20-те най-ценни минути с детето ни през деня

Възможно ли е да се приложи бизнес мислене в игрите на децата от 3 до 6 години? Една млада, смела и широко усмихната жена, не просто си задава този въпрос, а директно е пристъпила към осъществяването на идеята. Името ѝ е Цветелина Камова, създателката на проекта „Червен хартиен самолет “, в който популярното в бизнеса дизайн мислене стига до децата с поредица от предизвикателни и творчески мисии, които развиват детската сетивност, наблюдателност, умения за решаване на проблеми и най-вече допринасят за смислено общуване и игра заедно с родителите. И това само за 20 минути на ден.

Цвети e семейна, щастлива с две прекрасни деца и сънлива персийска котка. Фен е на Монтесори. По образование е специалист по международни отношения и национална сигурност. След първата си магистратура е специализирала европейска енергийна политика към Европейската комисия. След това в Енергийната харта професионално се профилира в регулиране, транзит и търговия на пазарите на природен газ. Поетапно преминава към управление на проекти в енергийната сфера. След 8 години тества и стартъп полето. „Като дойде ред на дечицата, опитах да комбинирам старите си дейности с новото си призвание. И понеже ставаше все по-трудно и не като време или усилия, а като усещане за света и приоритети, интересите ми към ранното детско развитие надделяха. “, добавя тя.

Цвети, как възникна идеята за „Червения хартиен самолет”?

Идеята е резултат от конкретните ни нужди като родители за съвместни смислени дейности с децата и опитите с различни алтернативи на игри и занимания. Предположихме, че бизнес методологията (дизайн мислене), която използваме професионално, за да насърчаваме креативни умения у служителите, сигурно би могла да се адаптира за деца, защото е много забавна, лека и дава бързи резултати. След сериозно проучване установихме, че към момента такова приложение няма. Срещахме се с психолози, педагози, родители и деца. Опитвахме, тествахме, подобрявахме, докато след около два месеца се появи и първата мисия.

Какво представлява дизайн мисленето и как се трансформира за деца във възрастта 3-6 години?

Дизайн мисленето е процес за креативно решаване на проблеми, който стимулира редица качества у всеки човек. Най-същественото, според мен е умението постоянно да променяш средата около себе си, като я подобряваш, воден от своето любопитство и творческа увереност. Дизайн мисленето се прилага в редица области. И както и името предполага, произлиза от процеса на дизайн – да създаваш продукт или услуга, който хората обичат и искат да използват. За да опростим процеса, ние сме го адаптирали за най-малките творци. Всяка мисия минава внимателна подготовка, тест и прототип, преди да бъде публикувана. Отделно, всяка получена обратна връзка, препоръка и идея са основа за последваща трансформация на предизикателството за малките пилоти. Или част от ново такова.

Какви мисии изпълняват децата?

В основата на мисиите са реални ежедневни сутуации. Не боравим с въображаем, изкуствен свят. Вярваме, че децата са най-щастливи и се развиват най-добре, когато им даваме увереност и ги подготвяме да се справят с реални предизвикателства. Например, в мисията за Космическия кораб, ако детето реши да лети до Юпитер, ние обясняваме, че няма как да кацнем на газова планета. Там ще можем да обикаляме, снимаме и събираме информация с уреди от ракетата. А ако реши да излети до Меркурий, то задължително корабът ни трябва да има специално покритие срещу много, много силното слънце и неговите лъчи. Всяка мисия е тематично ориентирана (проектно базирана, както е модерно да се казва сега). Тоест всички аспекти от приключението, следват една тема.

Как се създава една мисия?

Мисиите се създават от децата, от проявен интерес към нещо. Синът ни вече знае, че всяка седмица има нещо ново и много често инициира сам: „Мамо, искам да направя нещо за планетите“. Между „искам да зная нещо за планетите“ и „как да създадем космически кораб, с който да посетим любимата планета от Слънчевата система“ стои сериозна работа от наша страна. Целта е от проявения интерес да формулираме предизвикателство, което да даде на пилота ни знанието, че има стъпки преди да достигне крайната си цел и да му даде увереността, че може да се справи с тях без никакъв проблем. И именно за да е полезно, трябва да е лесно, логично, забавно. Стремим се да даваме всичко необходимо в документите на мисията, да боравим с най-разпространените материали у дома, да не затрудняваме или усложняваме излишно процеса.

