Kак децата запомнят по-добре чрез Монтесори подхода

На 16 и 17 декември Институт Монтесори България организира семинар „Детето между 0 и  3 години“. Семинарът ще се води от Патриша Уолнър, която е AMI (Association Montessori Internationale) обучител 0-3г.

По повод семинара Институт Монтесори България ни предоставя статия „Как децата запомнят по-добре чрез Монтесори подхода.“ Автор на материала е Мира Николова- AMI експерт към Институт Монтесори България и Монтесори учител в детска градина. Завършва последователно “Приложна лингвистика” в НБУ, а по-късно и “Предучилищна педагогика” в СУ “Св. Климент Охридски”. Най-голямото й предизвикателство се оказа обучението за Монтесори учител в AMI , където се обучава от Мария Рот – пионер в Монтесори педагогиката.

Към момента Мира с удоволствие и вдъхновение практикува своята професия, в която наблюдението и насърчението на развитието на детето спрямо природните закони е водещо, както и води семинари за изграждане на ефективната връзка учител-родител. 

Децата от раждането си са надарени със способности и възможности да развиват потенциала си, да изграждат личността си. Подчиняват се на свои вътрешни сили, които ги водят по пътя към усъвършенстването и изграждане на личността. Ние възрастните можем да им помогнем в техния път, като им позволим да следват естествените си закони.

Процесът на образование (обучение) не е нещо, което учителят прави, той възниква спонтанно. Детският ум е различен  от ума на възрастния. Той притежава способността да учи несъзнателно, да попива впечатления от средата, от света около себе си.

Защо за децата ученето, запомнянето на новото се оказва толкова лесно и толкова успешно?

В развитието си всяко дете преминава през т. нар. чувствителни периоди, в които проявява интерес към дадена област и възможност съвсем неосъзнато и  много лесно да придобие конкретни знания и умения. Тези периоди никога не се връщат отново, те отлитат, но усвоеното от детето тогава, остава у него за цял живот. На това именно се опира голяма част от Монтесори философията.

В Монтесори подхода задача на учителя е да разпознава чувствителните периоди и да подготви среда,  в която детето да може да следва вътрешните си закони и да действа спрямо тях. Да организира привличаща, предизвикваща любопитството му, окуражаваща го да бъде самостоятелно, карайки го да търси отговори на въпросите си и  да изразява себе си среда.

Един от характерните способи в Монтесори подходът е т. нар. урок от 3 части (3- степенният урок), чрез който се въвежда ново понятие. През първата част на урока на детето се представя наименованието, назовава се предмета или качеството му (съществително или прилагателно), втората част е разпознаване, асоцииране на предмета, към който понятието се отнася. Към детето учителят задава въпрос: „Покажи ми…“, а в третата част: „Какво е това?“, т.е. детето трябва да е запомнило наименованието на предмета.

Ако за детето е трудно да повтори и да възпроизведе информацията, учителят повтаря урока отново, докато бъде усвоено. Втората част от урока е най-дългата, защото се разчита на досегашния му опит и то вече носи информацията у себе си, има вече знанието.

Така детето учи цветове, фигури, цифри, количества, букви, качества на предметите като „гладко“ и „грапаво“.

Важно е да се разбере, че знанията, придобити по време на тези уроци, стават отправна точка и  дават ключ за следващото търсене на знанието на детето. Всеки път, когато детето овладее умение или идея, то става по-уверено, по-компетентно и по-независимо и желае да научи повече.

В периода на попиващия ум децата учат чрез сетивата си, запаметяват чрез сензорната си памет. ”Ръцете са инструмент на ума”, казва Мария Монтесори и наистина децата разпознават по-лесно, ако първо информацията (познанието) е минало през ръцете им. Учат буквите и начина им на изписване, опипвайки с ръце формата им и тази информация остава да се пази в мускулната им памет.

Сензорните материали, които имат за цел да развият сетивата у децата притежават характеристика, наречена ”материализирана абстракция”, т.е. абстрактно понятие се въвежда чрез конкретен материал, детето го вижда в  конкретна форма. Игри като distance game са изключителен начин у децата да се тренира паметта чрез развиване на слуховите възприятия, зрителните, тактилните и т.н. Разчитайки на слуха си те трябва да запомнят звука на камбанката, за да открият другата съответстваща на нея, на същия принцип е играта за откриване на звукови цилиндри от една двойка, цветове,  фигури.

Тук се разчита отново на информацията, която детето носи, а  то я придобива, когато изследва, опипва и приемайки я през сетивата си (сензорните си възприятия).