Детето ми играе твърде дълго само

Госпожа О: Всяко дете е различно и има свои предпочитания, които изразява и удовлетворява чрез играта. За шестгодишните е характерно да стават все по-самостоятелни и да искат да извършват определени дейности сами, без участието на родителите: да избират дрехите си, да се обличат, да се решат, да се мият и т.н. Това се проявява и в играта. Те изпитват радост и удовлетворение сами да изберат на какво да играят и сами да управляват процеса на игра. Това означава и че могат по-дълго да се фокусират и да задържат вниманието си върху определена дейност.

Когато детето е ангажирано в самостоятелна игра, Вашето присъствие вече не е така централно и задължително, както преди. Вече не Вие сте обект на играта, а рисунката, която детето рисува, куклата,  камиончето и т.н. Затова не е необходимо да прекъсвате играта на детето, не е задължително и да се намесвате. Включете се само, ако детето Ви даде заявка, че иска да играете заедно. А ако на Вас Ви се прииска да седнете до него и да участвате наравно, за да съпреживеете приятни мигове заедно, попитайте детето дали може да се присъедините. (Правим едно уточнение, ако се касае за екранни игри – пред телевизора или компютъра, тогава е добре да дозирате времето за електронни игри и да стимулирате детето за повече живи игри!)

Детето има нужда от самостоятелната игра, има нужда от време само със себе си, има право да дава воля на своите интереси и желания колкото и както реши. Има нужда да изследва средата според своите предпочитания. Важно е да устоите на желанието си да се намесите и когато виждате, че детето изпитва затруднение по време на играта. Оставете го да опита различни начини да се справи с проблема – по този начин то учи. Оставете го самостоятелно да изследва материалите или предметите, с които играе, като разбира се, гарантирате безопасността му. Ако все пак желанието да помогнете е по-силно от Вас, първо попитайте детето дали иска помощ и ако отговорът е утвърдителен, тогава се намесете, но не бързайте да давате готови решения.

Наред със самостоятелността, детето става по-любопитно към околните. Затова и играта с връстниците ще е по-предпочитана за него. Характерно е споделянето на играчки с другите деца. Формират се и първите приятелства.  Децата започват да разбират правилата на игрите и дори да изискват спазването им, ако някое дете ги нарушава.

И все пак всяко дете е различно. Възможно е и при група, детето да предпочита да играе само. В този случай е важно поведението на детето да се наблюдава известно време, да се разговаря с него, за да се уточнят причините за страненето от другите. В един случай детето може да е било отблъснато от предпочитаните другарчета, в друг – да се чувства несигурно и неуверено как да се включи в играта им, в трети – да се срамува, а в четвърти – да се чувства по-добре, когато играе сам и т.н. Затова е важно родителят да слуша активно детето и да стигне до същината на проблема. Важно е да се разговаря и с неговите педагози, за да се чуе и тяхното мнение за поведението на детето: как то работи в екипните задачи, дали се включва в организираните и свободните игри, потиснато ли е или спокойно и щастливо и т.н. Заедно с педагога, може заедно да потърсите начини да помогнете на детето да развие успешни стратегии на поведение и да го стимулирате да участва повече в съвместните игри с другите деца.