Какво научават децата, изпълнявайки мисиите? През какъв процес минават?

Минават през много логичен процес, през който би минал всеки един от нас, ако трябва да създаде нещо ново в нова сфера. За децата, обаче, този процес е все още непознат. И колкото по-рано го усвоят, толкова по-лесно ще преодоляват нови ситуации, а и ще изградят увереност, че могат да се справят в трудни и комплексни моменти.

Процесът, както сме го адаптирали за малките пилоти, следва четири стъпки. На всяка стъпка насърчаваме конкретен блок умения, които за възрастта 3-6 години са основни.

Първо събираме информация. Така насърчаваме наблюдателността, паметта, комуникативните умения, слушането (чуване и осмисляне), свикването с хаоса от информация.

След това селектира информацията по критерий. В тази стъпка насърчаваме ограничение и избор, анализ на информация, избор и поемане на риск, развиване на интуицията.

На третия етап моделираме. Тук сме се отдали на усъвършенстването на фината моторика, визуализация на идея (абстрактно мислене), научаване на характеристиките на разнообразните материали.

И финално изработваме, като на този етап развиваме презентационни умения/разказване на история, актьорско майсторство, приемане на обратна връзка. И предвид, че това е процес от дейности, които се случват в няколко последователни дни, през цялото време работим върху търпението и приемането на разочарование.

Как участват родителите? Какво научават за децата си?

Въпреки, че сме навигатори, ние, родителите, имаме най-основната роля – да следим за изпълнението на мисията по план. Не го казвам случайно. Мисиите се готвят с психолог и педагог и се ревизират след тестване и обратна връзка. От нас, родителите, зависи дали пилотът ще усети процеса, минавайки през него и така ще работи активно върху своите умения. Ако изземем голяма част от дейностите, за да ги направим по-добре или ако оставим детето да действа без контрол, ние няма да успеем да реализираме потенциала зад процеса. Мисиите съвсем умишлено следват ясни стъпки с определени условия. Не забравяме, че детето е пилотът, а ние сме само навигатори. Иначе за нас, родителите, мисиите са още един повод за радост у дома – весели и екипни моменти. Научаваме много за пилотите си – неусетно те се впускат в разговори, разсъждения и спонтанни идеи. Виждаме децата си много щастливи и много горди от постиженията си. В речта им се появява идеята за екипност – “ние”: „Хей, мамо, каква хубава ракета си направихме“!

Твоят син е твоят пръв помощник в тестването на мисиите. Коя е го е впечатлила най-много досега и с какво?

Всяка мисия се помни. Готварските шапки от мисията „Главен готвач“ се слагат до ден днешен, когато започваме да готвим. Отбелязките от мисията „Читател“ се ползват от всички. Картата от играта „Картограф“ стои в стаята му, закачена на стената. Семейният флаг от седмицата на „Вексиколога“ е забит във всяка саксия. Барабанистките гривни от мисията „Ритъм“се използват за състезания в коридора, а ритъмът “сок-сок-вода-вода” все още се пляска в колата сутрин. Ракетата от опита като „Космонавт“ (поради неинженерните умения на мама) се носи всеки ден на ремонт, защото крилата ѝ падат и предстои изработка на нов модел. Слънчевата система виси в стаята и почти всеки ден коментираме защо избрахме жълт цвят балон за Нептун, вместо зелен). Фотографският му колаж от превъплъщението му като фотограф също е закачен на таблото в стаята му и всеки ден му оправя магнитчето, което го държи, но се свлича.

Какво откри за своето дете докато изпълнявахте мисиите?
Не знаех, че е толкова голям, всъщност.

Всяка седмица на страниците на Детето играе ще излиза новата мисия на „Червения хартиен самолет“. С коя ще започнем?
Питайте детето. То знае най-добре 🙂