних и за хюман дизайн.

Какъв беше първия ти досег с хюман дизайн?

Интересното е, че бях чувала за хюман дизайн 5 години по-рано, но като човек финансист ми се стори сложно и отхвърлих идеята да се запозная със системата. В студиото намерих визитка на жена, която се занимава с хюман дизайн. Стана ми любопитно. Потърсих информация, но нищо повече. И след това, без да очаквам, получих за подарък за моя рожден ден ваучер за партньорски анализ при същата тази жена от близки мои хора. Отидохме на срещата и бях шокирана от фразата, с която тя ме посрещна: „Ти не си емоционална.“ Никога няма да забравя тази фраза и шокът, който предизвика у мен. Затова и се старая да избягвам такива изрази по време на консултациите си. Аз винаги съм се смятала за емоционален човек, темпераментна, на настроения, импулсивна. Затова и нейната констатация отначало ме подразни. Тя се засмя и започна да ми обяснява. Когато чух обясненията, разбрах, че казаното от нея не е за подценяване и че нещата са повече към това, което тя казва, и по-малко от това, което аз си мисля за себе си. Оказа се, че в Хюман дизай много се борави с разликата между това, което човек е и това, което си мисли, че е. А тази пропаст може да е много голяма. Аз лично претърпях огромна трансформация в начина, по който се възприемам и заради информацията, която получих от нея, и заради наблюденията, които направих над себе си в последствие. Едно от нещата, което ме провокира за промяна, беше, че тя ме определи и като „типичната женичка“, която обича да си седи вкъщи, да си гледа децата. Мъжът ми допълнително наля масло в огъня като каза, че жената е шефът в къщата, в домакинството. В общи линии се изправих пред определение, което се приема за архаично, лошо и неработещо като профил на жената. Но в неговото изказване не беше желанието да ми подреже крилете, а защото присъствието на жената вкъщи наистина внася уют, който при отстъствието се забелязва. Така се насложиха много неща: и пребиваването в атмосферата на студио „Янтра“, и това, което чух от анализаторката, и това, което мъжът ми счита за правилно като начин на живот, и собствените ми наблюдения в тази посока, и експрементът да бъда това, което разбрах, че съм. В тази нова за мен посока аз се чувствах много по-добре. Чак бях учудена как съм успявала да бъда удовлетворена до момента – не съм била нещастна, но промяната и преосмислянето, пробата ми носеха истинско удовлетворение. Откри ми се нов, различен свят. Отделно собствените ми деца, с техните нужди, въпроси, мислене, толкова осмисли всичко ново, което ми се случваше, и повече не намерих място за живота в корпоративния свят. За кратко откликнах на едно предложение за работа, но скоро желанието изчезна и до ден днешен не зная дали това беше истински отклик или нещо от тлеещия стар навик.

Какво е Хюман дизайн?

Системата е на 20-ина години и създадена от мъж, който е известен с псевдонима си Ра Уру Ху. Според разказите на самия Ра, той получава знанието от глас, който чува в продължение на 8 дни и нощи. Най-общо Хюман дизайн може да се определи като система за себепознание. Това е много общо и много като други неща. Затова бих я нарекла най-прецизната система за себепознание, защото ти дава знание за теб самия – за този, който наистина си, а не за този, който си мислиш, че си. Картата, на която се базира анализът, дава възможност за много прецизни и конкретни обяснения: например, че човек има нужда да налага ритъма на живота на групата, в която работи; това, че човек има заложби да бъде лидер; или пък че в него е заложено да бъде спонтанен; може да се каже в какво се изразява неговата емоционалност, поема ли чужди емоции, кога и как му натискат бутона и т.н. И всички тези специфики на личността човек може да проследи в ежедневието си. Да, възможно е да не научи много нови неща за себе си, но може много да си обясни.  С Хюман дизайн човек може да избере естествените си заложби, дарби, т.е. силите, на които може да разчита във всеки един момент, защото те са непроменяеми. В същото време може да открие и кои са областите, в които енергията идва и си отива, т.е. това са областите, в които настройката му е да бъде бдителен и да учи от другите хора, вместо да претендира, че знае и може. Всъщност така се учим да бъдем смирени за нещата, които не умеем, които не ни идват отвътре, защото така сме устроени. Това не означава, че не можем да се научим, но то е през другите хора, като учим от тях.

Това означава и да сме щадящи към себе си?

Също, да! Защото, ако константно твърдим, че можем нещо и вървим натам, а то не е за нас, ние изчерпваме енергия, която реално не притежаваме, т.е. черпим от странични ресурси, които можем да ползваме за нещо, в което наистина ни бива и да постигнем грандиозни резултати и за себе си, и за хората около нас.

Това ли означава всъщност да си позволиш да бъдеш автентичен, както пишеш в блога си?

Да! За мен това означава. Автентичността прекрасно се свързва с Хюман дизайн. В практиката си досега съм разбрала нещо важно – никога не е имало човек като теб и никога няма да има занапред. Ти си абсолютно единствен на този свят и има смисъл да покажеш тази си различност, т.е. да бъдеш автентичен. Има смисъл да си точно ТИ, с точно тези качества и недостатъци, да си на точно това място и да вършиш точно това нещо, защото само така заемаш правилното място в живота си, от което Вселената има нужда.

В блога си използваш и още една формулировка: „Осмели се да бъдеш себе си!“ Кое ни пречи обикновено да бъдем такива, каквито сме? Говорихме вече за очакванията към нас. Има ли и други фактори?

Генерално бих казала, че на нас ни пречи умът и това, което той познава като модели. Умът познава ограничен брой модели, които  смята, че носят успех. Умът, обаче, не непременно познава онези модели, които на теб със сигурност ще ти донесат успех. Умът обича прогнозируемостта и повтаряемостта. Умът се чувства сигурен, когато се движи по позната пътечка. Друг е въпросът дали това е реална сигурност. Умът ни пречи дотолкова, доколкото ни кара да вървим по познатите пътеки, които ни водят до познати места. Дали нашият вътрешен аз е удовлетворен или не от тази дестинация, към която ни води, умът не го интересува. А всъщност ние, непознавайки други дестинации, може да не разберем колко по-добре може да бъдем. В този смисъл „Осмели се да бъдеш автентичен“ е „Осмели се да направиш нещо различно“. Осмели се, защото това различно нещо, умът не го разпознава като правилно, а като риск и умът ти казва: „Поемаш риск. Пускаш питомното, за да гониш дивото.“ Неясният резултат те кара да те е страх, че може да стане по-лошо от това, което познаваш. Умът много бързо се включва, когато решиш да кривнеш от пътя, който той познава. Напомня ти провали, ограниченията като време, пари, стрес, извънредните усилия, които трябва да положиш, само защото резултатът е неясен.

Как реши фокусът ти на Хюман дизайн анализатор да са семействата?

Този фокус го открих през себе си. Когато аз започнах да се обучавам като професионалист по Хюман дизайн, бях бременна с второто си дете. Малко след като получих като подарък анализ, получих и друг подарък – една книга, чийто автор е директорката на международното училище по Хюман дизайн. Бях провокирана от последните ѝ страници, където видях, че България е сред 13-те държави в света, в които се провежда лицензирано обучение. Бидейки отново по майчинство, реших да опитам и се обадих за повече информация. Оказа се, че до дни започва първото ниво. Реших веднага и се записах. В същата година успях да изкарам и останалите въвеждащи нива, като на третото се оказа, че бях заедно с хора, които са чакали 2 години да се събере група.  За мен това е магична история – приех го  като знак, че това поприще е за мен. Та по пътя на това обучение открих колко много наслагвания има върху всеки един от нас отвън и тъй като тези наслагвания са с години, ние трудно може да се сетим какви сме. Наричаме това обусляване.  Вече на 30-40 години имаме нужда да обелваме тези слоеве и наслагвани влияния, за да открием самите себе си.

Обаче за децата не е така – те се раждат съвършени, без пластовете „кал“. Замислих се, защо е необходимо и нашите деца, стигайки до 30-40 години да минават през същия този път, при условие, че може да е различно. Ние може да не им слагаме тази „кал“ отгоре. Да, всеки родител възпитава и насочва децата си с най-добри намерения, но ако това не е тяхната посока, тези добри намерения стават калта, която покрива златото, т.е. истинската им същност. Ние можем да спасим децата си от това като научим техния дизайн и научим за какво са устроени да бъдат, а не да ги насилваме към онези области, за които те не са природно настроени да бъдат, не са надарени и могат да ги научат по друг начин и с друг подход. Всъщност ние можем да им дадем шанс да започнат живота си като себе си и да го продължат като себе си. Това беше моята „Еврика“.

Кои са твоите професионални открития като Хюман дизайн анализатор в работата със семействата?

Едно от нещата, които открих, е, че преди да започнем анализа на децата е важно да минем през родителите, защото, ако това знание мине през тяхната призма и те открият раните си, които са нанесени върху собствените им същности и се опитат да видят те как са били повлияни от средата, родителите си и обществото, когато мине през тяхната чувствителност и осъзнаване, то тогава много по-ефективен става анализът на децата им. Те вече знаят от какво спасяват децата си. Така разбират, че това, което е най-доброто за детето, не непременно е това, което те си мислят, че е най-доброто за него.

Т.е. по-малко да налагаме, а повече да слушаме, откликваме и следваме?

Да. Дори бих казала, че, ако един родител е достатъчно освободен и приемащ детето да се развива с естествения си ход, вероятно няма да има нужда от Хюман дизайн. Въпросът е дали това е лесно!? Можеш ли винаги, във всяка една ситуация да си дзен и да оставиш детето ти, например, да разхвърля всичко наред. Хюман дизайн ти дава точни и конкретни неща, които да наблюдаваш и върху които да работиш, и да търсиш промяна за себе си и за детето.

Какъв е твоят процес на работа, когато правиш анализ?

За да се състави личностна карта, боравим с данни, с които и астролозите боравят: място, дата на раждане и час на раждане. Колкото по-прецизен е часът на раждане, толкова по-прецизна е информацията. Ако часът не е точен, има информация, която избягвам да давам, защото може да не е валидна. На база на тези данни се изготвя карта и започва тълкуванието какво показва тази карта. Аз лично предпочитам да получа тези данни няколко дни преди срещата с клиента, защото имам нужда от време да съзерцавам картата. Оставям потока да премине през мен, за да мога няколко дни да обмислям какво показва картата, а с всеки ден ми се откриват нови неща. Наслагването на тези открития помага, когато вече се осъществи срещата с клиента, да съм максимално конкретна и максимално добре да го насоча. Всъщност професионализмът е в това да се изтълкува картата в нейната съвкупност и взаимосвързаност. Вариациите дават различна информация. Важно е и да се слуша човекът каква обратна връзка дава по време на анализа, важно е да се следят реакциите му, какви са неговите модели. Това взаимодействие е необходимо, за да разбера кое как да обясня на човека и какво да му кажа, че да му бъде от полза.

Т.е. опознаването продължава и по време на самата среща?

Да, защото едно от базисните неща при Хюман дизайн е, че всъщност ние си взаимодействаме посредством нашите аури. И затова е различно, когато общуваш от разстояние и когато общуваш на живо. Когато сме на живо, аз отдавам това, което имам, а ти отдаваш това, което имаш. Тогава става взаимодействие, което зависи от това дали аз живея като себе си и дали ти живееш като себе си или пък аз живея не като себе си и ти живееш не като себе си. Нещо, което разбрах и предавам на клиентите си, е, че това познание ти помага на теб самия и те прави щастлив, но и подобрява общуването с околните. Да научиш как общуваш и как реагираш на околните те подготвя, защото вече знаеш как си склонен да реагираш и можеш да смекчиш нещата или да ги подобриш.

Това е като форма на мъдрост, която получаваш наготово?

И аз бих го нарекла така. Това действително е смляна информация, която скъсява пътя на ученето чрез проба и грешка, защото само за определени хора е коректно да учат уроците на живота по този начин.

Анализът е полезен за нас самите и за взаимоотношенията ни с другите и децата ни. Полезен ли е и при двойките?

Ако ти си достатъчно приемащ и отдаден и любовта е целта на двойката, може и да нямаш нужда от Хюман дизайн. Но се случва често в двойката партньорите да гледат един на друг като през везни: аз направих това, а ти това. Това е нещо като тип сделка. За някои хора, от гледна точка на Хюман дизайн, това е нормално да се случва така, но няма как да имаме хубава сплотеност и добри взаимоотношения, ако непрекъснато сме бдителни и непрекъснато се мерим и сравняваме. Това пречи на взаимотношенията. Хюман дизайн може да е полезен с насоки какво може да дадеш на партньора си, без да очакваш той да ти върне със същото, защото може да ти даде друго.  Разбира се, не е необходимо да минавате през Хюман дизайн, за да разберете тези неща, но може да научите кои са темите и областите, в които действате неефективно и не избирате своя начин на действие. Хюман дизайн може да открие и областите на синергия, това са ония специфики, в които нито един от Вас не е много добър, но двамата сте сила.

Има ли приложение анализът и в други сфери?

Да, има приложение във всички сфери, в които е необходимо да познаваш себе си, начина си на възприемане и изразяване, как ти реагираш и влияеш на околните и обратно. Освен себереализацията, семейството и децата, такива теми могат да бъдат роднинските взаимоотношения, професионалните отношения, реализация на хобита и интереси.

Каква е ролята на Хюман дизайн анализатора?

Всеки, който се занимава с Хюман дизайн, най-вероятно има различен подход и така трябва да бъде. Учат ни на едни и същи неща, но ние сме различни хора и пречупваме това знание през себе си и точно това е ценното. Имала съм клиенти, които са били при други анализатори, преди да дойдат при мен, и са ми споделяли, че получават различна информация от нас. И това е така, защото всеки през опита си вижда едно и също нещо по различен начин и го тълкува по своя начин. И за мен това е полезното за човека, който е решил да се срещне с няколко специалисти – да види различните опитности.

Много е важно анализаторът да иска да помогне на клиента, да намери болката му и да даде лекарството. Важно е да е с добри намерения към човека и да иска да даде. А да умееш да даваш не е тема само на Хюман дизайн, това е базова тема в живота.

Как може хората да те открият за Хюман дизайн анализ?

Може да ми позвънят на телефон: +359 889 72 08 98 или да ми пишат във Фейсбук.